Лещенка [varicella] МКБ B01

Лещенката (варицела) е силно заразно инфекциозно заболяване, което се среща изключително често в детска възраст, протича остро и се отличава с доброкачествена прогноза.

Специфичен етиологичен причинител на болестта е Varicella-zoster virus, представител на семейството на херпесните вируси, представляващ ДНК вирус с характерен морфологичен и антигенен строеж, слабо устойчив спрямо въздействията на външните фактори.

Източник на заразяването с лещенка [varicella] са само болните хора (болестта представлява антропоноза), като вирусите се съдържат във високи концентрации в секретите от носоглътката и обривните единици (единствени крустите не съдържат вируса и не са заразни).

Лещенка: заразяване, особености, симптоми

Основният механизъм на предаване на заразяването е по въздушно-капков път, при говор, кихане и кашляне, но е възможно заразяване и по вертикален механизъм (заразяване на новороденото от болната майка).

Населението показва всеобща възприемчивост, като стойностите на контагиозния индекс са високи (над 80 процента) и се установява, че приблизително 95 % от населението над 15 годишна възраст е прекарало заболяването.

Боледуват главно децата във възрастта между 3 и 9 години, като кърмачетата до шест месечна възраст са предпазени благодарение на получените трансплацентарно антитела от майката.

Варицелата е клиничен израз на първична инфекция у напълно възприемчиви организми.

Вирусът е причинител на херпес зостер при запазването му в латентно състояние в дорзалните ганглии, като при определени условия, обикновено свързани със спад в имунитета, може да се реактивира, предизвиквайки херпес зостер.

Входна врата за проникването на вирусите са лигавиците на горните дихателни пътища, както и конюнктивите, като след размножаване в мястото на проникване, вирусите попадат в кръвта и се фиксират в кожата. Проявяват силно изразен дермотропизъм (висок афинитет към кожните клетки), предизвиквайки характерни промени в хода на инфекцията.

Заболяването обикновено показва доброкачествено протичане, като риск от усложнения съществуват при определени рискови групи:

• по време на бременността: първичното заразяване с вирусите през първия триместър крие рискове от аборт, докато заразяването в последния триместър крие риск от преждевременно раждане и неонатална варицела
• при заразяване след 15 годишна възраст: с напредване на възрастта рисковете от усложнения, свързани с обрива или с органни нарушения, нарастват
• при понижен имунитет: след продължителна медикаментозна терапия (особено антибиотици, кортикостероиди, химиотерапия), при подлежащи системно заболяване, малигнени неоплазми, след големи хирургични интервенции

Инкубационният период (времевият отрязък от заразяването и проникването на вирусните агенти до първите клинични прояви) варира от 11 до 23 дни и най-често е около две седмици.

При част от пациентите заболяването започва с общо неразположение, мускулна слабост, умора, главоболие, леко до умерено повишение на телесната температура, катарален синдром (зачервяване и болки в гърлото, болезненост при преглъщане), като е възможна поява на бързопреходен макулопапулозен обрив, локализиран в областта на ингвиналните гънки или предмишниците. Тези продромални признаци (предшестващи същинските прояви на инфекцията) са по-характерни за възрастните пациенти, докато при децата заболяването обикновено стартира с характерния за варицела обрив.

Еволюцията на обрива при лещенка [varicella] преминава от макули, папули, везикули и пустули до крусти с тъмен цвят.

Първоначално се наблюдават макули (петна) с червеникав цвят и размери на лещено зърно, засягащи цялото тяло (започват от лицето, окосмената част на главата, бързо засягат и туловището, впоследствие и крайниците, като дланите и стъпалата се засягат рядко). В рамките на няколко часа макулите преминават в папули, леко надигнати над кожната повърхност.

Макулите и папулите в рамките на около едно денонощие прогресират до везикули (мехурчета), изпълнени с бистро съдържимо, които от своя страна бързо преминават в пустули, изпълнени с гнойно съдържимо.

Пустулите завяхват за около шест дни с формиране на крусти (корички) с тъмен цвят. Обривът при варицела е силно сърбящ, като интензивността му варира при отделните пациенти.

Характерна особеност е наличието на псевдополиморфизъм, характеризиращ се с прояви на обривни единици от всеки еволюционен стадий, тъй като обривът се развива вълнообразно, на три до четири вълни.

Лигавиците също не са пощадени от характерния за инфекцията обрив, като се засягат в различна степен лигавиците на устната кухина и половите органи.

В зависимост от тежестта е възможно леко, умерено и тежко протичане с или без развитие на усложнения и ангажиране на други органи и системи.

Различават се следните основни форми и усложнения на варицела:

• Варицела с менингит: засягането на мозъчните обвивки от херпесните вируси обикновено протича доброкачествено с наличие на обща, неспецифична неврологична симптоматика, като своевременната диагноза и лечение намаляват рисковете от дългосрочни усложнения
• Варицела с енцефалит: протича като варицелен енцефаломиелит или постварицелен енцефалит, като прогнозата е сериозна и при двете форми
• Варицела с пневмония: освен засягане на кожата при лица с понижен имунитет и бременни жени е възможно ангажиране на белия дроб, като клиничните прояви включват кашлица, болки в гърдите, тежко увредено общо състояние и други
• Варицела с други усложнения: рядко се наблюдава засягане от инфекцията на хемопоезата, опорно-двигателния апарат, очите, стомашно-чревния тракт и други
• Варицела без усложнения: най-често наблюдаваната в клиничната практика форма, отличаваща се с отлична прогноза

Основните рискове при всички форми на заболяването са свързани с развитието на вторична бактериална или микотична инфекция при разчесване на обрива.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при лещенка [varicella] се базира на характерните клинико-епидемиологични данни и физикални находки. Анамнезата за контакт с болен човек в комбинация с характерния за болестта обрив насочват към херпесната инфекция. Рядко се наблюдават съществени промени в лабораторните показатели, липсва промяна в скоростта на утаяване на еритроцитите.

За доказване на вирусните агенти е необходимо извършване на варицела зостер вирус тест, а при наличие на данни за органни увреждания и особено при неврологична симптоматика е показана образна диагностика (главно ехография, компютърна томография).

Диференциалната диагноза включва главно херпес зостер, морбили, херпес симплекс инфекция, уртикария, дерматит и екзема, стрептококови и стафилококови инфекции.

Лечение при варицела (лещенка)

Лечението при едра шарка е комплексно и индивидуално, като терапевтичният план се определя в зависимост от общото състояние на пациента и наличието или липсата на усложнения.

При малки деца с типичните прояви на болестта и засягане само на кожата се прилагат симптоматични средства, като основната цел е подобряване на общото състояние и намаляване на сърбежа.

При деца под 18 години не се препоръчва употребата на аспирин във връзка с риск от сериозни увреждания и развитие на синдром на Рей.

При рисковите групи пациенти и данни за засягане на други органи се препоръчва своевременно назначаване на антивирусни лекарства, главно ацикловир или валацикловир, които се прилагат перорално или парентерално и потискат развитието и размножаването на херпесните вируси.

При засягане на централната нервна система се прилагат при необходимост антиконвулсивни средства (при наличие на гърчове), диуретици (за намаляване на отока на мозъка) и други според симптоматиката на пациента.

При данни за вторична бактериална инфекция и изолиране на съответния причинител се назначават подходящи антибиотици (след извършване на антибиограма за определяне на чувствителността на агентите).

Препоръчва се почивка на легло, прием на витаминни добавки, подходящ хранителен режим.

Прогнозата при липса на усложнения е отлична, особено в ранна детска възраст.

Профилактичните мерки спрямо лещенка [varicella] са насочени към поддържане на висока индивидуална имунологична резистентност (здравословен хранителен режим, подходяща физическа активност, прилагане на различни лечебни методи за подсилване на имунната система).

Разработена е ваксина (жива, атенюирана) за подкожно приложение, предназначена за рисковите контингенти, която често води до следваксинални реакции.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми (Варицела).