Ларея тризъба, Креозотов храст, Чапарал

Ларея тризъба, Креозотов храст, Чапарал (Larrea divaricata, Larrea tridentata) е вечнозелен, бавнорастящ храст, който се класифицира към семейство Zygophyllaceae.

Устройство на чапарал

Креозотовият храст достига височина около 3 метра. Стеблата са смолисти и  цилиндрични, а листата малки, тъмнозелени, елипсовидни, растящи срещуположно по двойки. Цветовете са жълти, с пет венчелистчета. Цъфтят през октомври и ноември месец. Цялото растение има характерен мирис на креозот. Кореновата система на растението е много ефективна в усвояването на вода, така че падналите в близост семена не могат да натрупат достатъчно вода, за да покълнат. Така растението създава мъртви зони около себе си. Плодовете му са сухи капсули, покрити с власинки, съдържащи сивкави пет семена.

Разпространение на чапарал

Той е роден в сухите райони на Южна Америка, където е известен като "jarilla" или "jarillo". Ендемичен вид е за Югозападна Южна Америка. Установен е в Боливия, Перу, Чили и Аржентина, особено Патагония. За първи път е описан през 1800 г. от испанския ботаник Антонио Хосе Каваниле. За своето развитие предпочита алувиалните типове почва и пустинните райони на Северна Америка. Вирее в открити гори, храсталаци и груби пасища.

Тясно свързан е с вида Larrea tridentata, който се среща в Северна Америка. Двете са били бъркани в миналото, но през 40-те години на 20-ти век са били определени като отделни видове.

Използваема част на чапарал

С медицински цели се употребяват корените, цветовете и листата на ларея тризъба.

Химичен състав на чапарал

Смолата от растението съдържа лигнани и полифенолни вещества, притежаващи терапевтични свойства. Билката съдържа също гуааретинова киселина и нейни производни, флавоноиди, тритерпени, креозот и други органични вещества. В листата на чапарала изобилстват смолисти и восъчни вещества.

Основните компоненти на смолистото покритие на чапарала са лигнаните. Те са растителни продукти с ниско молекулно тегло, съставени от фенилпропаноидни димери или тримери. Главният лигнан в чапарал е нордихидрогуаиаретинова киселина.

Чапарал съдържа флавоноиди като неразтворими във вода агликони, като водоразтворими гликозиди, и като сулфатирани флавоноиди. В него са установени също тритерпени, включително сапогенини, както и летливи масла, восъчни естери, стероли и други въглеводороди.

Лечебни свойства и приложение на чапарал

Larrea divaricata е растение, използвано в народната аржентинска медицина за лечение на рак и възпалителни заболявания. Бива изследван ефектът на екстракт от билката върху карцином на млечната жлеза, химически индуциран с N-нитрозометилурея при женски плъхове. Резултатите показват, че това растение има in vivo антитуморна активност, която се демонстрира с индуциране на туморна регресия.

Свойства на чапарал:

• антимутагенен;
• потенциални противотуморни ефекти;
• антиоксидантен;
• антитромбоцитен;
• антивирусен;
• цитостатични ефекти;
• инхибира синтеза на мастни киселини;
• хипогликемични ефекти.

Антимикробната активност на екстракт от L. divaricata върху растежа на Monilinia fructicola се оценява при условия на контактна и парова фаза. Екстрактът показва значителна антимикробна активност при мицелиален растеж на M. fructicola и в двете състояния. Резултатите показват, че L. divaricata е обещаващ противогъбичен агент, който може да се използва като биофунгицид в защитата на плодовете и зеленчуците срещу микозни инфекции след бране.

За Крезотовия храст е известно, че предпазва чувствителната кожа от раздразнение. Посочено е, че повлиява заболявания като:

• туберкулоза;
• варицела;
• дисменорея;
• полово предавани болести;
• ухапване от змии.

Доказано е, че воден екстракт от билката притежава антимикробни свойства срещу Helicobacter pylori, грам-отрицателна бактерия, открита в стомаха и за която е известно, че е свързана с развитието на гастрит, пептични язви и рак на стомаха. Проучват се екстракти от билката като антиоксидантна добавка към храни.

Дозиране на чапарал

Възрастни (над 18 години)

Не е установена безопасна доза от билката. Използвани са малки дози чай от нея, например:

• извлек - 1 чаена лъжичка листа и цветя от чапарал се киснат в 1 литър гореща вода за 15 минути; консумират се 1-3 чаши дневно в продължение на няколко дни;
• чай - 7-8 грама натрошени сушени листа, стъбла и клонки се накисват в една 250 милилитра гореща вода. Като воден екстракт, чапрал може да се консумира в количество от една до три чаши на ден за период от две до три седмици, въпреки че това не се препоръчва.
• тинктура - прием на 20 капки от нея до три пъти дневно.

Тези форми на употреба - извлек, чай и тинктура, на ларея тризъба могат да бъдат свързани с по-малка токсичност и вероятно да съдържат по-малко алергенни съединения, отколкото капсули или таблетки.

Маслени или прахообразни форми на чапарал също са били използвани, прилагани върху засегнатата област на кожата няколко пъти дневно. Капсулите или таблетките могат да доставят големи дози от билката на организма, водещи до токсичност, и не се препоръчват. Излагането на тялото на действието на лигнани, което може да доведе до токсичност, изглежда по-вероятно от капсули или таблетки, отколкото от чапарал чай.

Деца (под 18 години)

Билката не се препоръчва за употреба при деца, поради липса на научни данни за нейната безопасност и предполагаема потенциална токсичност при посочената възрастова група.

Взаимодействие на ларея тризъба с медикаменти

Въз основа на проучвания при животни и съобщения за случаи при хората, chaparral се свързва с увреждане на бъбреците, кисти, рак и бъбречна недостатъчност. Теоретично, трябва да се избягва употребата му с други средства, за които е известно, че променят бъбречната функция или предизвикват токсичност, включително сулфатни антибиотици, аминогликозидни антибиотици, инхибитори на COX-2, НСПВС и редица други лекарства. Пациентите, които използват други лекарства и които обмислят да приемат чапарал, трябва да се консултират с квалифициран медицински специалист, включително фармацевт.

Въз основа на проучвания върху животни и съобщения за случаи при хората, креозотовият храст също е свързан с увреждане на черния дроб. Теоретично трябва да се избягва употребата на chaparral с други средства, за които е известно, че предизвикват чернодробна токсичност, те включват амиодарон, кармустин или даназол.

Въз основа на проучвания върху животни, чапарал може да понижи нивата на кръвната захар. Препоръчва се повишено внимание при комбинирана употреба с лекарства, които също могат да понижат кръвната захар. Пациентите, приемащи лекарства за диабет през устата или инжективни, трябва да бъдат внимателно наблюдавани от квалифициран медицински специалист. Може да са необходими корекции на лекарствата.

Въз основа на проучвания при хора, chaparral може да увеличи риска от кървене, когато се приема с лекарства, които също увеличават риска от кървене. Някои примери включват аспирин, антикоагуланти ("разредители на кръвта") като варфарин (Coumadin®) или хепарин, анти-тромбоцитни лекарства като клопидогрел (Plavix®) и нестероидни противовъзпалителни лекарства като ибупрофен (Motrin®, Advil ®) или напроксен (Naprosyn®, Aleve®) .

Въз основа на проучвания върху животни, chaparral може да повлияе на начина, по който тялото обработва определени лекарства, използвайки ензимната система на цитохром P450 на черния дроб. В резултат на това нивата на тези лекарства могат да се повишат в кръвта и да предизвикат повишени ефекти или потенциално сериозни нежелани реакции. Пациентите, които използват някакви лекарства, трябва да проверят листовката в опаковката и да говорят с квалифициран медицински специалист или фармацевт за възможните взаимодействия. Въз основа на историческа употреба, чапарал може да взаимодейства с инхибитори на моноаминооксидазата (МАО), като изокарбоксазид (Marplan®), фенелзин (Nardil®) и транилципромин (Parnate®). Съществува също така възможността кръвното налягане да стане опасно високо, ако се приема с МАР-инхибитори, въпреки че има ограничени изследвания в подкрепа на това.

Ларея тризъба може да влоши предизвиканите от индометацин стомашни язви и да инхибира метаболизма на барбитуратните лекарства като фенобарбитал. Също действията на щитовидната жлеза могат да бъдат променени, въпреки че това не е доказано.

Чапарал може също да взаимодейства с противоракови, антивирусни, стомашночревни, имуносупресорни, медикаменти за щитовидната жлеза и лекарствата, предизвикващи аборт.

Взаимодействие на креозотов храст с други билки и хранителни добавки

Трябва да се избягва употребата на chaparral с други билки или добавки, за които е известно, че променят бъбречната функция или предизвикват токсичност. Такива са агенти с високи нива на танини. Билката може да увеличи риска от високо кръвно налягане, ако се използва с други билки с този ефект. Както вече бе посочено употребата на чапарал е свързана с увреждане на черния дроб. Теоретично трябва да се избягва употребата на чапарал с други билки или добавки, за които е известно, че предизвикват чернодробна токсичност.

Въз основа на проучвания върху животни, чапарал може да понижи нивата на кръвната захар. Препоръчва се повишено внимание при съвместната му употреба с билки или добавки, които също могат да понижат кръвната захар. Нивата на кръвната захар може да изискват мониторинг и дозите на приеманите вещества може да се нуждаят от корекция.

Поради това, че растението може да увеличи риска от кървене, трябва да се внимава когато се приема с билки и добавки, за които се смята, че също увеличават риска от кървене. Има съобщения за множество случаи на кървене при употребата на Ginkgo biloba, а по-малко случаи с чесън и палмето. Многобройни други средства могат теоретично да увеличат риска от кървене, въпреки че в повечето случаи това не е доказано. Chaparral може да взаимодейства и с витамин К, който е необходим за съсирването на кръвта. Работейки срещу действието на витамин К, чапаралът може да увеличи риска от кървене.

Въз основа на проучвания върху животни, chaparral може да повлияе на начина, по който организмът обработва определени билки или добавки, използвайки ензимната система на цитохром P450 на черния дроб. В резултат на това нивата на други билки или добавки могат да станат твърде високи в кръвта. Той може също да промени ефектите, които други билки или добавки могат да имат върху системата P450. Пациентите, които използват някакви лекарства, трябва да проверят листовката в опаковката и да говорят с медицински специалист или фармацевт за възможните взаимодействия.

Въз основа на историческа употреба, chaparral може да взаимодейства с билки или добавки с възможни ефекти на инхибитора на моноаминооксидазата (MAOI), като 5-HTP (5-Hydroxytryptophan) или DHEA (дехидроепиандростерон). Chaparral може също да взаимодейства с противоракови, антиоксидантни, антивирусни, стомашно-чревни, имуностимулантни, имуносупресанти и билкови добавки, предизвикващи аборт.

Алергия към чапарал

Има хората с алергия / свръхчувствителност към чапарал или някоя от неговите съставки, включително нордихидроуааретинова киселина (NDGA), нор-изогуаязин, дихидрогуаиаретинова киселина, частично деметилирана дихидрогуаиаретинова киселина и деметоксиизогуаязин. Има съобщения за случаи на контактен дерматит към чапарал и неговата смола.

Странични ефекти от употребата на чапарал

Chaparral се свързва с множество сериозни и потенциално фатални нежелани ефекти при животни и хора. Животните, получили chaparral компонент nordihydroguaiaretic киселина (NDGA) развиха бъбречни или стомашно-чревни кисти и чернодробна клетъчна смърт. При хора чапрал е свързан с бъбречна и чернодробна недостатъчност, чернодробна цироза, бъбречни кисти и рак на бъбреците. Отчетите за човешкия случай отбелязват обрив и треска с използването на chaparral. Гадене, повръщане, диария, коремни спазми и възпаление на устата също се съобщават при хора, консумиращи чапарал. Излагането на лигнани, което може да доведе до токсичност, изглежда по-голямо от капсули или таблетки, отколкото от отвари от чапарален чай. Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) премахна chaparral от списъка "общопризнат като безопасен" (GRAS) през 1970 г. и смята, че chaparral е опасен. Повишение на чернодробните ензими или променени бъбречни функционални тестове (серумен креатинин) може да се появи при чапарал.

Въз основа на проучване върху животни, chaparral може да понижи нивата на кръвната захар. Препоръчва се повишено внимание при пациенти с диабет или хипогликемия, както и при пациенти, приемащи лекарства, билки или добавки, които засягат кръвната захар. Нивата на серумната глюкоза трябва да се проследяват внимателно и може да се наложи корекция на лекарствата. Може да настъпи влошаване на хипотиреоидизма.

На теория, chaparral може също да увеличи риска от кървене и може да увеличи ефекта на антикоагуланти (разредители на кръвта) или антитромбоцитни лекарства. Употребата на чапарал с някое от тези лекарства трябва да се обсъди с медицински специалист.

Внимание!

Да се избягва употребата на отвари от листата, поради риск от увреждане на черния дроб и бъбреците! В тази връзка един от неговите компоненти, наречени nordihydroguaiaretic acid (NDGA) имат антиоксидантни ("свободни радикали") свойства и са предложени като лечение на рак. Въпреки това, chaparral и NDGA са свързани с случаи на бъбречна и чернодробна недостатъчност, чернодробна цироза, бъбречни кисти и рак на бъбреците при хора. В отговор на тези доклади, Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) премахна chaparral от своя списък "Общо признат като безопасен" (GRAS) през 1970 г. Chaparral и NDGA обикновено се считат за опасни и не се препоръчват за употреба.

Креозотовият храст може да наруши функцията на яйчниците и репродуктивните способности на жената. Не трябва да се използва по време на бременност и кърмене.