Ашока

Ашока (Saraca indica) представлява не високо дърво, принадлежащо към семейство Бобови (Fabaceae). Билката има благоприятно и подмладяващо действие върху жените, затова на санскрит тя се нарича "ашока" - което означава "без жалост". Това е важно дърво в културните традиции на Индийския субконтинент и прилежащите райони. Понякога е неправилно известен като Saraca indica. Цветето на дървото Ашока е държавното цвете на индийския щат Одиша.

Изглежда, че в литературата е имало известно объркване между този вид и Saraca indica L. Докато този вид е роден в Индия и западния Мианмар, Saraca indica (въпреки името си) не се среща диво в Индия, но е роден по на изток в Югоизточна Азия. Saraca asoca е правилното наименование на растението, произхождащо от Индия, което се използва широко в билколечението. Съвсем вероятно е повечето от употребите, споменати под Saraca indica, вместо това да се прилагат за Saraca asoca.

Устройство на ашока

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Това цъфтящо дърво обикновено е високо от 5 до 10 м, като понякога достига височини до 20 м, с диаметър на ствола до 34 см. На открити места развива къс, здрав ствол и широко разпространена, заоблена корона от извити клони, създавайки "плачещ" вид. Кората е сиво-кафява и осеяна с повдигнати, подобни на брадавици пори, познати като лентицели.

Листата са големи, дълги до 25 см, съставени от шест до дванадесет тъмнозелени продълговати листчета, подредени по двойки по дължината. Новите листовки изникват бледо лилаво-розови силно контрастиращи с твърдите и тъмнозелени по-стари листа.

Цветята цъфтят от края на зимата до пролетта, гъсто опаковани в големи заоблени гроздове, които се носят директно върху ствола и основните клони. Те стават жълти, стареят като тъмно оранжево-червени, макар че са частично затъмнени и засенчени от гъстата зеленина. Те издават сладък аромат, особено през нощта и са последвани през есента от големи, плоски, винени цветни плодове с дължина до 25 см.

Разпространение на ашока

Ашока произхожда от влажни тропически райони в Югоизточна Азия, с естествен ареал, простиращ се през Виетнам, Тайланд, Малайзия и Индонезия, Лаос. Расте обикновено край потоци и по бреговете на други водни басейни, на надморска височини до 900 метра. Дървото се отглежда и като декоративно.

Ашоката е дърво от дъждовна гора. Първоначалното му разпространение е било в централните райони на платото Декан, както и в средния участък на Западните Гати в западната крайбрежна зона на Индийския субконтинент.

Като диво дърво, ашоката е уязвим вид. Той става все по-рядък в естественото си местообитание, но изолирани диви дървета ашока все още се срещат в подножието на централните и източните Хималаи, в разпръснати места в северните равнини на Индия, както и на западния бряг на субконтинента близо до Мумбай.

Използваема част на ашока

Употребяват се кори, семена и цветове на билката. Растението понякога се добива от дивата природа заради годни за консумация цветя и листа, които се консумират на местно ниво, и за медицински цели.

Химичен състав на ашока

Растението съдържа танин, катехол, калций, водоразтворими гликозиди.

Лечебни свойства и приложение на ашока

Изображение: Lip Kee Yap, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Кората на ашока е много популярна билка в Аюрведа, където се казва, че е особено полезна за лечение на женската репродуктивна система. Тя е силно стягащо и успокоително за матката. Твърди се, че има стимулиращ ефект върху маточната и яйчниковата тъкан. Също така се смята, че е полезна при лечение на няколко заболявания, включително менструални спазми; някои случаи на маточно кървене; миома на матката; левкорея; хемороиди и вътрешно кървене.

Свойства на ашока

• има адстрингентно и успокояващо действие върху маточните тъкани;
• стимулира ендометриума на матката и тъканите на яйчниците;
• при проблеми на матката;
• има и ободряващо действие при състояния на женска депресия;
• повлиява миоматозни възли и дисменорея;
• спомага за по-бързото прибиране (инволуция) на матката след раждане.

Saraca indica е едно от най-древните свещени растения с лечебни свойства, проявяващо редица фармакологични ефекти. Екстракт от кората на билката притежава антиоксидантна и противоракова (при рак на гърдата) активност. Токсикологични проучвания показват, че тя е по-безопасна за употреба и може да има потенциал да се използва като допълващо и алтернативно лекарство за лечение на рак на гърдата.

Кората на ашока се използва за приготвяне на козметика, която помага за подобряване на тена на кожата.

Ашока в кулинарията

Цветята могат да се консумират варени. Те са ароматни с лек кисел вкус. Плодовете се използват като заместител на бетелови ядки.

Други употреби на ашока

Ашоката е ценена заради красивата си зеленина и ароматни цветя. Това е красиво, малко, изправено вечнозелено дърво, с наситено зелени листа и цветове растящи в гъсти гроздовидни съцветия. Сезонът му на цъфтеж е около февруари до април. Дърветата Asoka обикновено се култивират в градините във влажните тропици заради своята фигурална форма, ярки цветя и плодове, както и интересна зеленина.

Произвежда тежка дървесина, средно над 800 кг на кубичен метър, макар и с ниска естествена устойчивост на гниене и на вреда от насекоми. Може да бъде полезна като дърва за огрев, ако е правилно изсушена.

Фалшива ашока

Популярно дърво, известно като "фалшиво ашока дърво" или дори като "ашока дърво", Polyalthia longifolia, се култивира, за да наподобява модела на растеж на изправени стълбовидни средиземноморски кипариси. Това е популярно парково и градинско растение, много използвано за озеленяване на индийския субконтинент, известно още като Девадаар или Дебдару. Това дърво лесно може да се различи със своите прости листа и много различни цветя. Цветята на Ashoka са червени (първоначално оранжеви на цвят), докато цветята на P. longifolia са ябълково зелени на цвят. Плодовете на Ashoka изглеждат като широки зърна, съдържащи множество семена, докато фалшивите плодове на ashoka са малки, сферични и съдържат само едно семе. Дърветата Ashoka са малки на височина, докато фалшивите ashoka са по-високи.

Интересно за ашока

Изображение: Anish nellickal, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Това дърво е едно от най-важните свещени дървета в Индия, както сред индусите, така и сред будистите, като красивите му цветя се използват като украса на храмове. Дървото ашока се счита за свещено в целия индийски субконтинент, особено в Индия, Непал и Шри Ланка. Това дърво има много фолклорни, религиозни и литературни сдружения в региона. Високо ценено, както заради красивия си външен вид, така и заради цвета и изобилието на цветята си, дървото ашока често се среща в дворцови комплекси и градини, както и в близост до храмове в цяла Индия. Смята се, че Буда Шакямуни е роден под дърво ашока в градината Лумбини.

Дървото ashoka е тясно свързано с митологичните същества yakhi. Един от повтарящите се елементи в индийското изкуство, често срещан пред портите на будистки и индуски храмове, е скулптурата на якшини с крак върху ствола и ръце, държащи клона на цъфтящо дърво ашока. Като артистичен елемент, често дървото и якуши са обект на тежка стилизация. Някои автори смятат, че младото момиче в подножието на това дърво се основава на древно дървесно божество, свързано с плодородието.

Якши под дървото ашока също са били важни в ранните будистки паметници като декоративен елемент и се намират в много древни будистки археологически обекти. С изминаването на вековете якши под дървото ашока се превръща в стандартен декоративен елемент на индуската скулптура и е интегриран в индийската архитектура на храма като салабханджика, защото често има объркване между дървото ашока и дървото сал (Shorea robusta) древната литература на индийския субконтинент.

В индуизма ашоката се смята за свещено дърво. Без да се броят множество местни традиции, свързани с него, дървото ашока се почита в Чайтра, месец от индуисткия календар. Той е свързан и с Камадева, индуисткия бог на любовта, който е включил цвят на ашока сред петте цветя в колчана си, където ашока представлява съблазнителна хипноза. Следователно дървото ашока често се споменава в класическата индийска религиозна и любовна поезия, като на санскрит има поне 16 различни имена, отнасящи се до дървото или неговите цветя.

Внимание!

Приемът на ашока в по-високи дози може да се предизвика запек.

Заглавно изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons