Пауловния

Пауловния (Paulownia tomentosa, Princess Tree) представлява красиво цъфтящо, широколистно дърво, което притежава малко лечебни качества, но има флорална декоративна стойност и изключително подходяща за употреба дървесина. Принадлежи към семейство Пауловниеви (Paulowniaceae). Наричана е още кралска пауловния, императорско дърво или принцесово дърво.

Някои източници твърдят, че е култивирано в Китай преди 2300 години. Други пък, че 600 години преди това от него е изработен кралски ковчег. За китайците растението е символ на щастието. Поради тази причина често се засажда покрай домове, в градините им или в цветни алеи на големи частни имоти.

"Paulownia" е полученото родово име на растението от името на принцеса Анна Повловна (1795-1865), дъщеря на цар Павел I на Русия. Специфичният епитет "tomentosa" в превод означава "покрита с косми". Съществуват следните видове паувлония: пауловния елонгата (Paulownia elongata), пауловния фортунай (Paulownia fortunei), пауловния томентоза (Paulownia tomentosa), пауловния каталпафолия (Paulownia catalpafolia), пауловния Шанг-Тонг (Shang-tong Paulownia). В България виреят два вида паувлония – томентоза и шанг-тонг.

Устройство на пауловния

Пауловнията достига до 25 метра височина, с диаметър на ствола до 1,2 м. Има сиво-кафява, груба кора с редуващи се зони на гладкост. Любопитна анатомическа особеност на ствола на растението е формирането на куха област надлъжно в центъра на сърцевината му. Клоните са оцветени в по-светло или тъмно кафяво и имат множество лещоподобни, бели образувания по себе си. Когато са още млади могат да бъдат покрити с власинки.

Има големи листа, с дължина от 15 до 40 см, ширина 10-20 см и сърцевидна или сърцевидно-яйцевидна форма. Разположени са по двойки, срещуположно по стъблата на дървото. Приличат по форма на тези на каталпата. Листата на младите дървета са по-големи от тези на по-старите. Горната им повърхност е слабо покрита с власинки, докато долната е по-изразено мъхеста.

Развива с аромат на ванилия, големи цветя с тръбовидна форма. Имат бяло, светло лилаво или бяло-лилаво оцветяване. Всяко цветче е с големина от 5 до 7 см, а самото съцветие от 10 до 30 см. В зависимост от вида пауловния, багрите на цветовете включват и различни нюанси на синьото, светло-виолетово-розовото, розово-лавандуловото, с вътрешно тъмно пурпурно оцветяване на цветната фуния и с кремообразна жълта ивица. Цъфти през пролетта преди разлистването си.

На мястото на красивите цветове се развиват плодчетата кутийки, чиято вътрешност е разделена на четири кухинки. Те са лепкави и зелени отначало, като при узряване през септември и октомври стават сухи и кафяви. Имат яйцевидна форма, диаметър от 2,5 см и дължина от 3-4,5 см. Съдържат множество семенца. При узряване плодната капсулка се пука, освобождава около 2000 семенцата, които с помощта на вятъра и водата се разнасят надалеч. През зимата по клончетата на пауловнията могат да се установят празни кутийки.

Изображение: Syrio, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Petr Filippov, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на пауловния

Пауловнията е с роден ареал на разпространение в централните и западни части на Китай. Paulownia tomentosa е изключително бързо развиващо се и устойчиво на природните явления дърво. В Северна Америка е известно със своята екзотична инвазивност и с това, че е въведено там като китайско декоративно растение.

Paulownia tomentosa е пренесена в Съединените щати през 1840 г. като градинско растение. В североизточната и югоизточната част на държавата дърветата се отглеждат с цел получаване на дървен материал. Вероятно пауловнията е пренесена в Англия чрез умишлено засаждане като декоративно растение и после разпространено в страната.

Paulownia tomentosa е агресивно дърво, относно своето разпространение. Видът е толерантен на замърсяване. След пожари е един от тези, които лесно се възстановяват, поради силната им и дълбока коренова система, която съответно регенерира успешно. Богатите му на азот вещества осигуряват добър състав на почвата при гниене, а силната коренова система предотвратяват ерозията й. Пауловнията не може да расте на сянка. Често си проправя път из между пукнатини в стени и тротоари.

Използваема част на пауловния

Пауловнията се използва като декоративно растение в паркове и градини. Сухи, нейните плодчета се прилагат във флоралната декорация на букети. Тя е спечелила наградата "Градинарски заслуги" на Кралското градинарство. В някои краища на света биват консумирани цветовете и листата на растението. Прилага се и като лечебно растение, но все още не е проучена достатъчно в тази посока.

Изображение: Gerd Eichmann, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Synezis, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Химичен състав на пауловния

От растението са изолирани няколко германиеви флавоноида. В корените й може да се установи вербаскозид. Цветовете съдържат 3-4% глюкоза и 9% разтворими захари. Листната маса също съдържа разтворими захари и глюкоза над 4%.

Лечебни свойства и приложение на пауловния

Пауловнията представляват огромен резервоар от биоактивни съединения, които могат да бъдат използвани за предотвратяване или лечение на различни заболявания. Тя има дълга история на употреба в традиционната китайска медицина и много доклади за изолирането и анализа на нейни биоактивни съединения. Различни екстракти и активни съставки, получени от растението, имат асортимент от фармакологично активни вещества с потенциална клинична употреба. В момента има нов интерес към изследването на фитохимичния състав, фармакологичните ефекти и потенциалните клинични приложения на пауловнията.

Изследванията до момента са фокусирани главно върху Paulownia tomentosa. Другите видове са по-малко изучени. Проучванията за лечебните свойства на растението са ограничени до екстрактите от цветя и плодове, докато дървесината, кората и корените са не така добре изследвани. Въпреки че са идентифицират няколко биоактивни фитохимикала в билката и са свързва с различни ползи за здравето, все още липсват подробни научни изследвания, които да демонстрират действителния механизъм на действието им срещу болестите. Антимикробната и противораковата активност на екстракти от пауловния са изследвани in vitro, като са използвани първични култури или клетъчни линии и животински модели. С прилагането на нови технологии и методи на проучвания върху всички части на растението, то ще продължи да разкрива мощното си фитохимично съдържание.

Цветята са от особен интерес за научните изследвания поради наличието на флавоноиди, по-специално апигенин в тях. Веществото, което е естествено срещащ се флавон в растенията, е доказано, че притежава значителни противовъзпалителни, антиоксидантни и антиканцерогенни свойства. През последните няколко години е постигнат огромен напредък в изучаването на биологичните ефекти на апигенина както на клетъчно, така и на молекулно ниво. Апигенинът има значителен потенциал за развитие като химиопрофилактичен агент при рак, въпреки че ефикасността му не е изследвана клинично при раково болни пациенти.

Свойства на пауловния

• адстрингентно;
• противоглистно;
• оздравително при кожни лезии, включително брадавици.

При какви заболявания и как се прилага пауловнията?

Изображение: Eric Hill from Boston, MA, USA, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Листата, цветята и кората са използвани за лечение на различни респираторни проблеми. Екстракти от плодовете на принцесовото дърво са прилагани с цел нормализиране на кръвното налягане. Разредена отвара от листа или кора на билката облекчава подути крака.

P. tomentosa се използва в традиционната китайска медицина за лечение на бронхит, кашлица, астма и високо кръвно налягане. Цветовете, листата и кората са ефективни при лечението на хроничен трахеит.

Отвара от листата на растението се използва за измиване на неприятни кожни язви и рани. С нея се изплаква и косата, като насърчава растежа и предотвратява цъфтежът й. Локално при натъртвания могат да се положат листата на билката. Листният сок се използва при лечението на брадавици, а цветята при кожни заболявания. Тинктура от вътрешната кора на дървото се включва в лечението на треска и делириум, като в същото време действа и противоглистно.

Пауловнията в градинарството

Ценните стопански качества на пауловнията са: изключително бърз растеж, устойчива дървесина, едри цветове и листа, добра приспособимост към повечето типове почви. Поради бързият й растеж е наречена „Дървото на бъдещето“. Достига височина от 5 до 10 метра само за от 2 до 4 години. Поради това често се предпочита като посадъчен материал за залесяване на горски и стопански зелени площи след пожари. В Америка дори има създадена програма за облагородяване на запустели райони, в която един от използваните растителни видове е пауловнията. Градинарите прилагат метод на отглеждане и третиране на дървото, за да развива то все по-големи листа. Пауловнията е едно от популярните растения с голяма листна маса, които се използват в модерния стил на градинарството и се наричат „архитектурни“ растения.

Пауловнията може да расте съвместно с пшеница, рапица, сладък картоф, чай или бамбук. Тя се използва като противоерозионно или като преграда срещу ветровете. Чисти въздухът от замърсяване със серен диоксид и расте в среда, където други дървета биха страдали от загубата на листна маса. Пауловнията трудно може да бъде унищожена от пожари, засушаване или целенасочено с механични средства. Коренът й е толкова здрав, че след покушение върху дървото, от него започват да прорастват нови фиданки не след дълго.

Пауловнията в бита на хората

В Китай дървото се засажда при раждането на момиче и се отсича когато то стане достатъчно голямо да създаде семейство. При сватба, част от дървените предмети от зестрата са направени от дървесината на пауловния. В Япония и Китай дърворезбата върху нея се приема за изкуство. Благодарение на добрите си резонансни качества се използва за направата на струнни инструменти в Корея и Япония. Отглежда се и като дърво бонзаи.

Меките леки семена обикновено се използват като опаковъчен материал от китайски износители на порцелан през 19 век преди разработването на опаковки от полистирол. Неприятното при тези опаковки е, че при разкъсване семената се рзпръскват и се създава предпоставка за размножаване на пауловнията на неподходящи за целта места, например железопътни линии.

Дървото от векове играе и важна роля в обичаите, бита, естетическата култура на редица азиатски държави. Пример за неговата употреба като символ е гербът на кабинета на министър-председателя на Япония.

Пауловнията е богато медоносно растение. Поленът й е лек и лесно се пренася от пчелите. От кората й могат да се получат сиви и кафяви багрила.

Изображение: Dimitry B., CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Wouter Hagens, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Дървесината на пауловния

Качествата на дървесината на пауловния са много, поради което тя е търсена на пазара на дървообработващите фирми. Изключително лека е, много здрава и стабилна. Съхне бързо и задържа малко влага. Тя е фина, гладка, гъвкава и без дефекти. Устойчива е на счупване, усукване и деформации. Има светъл цвят и е податлива на боядисване. Устойчива е на намокряне и прояждане от насекоми.

Дървесината на пауловния се използва за изработването на мебели, шкафове, греди, стълбове, модели на самолети и планери, както и вътрешни панели на самолети, превозни средства и кораби, нефтени барабани, винени и бирени бъчви, чаени кутии, кутии за плодове, контейнери за съхранение на зърно, орнаменти, селскостопански инструменти. Влага се още в жилищното строителство и традиционните занаяти, най-вече дърворезбарството. Употребява се за направата и на фино дървено обзавеждане на домовете. Особено много се използва за изработката на кошери, които поддържат подходящи температури, водещи до увеличаване производството на мед. През последните години P. tomentosa се използва и за производство на шперплат и кухненски прибори като дървени чаши, чинии и подноси.

Цялото дърво е суровина за производството на биоетанол, пелети, брикети, дървесен чипс.

Пауловнията като храна за човека и животните

В някои страни от родния ареал на разпространение на растението, хората консумират цветовете, влагайки ги в салати. От тях, в Япония се приготвя паста, която се използва като подправка.

Като богати на азот и протеини, листата се използват и са подходящ фураж за животните. Заедно с цветовете са подходящи за консумация от прасета, кози и зайци. Листата, съдържащи над 3% азот, се употребяват като зелен тор в селските райони.

Заглавно изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons