Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение при херпес зостер Лечебни практики при заболявания

Лечение при херпес зостер

Лечение при херпес зостер - изображение

Поддържането на висок имунен статус е от ключово значение не само за избягване на сезонните настинки и инфекции, но също така и за минимизиране рисковете от развитие на друго заболяване. Понижената имунна защита отваря врата за редица болести и е една от основните причини за различни по тежест заболявания.

Именно такъв е случаят и с развитието на херпес зостер. Сама по себе си болестта се причинява от същия вирус, отговорен за варицелата (лещенка) в детска възраст. След преболедуване Varicella-zoster virus показва уникалната способност за запазване, съхраняване и латентен престой в организма, като при подходящи условия може да атакува отново, но този път няма да ви се размине само с генерализиран обрив.

Възможно е различно по тежест протичане, в някои случаи необходимост от хоспитализация и лечение в специализирано за целта болнично заведение, докато в други случаи болестта протича относително доброкачествено и се повлиява ефективно от стандартната медикаментозна терапия.

Своевременното лечение при херпес зостер намалява риска от разпространение на инфекцията и рисковете от развитие на усложнения, засягане на вътрешните органи и необходимост от хоспитализиране.

Заболяването показва някои отличителни черти, познаването на които ще ви помогне от една страна да се предпазите от повторно възникване на инфекцията, а от друга странна ранно да разпознаете симптомите на болестта и да се свържете с вашия лекар за изготвяне на индивидуален лечебен план.

 Херпес зостер: симптоми, характерен обрив, рискове

Какво представлява херпес зостер: заразяване, симптоми, рискове

По същество херпес зостер е вирусна инфекция, като първичната среща на организма всъщност е развитието на лещенка. Всеки преболедувал от лещенка в даден момент от живота си може да развие херпес зостер.

Редица фактори повишават риска от реактивиране на латентно пребиваващия вирус, като най-често това са:

  • напредване на възрастта: практически всички над 50 години са изложени на по-висок риск от реактивиране на латентната инфекция, като с напредването на възрастта рисковете нарастват все повече
  • провеждане на противотуморно лечение: сама по себе си този вид терапия води до потискане на имунната система, отваряйки вратата на редица латентни заболявания (не само херпес зостер)
  • подлежащи заболявания: редица заболявания с хроничен ход и системен характер, като например бъбречна недостатъчност, захарен диабет, сърдечна недостатъчност) излагат на риск пациентите от активиране на херпесния вирус. Някои инфекции, като например туберкулоза, ХИВ, СПИН и други също са рисков фактор за реактивиране на херпесните вируси
  • продължителна лекарствена терапия: продължителният прием на някои медикаменти (особено кортикостероиди, имуносупресивни средства, някои антибиотици и химиотерапевтици) води до потискане на имунната система

Обикновено първите признаци на болестта се проявяват след краткотраен продромален период (продължаващ между два и пет дни най-често) и включващ грипоподобни симптоми, сърбеж по кожата, парене.

След продромалния период настъпват характерните признаци за херпес зостер инфекцията, като нейна запазена марка и отличителен белег е характерният обрив, който се разпространява по кожните дерматоми и най-често се открива в областта на междуребрията (едностранно), като се разпространява по целия ход на интеркосталните нерви, засягайки и гърба и корема.

Друга особено честа локализация е n.trigeminus (троичния нерв), като в зависимост от засегнатите разклонения обривът се открива по различни части на шията и лицето.

Обривът често е съпроводен с различна по тежест болезненост (резултат от неврологичното засягане), сърбеж и дискомфорт и се придружава от редица неспецифични прояви, като например фебрилитет (висока температура), главоболие, общо неразположение, болки в мускулите и ставите, стомашно-чревни оплаквания и други.

Терапията при херпес зостер е насочена главно към облекчаване на болката и обривите, редуциране на пораженията и овладяване на състоянието, тъй като при генерализиране или засягане на други органи са възможни различни по тежест усложнения (менингит, енцефалит, увреждания на очите, засягане на слуховия анализатор и други).

Полезна информация относно причинителя, симптомите и особеностите при различните форми на болестта може да намерите в раздел Заболявания:

 Лечение при херпес зостер: ацикловир, обезболяващи, локални средства

Лечение при херпес зостер: конвенционална медикаментозна терапия

Лечението при herpes zoster включва използването на различни лекарствени средства за системно приложение (в повечето случаи перорално, но при тежките форми и интравенозно), както и препарати за локална употреба с цел облекчаване на болките, сърбежа, риска от вторична бактериална инфекция и други, които евентуално могат да влошат състоянието на пациента.

Към едни от най-често използваните в клиничната практика лекарства за лечение при херпес зостер се включват:

  • противовирусни лекарства: агентите, които действат директно върху вируса и потискат неговото размножаване са антихерпесните агенти от семейството на противовирусните средства. Най-често се използва ацикловир, по-рядко валацикловир, а в някои страни често използван агент е и фамцикловир (не е наличен в България). Ацикловир е наличен за употреба под различни лекарствени форми с цел индивидуализиране на терапията и отговаряне на изискванията на всеки отделен пациент. В зависимост от случая се прилага перорално (таблетки, капсули), локално (крем, маз), но и парентерално (при тежки форми на инфекцията се прилага интравенозно за постигане на бърз ефект). Препаратите се отпускат по лекарско предписание, като дозата се определя индивидуално. По време на терапията са възможни различни по тежест странични ефекти, по-често леки и бързопреходни (гадене, диария, болки и дискомфорт в корема, сънливост, отпадналост), но са възможни и тежки нежелани ефекти, изискващи мониторинг (хематологични увреждания, засягане на бъбреците, халюцинации, гърчове)
  • нестероидни противовъзпалителни средства: често използвани препарати от тази група са ибупрофен (и неговите производни) и напроксен във връзка с техните добри противовъзпалителни и обезболяващи свойства. По-рядко се прилага парацетамол, който също притежава добър обезболяващ ефект, но не притежава значими противовъзпалителни свойства. При деца препарат на избор обикновено е ибупрофен, по-рядко парацетамол, като употребата на аспирин при лица под 16 години е противопоказана във връзка с риск от тежки чернодробни и неврологични увреждания. Терапията с нестероидни противовъзпалителни средства се препоръчва в краткосрочни курсове, поради рисковете от нежелани ефекти и обостряне на някои подлежащи заболявания (язвена болест, гастрит, диспепсия, сърдечни увреждания и други)
  • антибиотици: при някои пациенти по медицински показания може да се включи и подходящ широкоспектърен антибиотик към комплексното лечение. Антибиотиците не действат върху вирусите, във връзка с което употребата им е уместна само при съмнения, висок риск или наличие на вторична бактериална инфекция. За намаляване на рисковете от нежелани реакции се препоръчва прием на антибиотика съгласно лекарските наставления и в комбинация с подходящ пробиотик
  • кортикостероиди: при ограничен процент от заболелите се налага включване на кортикостероиди (метилпреднизолон, бетаметазон, дексаметазон и други) във връзка с техните значими противовъзпалителни свойства. Тъй като водят до потискане на имунната система употребата им се контролира строго от лекуващия лекар за намаляване риска от влошаване на състоянието и прояви на нежелани ефекти
  • антихистамини: антихистамините са по същество антиалергични препарати, които се използват в комплексното лечение при herpes zoster за овладяване на неприятния сърбеж и парене по кожата. Често използвани агенти са дифенхидрамин, дименхидринат, деслоратадин и други, като са налични за употреба както перорално, така и локално (мазила)
  • трициклични антидепресанти: амитриптилин, нортриптилин, дезипрамин и други се прилагат при малък процент от пациентите за овладяване и облекчаване на неврологичната болка

В масовия случай лекарствената терапия при herpes zoster включва приложение на противовирусни средства, аналгетици, противовъзпалителни средства и антихистамини.

Дозите, честотата на прием и продължителността на терапевтичния курс се определят индивидуално в зависимост от тежестта на симптомите, възрастта и общото състояние на пациента, някои индивидуални особености на болния.

Много често стандартната медикаментозна терапия се съчетава със симптоматично лечение за бързо и ефективно облекчаване на проявите на болестта и възстановяване комфорта на пациента.

 Симптоматично лечение при херпес зостер

Симптоматично лечение при херпес зостер

Симптоматичната терапия при herpes zoster е неизменна част от комплексното лечение, независимо от формата и тежестта на болестта. Симптоматичните средства са многобройни и могат да доведат до временно облекчение на проявите при пациентите с различни потребности.

Някои средства се прилагат локално с цел облекчаване на сърбежа и болката в резултат от обрива, други се прилагат перорално с цел постигане на някакъв системен ефект.

Независимо от вида и начина на приложение се препоръчва да се посъветвате с вашия лекар за най-подходящите за вашето конкретно състояние средства с цел минимизиране рисковете от нежелани ефекти и взаимодействия, влошаване на комфорта и цялостното здравословно състояние.

Към едни от най-често прилаганите симптоматични средства и мерки при херпес зостер (списъкът не включва всички възможни симптоматични средства, а само някои) се включват:

  • каламинов лосион: използва се изключително често в клиничната практика, тъй като ефективно облекчава проявите на сърбеж, дразнене, зачервяване на кожата и често се прилага при херпес, включително и варицела, ухапвания от насекоми, изгаряния и други. Нанася се локално, обикновено по няколко пъти на ден (на всеки шест до осем часа, но може и по-често по лекарско предписание), криейки минимален риск от странични ефекти (главно при пациенти със силно чувствителна кожа)
  • капсаицин: мазилата, съдържащи високо процентно съдържание на капсаицин (активната съставка в лютите чушки), водят до локално обезболяване, поради което се прилагат при някои пациенти. Капсаицин се отличава и с известен противовъзпалителен ефект. Препоръчва се внимателно нанасяне върху кожата (при възможност с ръкавици при използване на високи концентрации) и избягване на контакт с очите и лигавиците. Консултирайте се с вашия лекар за необходимостта от приложението на мазила с капсаицин във вашето конкретно състояние (добър ефект се отчита при наличие на оплаквания от болки в мускулите и ставите)
  • емолиенти: съдържащите се в емолиентите активни субстанции водят до омекотяване, хидратиране на кожата, намаляват изсушаването, дразненето, като в същото време предпазват кожата от нараняване, проникване на патогенни агенти и субстанции. Огромното разнообразие в състава на емолиентите практически предоставя подходящ продукт при всевъзможни оплаквания и нужди
  • лидокаин: локалното приложение на лидокаин (крем, гел, маз) води до намаляване на локалния дискомфорт, болка, парене, поради което при някои пациенти се препоръчват комбинирани мазила, съдържащи подходящи емолиенти в комбинация с лидокаин в достатъчна концентрация
  • антипиретици: при някои пациенти болестта протича с различен по тежест фебрилитет (повишение на телесната температура), поради което се прилагат различни средства за понижение на температурата. Най-известните, използвани и добре проучени са парацетамол и ибупрофен, като могат да се прилагат и при подрастващи, по време на бременност и лактация. Препоръчва се краткосрочно лечение с най-ниската ефективна доза, тъй като употребата на високи дози от тези лекарства крие риск от увреждане на стомашно-чревния тракт, черния дроб, отделителната система и други
  • средства за облекчаване и лечение на сърбеж: в аптечните мрежи можете да откриете изключително голямо разнообразие от продукти за локална употреба, предназначени за борба с неприятния сърбеж. Посъветвайте се с вашия лекар за най-подходящи за вашето състояние продукт, тъй като са налице големи разлики в състава (в масовите продукти като активни съставки може да се съдържат антихистамини, кортикостероиди, местни анестетици и други)
  • добавки (витамини, минерали, билки): целта на употребата на добавки е повишаване на имунната защита, във връзка с което се препоръчва допълнителен прием на витамин С, витамин В12, витамин А, витамин Е, но също и ехинацея, жълт кантарион, зелен чай, есенциални мастни киселини и други
  • студен компрес: използването на напоена със студена вода хавлия или хладен компрес (без прилагане на лед директно върху кожата) води до локално облекчаване на кожните прояви

Полезна и изчерпателна информация относно природните средства, използвани за симптоматично овладяване на някои от основните признаци при херпесните инфекции, може да намерите в раздел Алтернативна медицина:

 Ваксина против херпес зостер

Полезни съвети за предпазване от херпес зостер:

  • хранете се здравословно: наблегнете на пресните плодове и зеленчуци, ядки, пълнозърнести храни, риба
  • при необходимост приемайте добавки: консултирайте се с вашия лекар за нуждата от допълнителен прием на витамини, минерали, някои билки и лечебни растения
  • бъдете активни: движението и спортът сами по себе си грижат за добрия тонус на имунната система
  • грижете се активно за имунната защита: можете да прилагате някои от многобройните техни и лечебни методи за подсилване на имунната система
  • не пропускайте ежегодните профилактични прегледи: наличието на неподозирано подлежащо заболяване може да повлияе върху имунния ви статус
  • дръжте под контрол хроничните заболявания: в случай, че страдате от диабет, високо кръвно, бъбречни, чернодробни или други увреждания се препоръчва стриктен контрол над основното заболяване за намаляване на риска от системно влошаване

При пациенти, за които се счита наличен висок риск от реактивиране на вируса или заразяване, се препоръчва консултация със специалист за обсъждане на необходимостта от използването на ваксина срещу херпес зостер.

Съществуват множество дебати по отношение на създадените и прилагани в много части на света ваксини против херпес зостер, които се препоръчват при пациенти над 50 годишна възраст.

Тези ваксини намаляват рисковете от реактивиране на вируса на herpes zoster или в случай на заболяване водят до по-леко протичане. Употребата им е спорна, тъй като крият и рискове от нежелани ефекти и взаимодействия, а по отношение на ефективността им са необходими допълнителни мащабни проучвания върху хора с цел оптимизиране на техния състав, повишаване на безопасността им и тяхната ефективност.

В някои страни лицата над 50 години (или над 60 години) могат доброволно да се ваксинират, като се счита, че по този начин намаляват риска от развитие на херпес зостер и значително облекчават терапията при развило се заболяване.

В основата на ефективното лечение при херпес зостер е ранното разпознаване на болестта и контрол над основните прояви, като целта е минимизиране на риска от разпространение и генерализиране на процеса.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.webmd.com/skin-problems-and-treatments/shingles/understanding-shingles-treatment#1
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/shingles/diagnosis-treatment/drc-20353060
https://www.healthline.com/health/shingles-natural-treatment
https://www.verywellhealth.com/shingles-treatment-1069454
https://www.everydayhealth.com/shingles/guide/
https://www.aad.org/public/diseases/contagious-skin-diseases/shingles
https://www.cdc.gov/shingles/about/prevention-treatment.html
https://www.medicalnewstoday.com/articles/312051.php

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияЛюбопитноЛеченияИзследванияЛайфстайлНовиниНормативни актовеКлинични пътекиАлт. медицинаБотаникаТестовеЗдравни съветиСнимкиЗдравни проблемиХранене при...ПатологияСпециалистиПсихологияСоциални грижиОрганизацииЗаведенияИнтервютаДиетиСпортАнкетиГеографияЛичностиНаправления в медицината