Лечение при херпес зостер

Поддържането на висок имунен статус е от ключово значение не само за избягване на сезонните настинки и инфекции, но също така и за минимизиране рисковете от развитие на друго заболяване. Понижената имунна защита отваря врата за редица болести и е една от основните причини за различни по тежест заболявания.

Именно такъв е случаят и с развитието на херпес зостер. Сама по себе си болестта се причинява от същия вирус, отговорен за варицелата (лещенка) в детска възраст. След преболедуване Varicella-zoster virus показва уникалната способност за запазване, съхраняване и латентен престой в организма, като при подходящи условия може да атакува отново, но този път няма да ви се размине само с генерализиран обрив.

Възможно е различно по тежест протичане, в някои случаи необходимост от хоспитализация и лечение в специализирано за целта болнично заведение, докато в други случаи болестта протича относително доброкачествено и се повлиява ефективно от стандартната медикаментозна терапия.

Своевременното лечение при херпес зостер намалява риска от разпространение на инфекцията и рисковете от развитие на усложнения, засягане на вътрешните органи и необходимост от хоспитализиране.

Заболяването показва някои отличителни черти, познаването на които ще ви помогне от една страна да се предпазите от повторно възникване на инфекцията, а от друга странна ранно да разпознаете симптомите на болестта и да се свържете с вашия лекар за изготвяне на индивидуален лечебен план. 

Какво представлява херпес зостер: заразяване, симптоми, рискови фактори

По същество херпес зостер е вирусна инфекция, като първичната среща на организма всъщност е развитието на лещенка. Всеки преболедувал от лещенка в даден момент от живота си може да развие херпес зостер.

Редица фактори повишават риска от реактивиране на латентно пребиваващия вирус, като най-често това са:

• напредване на възрастта: практически всички над 50 години са изложени на по-висок риск от реактивиране на латентната инфекция, като с напредването на възрастта рисковете нарастват все повече
• провеждане на противотуморно лечение: сама по себе си този вид терапия води до потискане на имунната система, отваряйки вратата на редица латентни заболявания (не само херпес зостер)
• подлежащи заболявания: редица заболявания с хроничен ход и системен характер, като например бъбречна недостатъчност, захарен диабет, сърдечна недостатъчност) излагат на риск пациентите от активиране на херпесния вирус. Някои инфекции, като например туберкулоза, ХИВ, СПИН и други също са рисков фактор за реактивиране на херпесните вируси
• продължителна лекарствена терапия: продължителният прием на някои медикаменти (особено кортикостероиди, имуносупресивни средства, някои антибиотици и химиотерапевтици) води до потискане на имунната система

Обикновено първите признаци на болестта се проявяват след краткотраен продромален период (продължаващ между два и пет дни най-често) и включващ грипоподобни симптоми, сърбеж по кожата, парене.

След продромалния период настъпват характерните признаци за херпес зостер инфекцията, като нейна запазена марка и отличителен белег е характерният обрив, който се разпространява по кожните дерматоми и най-често се открива в областта на междуребрията (едностранно), като се разпространява по целия ход на интеркосталните нерви, засягайки и гърба и корема.

Друга особено честа локализация е n.trigeminus (троичния нерв), като в зависимост от засегнатите разклонения обривът се открива по различни части на шията и лицето.

Обривът често е съпроводен с различна по тежест болезненост (резултат от неврологичното засягане), сърбеж и дискомфорт и се придружава от редица неспецифични прояви, като например фебрилитет (висока температура), главоболие, общо неразположение, болки в мускулите и ставите, стомашно-чревни оплаквания и други.

Терапията при херпес зостер е насочена главно към облекчаване на болката и обривите, редуциране на пораженията и овладяване на състоянието, тъй като при генерализиране или засягане на други органи са възможни различни по тежест усложнения (менингит, енцефалит, увреждания на очите, засягане на слуховия анализатор и други).

Полезна информация относно причинителя, симптомите и особеностите при различните форми на болестта може да намерите в раздел Заболявания:

»Херпес зостер [herpes zoster] 

Лечение при херпес зостер: конвенционална медикаментозна терапия

Лечението при herpes zoster включва използването на различни лекарствени средства за системно приложение (в повечето случаи перорално, но при тежките форми и интравенозно), както и препарати за локална употреба с цел облекчаване на болките, сърбежа, риска от вторична бактериална инфекция и други, които евентуално могат да влошат състоянието на пациента.

Към едни от най-често използваните в клиничната практика лекарства за лечение при херпес зостер се включват:

• противовирусни лекарства: агентите, които действат директно върху вируса и потискат неговото размножаване са антихерпесните агенти от семейството на противовирусните средства. Най-често се използва ацикловир, по-рядко валацикловир, а в някои страни често използван агент е и фамцикловир (не е наличен в България). Ацикловир е наличен за употреба под различни лекарствени форми с цел индивидуализиране на терапията и отговаряне на изискванията на всеки отделен пациент. В зависимост от случая се прилага перорално (таблетки, капсули), локално (крем, маз), но и парентерално (при тежки форми на инфекцията се прилага интравенозно за постигане на бърз ефект). Препаратите се отпускат по лекарско предписание, като дозата се определя индивидуално. По време на терапията са възможни различни по тежест странични ефекти, по-често леки и бързопреходни (гадене, диария, болки и дискомфорт в корема, сънливост, отпадналост), но са възможни и тежки нежелани ефекти, изискващи мониторинг (хематологични увреждания, засягане на бъбреците, халюцинации, гърчове)
• нестероидни противовъзпалителни средства: често използвани препарати от тази група са ибупрофен (и неговите производни) и напроксен във връзка с техните добри противовъзпалителни и обезболяващи свойства. По-рядко се прилага парацетамол, който също притежава добър обезболяващ ефект, но не притежава значими противовъзпалителни свойства. При деца препарат на избор обикновено е ибупрофен, по-рядко парацетамол, като употребата на аспирин при лица под 16 години е противопоказана във връзка с риск от тежки чернодробни и неврологични увреждания. Терапията с нестероидни противовъзпалителни средства се препоръчва в краткосрочни курсове, поради рисковете от нежелани ефекти и обостряне на някои подлежащи заболявания (язвена болест, гастрит, диспепсия, сърдечни увреждания и други)
• антибиотици: при някои пациенти по медицински показания може да се включи и подходящ широкоспектърен антибиотик към комплексното лечение. Антибиотиците не действат върху вирусите, във връзка с което употребата им е уместна само при съмнения, висок риск или наличие на вторична бактериална инфекция. За намаляване на рисковете от нежелани реакции се препоръчва прием на антибиотика съгласно лекарските наставления и в комбинация с подходящ пробиотик
• кортикостероиди: при ограничен процент от заболелите се налага включване на кортикостероиди (метилпреднизолон, бетаметазон, дексаметазон и други) във връзка с техните значими противовъзпалителни свойства. Тъй като водят до потискане на имунната система употребата им се контролира строго от лекуващия лекар за намаляване риска от влошаване на състоянието и прояви на нежелани ефекти
• антихистамини: антихистамините са по същество антиалергични препарати, които се използват в комплексното лечение при herpes zoster за овладяване на неприятния сърбеж и парене по кожата. Често използвани агенти са дифенхидрамин, дименхидринат, деслоратадин и други, като са налични за употреба както перорално, така и локално (мазила)
• трициклични антидепресанти: амитриптилин, нортриптилин, дезипрамин и други се прилагат при малък процент от пациентите за овладяване и облекчаване на неврологичната болка

В масовия случай лекарствената терапия при herpes zoster включва приложение на противовирусни средства, аналгетици, противовъзпалителни средства и антихистамини.

Дозите, честотата на прием и продължителността на терапевтичния курс се определят индивидуално в зависимост от тежестта на симптомите, възрастта и общото състояние на пациента, някои индивидуални особености на болния.

Много често стандартната медикаментозна терапия се съчетава със симптоматично лечение за бързо и ефективно облекчаване на проявите на болестта и възстановяване комфорта на пациента.

Симптоматично лечение при херпес зостер

Симптоматичната терапия при herpes zoster е неизменна част от комплексното лечение, независимо от формата и тежестта на болестта. Симптоматичните средства са многобройни и могат да доведат до временно облекчение на проявите при пациентите с различни потребности.

Някои средства се прилагат локално с цел облекчаване на сърбежа и болката в резултат от обрива, други се прилагат перорално с цел постигане на някакъв системен ефект.

Независимо от вида и начина на приложение се препоръчва да се посъветвате с вашия лекар за най-подходящите за вашето конкретно състояние средства с цел минимизиране рисковете от нежелани ефекти и взаимодействия, влошаване на комфорта и цялостното здравословно състояние.