валацикловир (valaciclovir) | ATC J05AB11
valaciclovir | J05AB11
Валацикловир представлява перорално противовирусно лекарствено средство, използвано за лечение и профилактика на инфекции, причинени от определени херпесни вируси. Той е пролекарство (предлекарство) на ацикловир, което след прием бързо се превръща в активното вещество и потиска размножаването на вирусите.
Валацикловир се прилага основно при инфекции с вируса на херпес симплекс (HSV-1 и HSV-2) и варицела-зостер вируса (VZV), включително генитален херпес, херпес на устните и херпес зостер. Използва се и за профилактика на цитомегаловирусни инфекции при определени пациенти след органна трансплантация.
Лекарството ограничава вирусната репликация, намалява продължителността и тежестта на симптомите, но не елиминира латентната вирусна инфекция от организма.
Показания
Валацикловир е показан за лечение и профилактика на следните вирусни инфекции:
- херпес зостер: лечение на инфекции, причинени от варицела-зостер вируса, включително офталмичен херпес зостер, при възрастни с нормална имунна функция и при определени пациенти с леко до умерено потиснат имунитет
- генитален херпес: лечение на първични и рецидивиращи инфекции, причинени от HSV-1 и HSV-2, както и продължителна супресивна терапия за намаляване на честотата на рецидивите
- лабиален херпес: лечение на херпесни лезии по устните и около устата, особено когато терапията започне при първите признаци на инфекцията
- други инфекции с херпес симплекс вирус: лечение и потискане на рецидивиращи инфекции на кожата и лигавиците, включително определени рецидивиращи очни HSV инфекции
- цитомегаловирусна инфекция: профилактика на цитомегаловирусна инфекция и заболяване при възрастни и юноши след трансплантация на солиден орган, особено при повишен риск от инфекциозни усложнения
При генитален херпес продължителната супресивна терапия може да намали риска от предаване на HSV-2 на сексуалния партньор, но не осигурява пълна защита и не замества останалите предпазни мерки.
Валацикловир не е ефективен срещу всички вирусни инфекции и не се използва за лечение на грип, обикновена настинка или бактериални заболявания.
Противопоказания
Валацикловир е противопоказан при следните състояния:
- свръхчувствителност към валацикловир: установена алергична реакция към активното вещество или към някое от помощните вещества на лекарствения продукт
- свръхчувствителност към ацикловир: поради превръщането на валацикловир в ацикловир след прием, пациенти с доказана алергия към ацикловир не трябва да използват лекарството
При пациенти с анамнеза за тежки кожни реакции, включително лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми, свързани с валацикловир, повторното му приложение трябва да се избягва.
Бъбречното увреждане, напредналата възраст и имунната супресия не представляват сами по себе си абсолютни противопоказания, но изискват индивидуална оценка, подходяща дозировка и внимателно проследяване.
Предупреждения и предпазни мерки
Приложението на валацикловир изисква повишено внимание при определени групи пациенти, особено при нарушена бъбречна функция и необходимост от високи дози. Основните предупреждения и предпазни мерки включват:
- бъбречно увреждане: ацикловир се елиминира предимно чрез бъбреците, поради което при намалена бъбречна функция е възможно натрупване на активното вещество и развитие на токсични реакции. Необходимо е коригиране на дозата според креатининовия клирънс
- нефротоксичност: валацикловир може да предизвика остро бъбречно увреждане, включително вследствие на кристализация на ацикловир в бъбречните тубули. Рискът е по-висок при дехидратация, бъбречни заболявания и едновременен прием на нефротоксични лекарства. Препоръчва се поддържане на адекватен прием на течности
- неврологични нарушения: възможни са обърканост, халюцинации, възбуда, нарушения в съзнанието и гърчове, особено при пациенти в напреднала възраст, с бъбречно увреждане или при приложение на прекомерно високи дози
- пациенти в старческа възраст: поради възможно физиологично намаляване на бъбречната функция е необходима оценка на креатининовия клирънс и при необходимост корекция на дозировката
- имунокомпрометирани пациенти: при тежка имуносупресия съществува повишен риск от усложнени инфекции, развитие на вирусна резистентност и нежелани реакции. При тези пациенти лечението трябва да се провежда под специализирано наблюдение
- чернодробно увреждане: при леко до умерено чернодробно увреждане обикновено не се изисква корекция на дозата, но при тежки чернодробни заболявания и приложение на високи дози е необходима повишена предпазливост
- тежки кожни реакции: съобщени са редки случаи на сериозни реакции на свръхчувствителност. При поява на обширен обрив, повишена температура, оток на лицето или признаци на системно засягане лечението трябва да се прекрати и да се потърси незабавна медицинска помощ
При лечение на херпес зостер терапията трябва да започне възможно най-рано, за предпочитане до 72 часа от появата на обрива. При генитален херпес най-добър ефект се постига при започване на лечението още при първите симптоми.
Валацикловир не предотвратява напълно предаването на херпесните вируси и не елиминира необходимостта от подходящи предпазни мерки.
Бременност и кърмене
Наличните данни за употребата на валацикловир по време на бременност са ограничени, но натрупаният клиничен опит с неговия активен метаболит ацикловир не показва повишен риск от големи вродени малформации. Проучванията при животни също не установяват значима репродуктивна токсичност при клинично релевантни експозиции.
Валацикловир може да се използва по време на бременност, когато очакваната полза от лечението надвишава потенциалния риск за плода. Решението се взема индивидуално, като се отчитат видът и тежестта на инфекцията, гестационната възраст и наличието на терапевтични алтернативи.
При бременни жени с рецидивиращ генитален херпес валацикловир може да се прилага като супресивна терапия в края на бременността с цел намаляване на риска от херпесни лезии по време на раждането, съобразно акушеро-гинекологичните препоръки.
По отношение на кърменето, ацикловир преминава в майчиното мляко, но експозицията на кърмачето при обичайни терапевтични дози на валацикловир е ниска. Не се очакват клинично значими нежелани ефекти при повечето здрави доносени кърмачета.
Валацикловир може да се използва по време на кърмене при наличие на клинични показания и след индивидуална лекарска преценка. Необходимо е повишено внимание при недоносени деца, новородени с бъбречни заболявания и при продължителна терапия с високи дози.
Нежелани лекарствени реакции
Валацикловир обикновено се понася добре, като повечето нежелани реакции са леки до умерени и преходни. Рискът от сериозни усложнения е по-висок при бъбречно увреждане, напреднала възраст и приложение на високи дози.
Основните нежелани лекарствени реакции, описани при лечение с валацикловир, включват:
- чести: главоболие, гадене, замаяност, повръщане, диария, кожен обрив, сърбеж и реакции на фоточувствителност
- нечести: левкопения, тромбоцитопения, обърканост, халюцинации, тремор, възбуда, нарушения в съзнанието, диспнея, уртикария, бъбречна болка
- редки: анафилаксия, атаксия, дизартрия, гърчове, енцефалопатия, кома, ангиоедем, бъбречно увреждане, включително остра бъбречна недостатъчност
- с неизвестна честота: тежки кожни реакции
При пациенти с тежка имуносупресия, особено при продължително приложение на високи дози, са описани случаи на тромботична микроангиопатия, включително микроангиопатична хемолитична анемия и тромбоцитопения.
Клинично най-значими са бъбречната токсичност, неврологичните нарушения и тежките реакции на свръхчувствителност. При поява на намалено количество урина, изразена обърканост, гърчове или тежък кожен обрив е необходима незабавна медицинска оценка.
Симптоми на предозиране
Предозирането на валацикловир може да доведе до сериозни нежелани реакции, свързани предимно с натрупването на ацикловир и неговите ефекти върху бъбреците и централната нервна система.
Основните симптоми включват гадене, повръщане, обърканост, възбуда, халюцинации, нарушения в съзнанието и в тежки случаи гърчове или кома. Възможно е развитие на остро бъбречно увреждане, което допълнително забавя елиминирането на активното вещество.
Рискът от предозиране е особено висок при пациенти с нарушена бъбречна функция и при възрастни хора, когато дозировката не е съобразена с креатининовия клирънс.
При предозиране е необходимо незабавно медицинско наблюдение, оценка на бъбречната функция, проследяване на неврологичния статус и прилагане на подходяща поддържаща терапия.
Няма специфичен антидот. При тежка интоксикация хемодиализата може значително да ускори елиминирането на ацикловир от кръвта и да бъде използвана като терапевтична мярка.
Фармакологични характеристики
Валацикловир принадлежи към фармакотерапевтичната група на системните противовирусни средства, нуклеозидни и нуклеотидни аналози.
Фармакодинамика
Валацикловир представлява L-валинов естер на ацикловир и действа като пролекарство, което след перорален прием бързо се превръща в ацикловир.
Ацикловир проявява селективна противовирусна активност срещу херпесните вируси. В инфектираните клетки той се фосфорилира първоначално от вирусната тимидинкиназа, а впоследствие от клетъчни ензими до активния ацикловиртрифосфат.
Активният метаболит инхибира вирусната ДНК-полимераза и се включва в синтезиращата се вирусна ДНК, като предизвиква прекъсване на нейното удължаване. По този начин се потиска размножаването на вируса.
Валацикловир проявява най-висока активност срещу HSV-1 и HSV-2, както и активност срещу VZV.
Селективността на действието се дължи на преимущественото активиране на ацикловир в инфектираните клетки, което ограничава токсичността за здравите тъкани.
Фармакокинетика
Валацикловир се абсорбира добре след перорален прием и бързо се хидролизира до ацикловир и L-валин. Пероралната бионаличност на ацикловир след прием на валацикловир е приблизително 50 процента, значително по-висока в сравнение с директното перорално приложение на ацикловир.
Максималните плазмени концентрации на ацикловир обикновено се достигат около 2 часа след приема. Храната не повлиява съществено бионаличността.
Свързването на ацикловир с плазмените протеини е ниско, а разпределението му включва различни тъкани и телесни течности.
Ацикловир се елиминира предимно чрез бъбреците посредством гломерулна филтрация и активна тубулна секреция, главно в непроменен вид. Малка част се метаболизира до 9-карбоксиметоксиметилгуанин.
Елиминационният полуживот при възрастни с нормална бъбречна функция е приблизително 3 часа, но може значително да се удължи при тежко бъбречно увреждане.
Дозировка
Валацикловир се прилага перорално, като дозата и продължителността на лечението зависят от вида на вирусната инфекция, имунния статус и бъбречната функция на пациента.
Основните препоръчителни дозови режими при възрастни с нормална бъбречна функция включват:
- херпес зостер: 1000 mg три пъти дневно в продължение на 7 дни. При имунокомпрометирани пациенти лечението може да бъде по-продължително според клиничния отговор
- първичен генитален херпес: 500 mg два пъти дневно, като лечението може да продължи до 10 дни в зависимост от тежестта на инфекцията
- рецидивиращ генитален херпес: 500 mg два пъти дневно за 3–5 дни, като терапията трябва да започне възможно най-рано
- лабиален херпес: 2000 mg два пъти в рамките на един ден, с интервал приблизително 12 часа между приемите
- супресивна терапия при рецидивиращ генитален херпес: обикновено 500 mg веднъж дневно при имунокомпетентни пациенти. При чести рецидиви може да се наложи различен режим
- HSV инфекции при имунокомпрометирани пациенти: обичайно 1000 mg два пъти дневно за лечение и 500 mg два пъти дневно за супресивна терапия, според клиничното състояние
- профилактика на CMV инфекция след органна трансплантация: 2000 mg четири пъти дневно, обикновено за 90 дни, с възможност за удължаване при високорискови пациенти
При бъбречно увреждане е задължителна корекция на дозата според креатининовия клирънс и конкретното показание. При пациенти на хемодиализа дозата обикновено се прилага след диализната процедура.
При пациенти в старческа възраст трябва да се отчита възможното намаляване на бъбречната функция и да се осигури адекватна хидратация.
При леко до умерено чернодробно увреждане обикновено не е необходима корекция на дозата, но при тежки чернодробни заболявания и високи дневни дози се препоръчва повишено внимание.
При деца и юноши приложението зависи от възрастта, показанието и разрешената продуктова информация. За редица показания валацикловир е разрешен при юноши на възраст 12 и повече години, докато при по-малки деца клиничните данни са ограничени.
Таблетките могат да се приемат независимо от храненето, с достатъчно количество вода. Продължителността на лечението трябва да се спазва според лекарското предписание.
Лекарствени взаимодействия
Валацикловир има сравнително ограничен потенциал за лекарствени взаимодействия, тъй като не се метаболизира в значима степен чрез системата на цитохром P450. Клинично значимите взаимодействия са свързани предимно с бъбречната елиминация на ацикловир и едновременното приложение на нефротоксични лекарства.
Основните взаимодействия включват:
- пробенецид и циметидин: могат да намалят бъбречния клирънс на ацикловир чрез повлияване на тубулната секреция и да повишат плазмените му концентрации. При пациенти с нормална бъбречна функция обикновено не се изисква корекция на дозата
- нефротоксични лекарства: едновременното приложение с аминогликозидни антибиотици, циклоспорин, такролимус и други лекарства с потенциална бъбречна токсичност може да повиши риска от бъбречно увреждане, особено при високи дози валацикловир
- микофенолат мофетил: при едновременно приложение е възможно повишаване на експозицията на ацикловир и активния метаболит на микофенолат, поради което се препоръчва повишено внимание, особено при трансплантирани пациенти
- лекарства, повлияващи бъбречната функция: средства, които намаляват гломерулната филтрация или се конкурират за активната тубулна секреция, могат да променят елиминирането на ацикловир и да повишат риска от нежелани реакции
При комбинирана терапия с потенциално нефротоксични лекарства се препоръчва проследяване на бъбречната функция и осигуряване на адекватна хидратация.
Пациентите трябва да информират лекуващия лекар за всички приемани лекарства, включително такива без рецепта, особено при наличие на бъбречни заболявания или необходимост от продължително противовирусно лечение.
Достъп до пациента
Валацикловир е лекарствен продукт, отпускан само по лекарско предписание.
В България се използва за лечение на определени херпесни вирусни инфекции, като терапията може да бъде назначена от общопрактикуващ лекар или съответен медицински специалист според вида и тежестта на заболяването.
При усложнени инфекции, очно засягане, тежка имуносупресия или необходимост от профилактика след органна трансплантация лечението се провежда под специализирано медицинско наблюдение.
При продължителна терапия, високи дози или нарушена бъбречна функция е необходимо периодично проследяване на бъбречните показатели и оценка на поносимостта към лекарството.
Изображения: magnific.com
Взаимодействия на валацикловир (valaciclovir) | ATC J05AB11
- Силно клинично значими взаимодействия (5)
- Умерено клинично значими взаимодействия (9)
- Маловажно клинично значими взаимодействия (5)
- Виж подробно всички
Библиография
https://en.wikipedia.org/wiki/Valaciclovir
https://www.mayoclinic.org/drugs-supplements/valacyclovir-oral-route/description/drg-20066635
https://dermnetnz.org/topics/valaciclovir
https://go.drugbank.com/drugs/DB00577
https://www.safetyandquality.gov.au/medicine-finder/valaciclovir-wgr
https://www.iatrox.com/medicines/valaciclovir-hydrochloride
https://www.healthhub.sg/medication-devices-and-treatment/medications/valaciclovir
https://www.healthdirect.gov.au/medicines/brand/snomed/1570261000168107/valaciclovir-apx
https://medlineplus.gov/druginfo/meds/a695010.html
Коментари към валацикловир (valaciclovir) | ATC J05AB11