лидокаин (lidocaine) | ATC D04AB01

Лидокаин представлява локален анестетик от амиден тип, със стабилизиращ мембраната ефект и е антиаритмичен агент от групата I/b по класификацията на Vaughan William.

Показания: в оториноларингологията (при пунктиране на максиларен синус, при малки хирургични интервенции в носната кухина, фаринкс, епифаринкс). В гинекологията (непосредствено преди раждането и преди епизиотомiя и зашиване на перинеума, като допълнително противоболково средство). В стоматологичната практика се прилага преди поставяне на инжекции, преди вземане на отпечатъци за протеза, при зъбни рентгенови снимки. Прилага се и при инструментални изследвания и въвеждане на катетър в храносмилателния тракт и дихателните пътища.

Противопоказания: свръхчувствителност към медикамента или някое от помощните му вещества. Да не се прилага при втора и трета степен на атриовентрикуларен блок и нарушения във вътрекамерната проводимост, Синдром на Адам-Стокс, кардиогенен шок.

Нежелани лекарствени реакции: алергични реакции, нервност, депресия, хипотония, усещане за леко щипене по време на прилагането, което изчезва с развитието на анестезиращ ефект.

Фармакодинамика: анестезиращият ефект на лидокаин се дължи на потискане на генерирането на нервните импулси и потискане провеждането на възбуждението. Механизмът на действие е намаление на пермеабилитета на невронната мембрана на натриеви йони. Прагът на електричната възбудимост нараства постепенно под влияние на лекарственото вещество и поради това провеждането се блокира.

Когато се приложи локално на лигавица, лидокаин се резорбира в различна степен в зависимост от дозата и мястото на апликация. Пълният му ефект настъпва за около минута, а продължава 5-6 минути. Изтръпването от лекарството изчезва за около 15 минути. В терапевтични дози повлиява сърдечната честота.

Лекарствени взаимодействия: лекарства, повишаващи серумното ниво на лидокаин са: chlorpromazine, cimetidine, propranolol, pathedine, disopyramide, imipramine. Phenytoin увеличава кардиодепресивния ефект на лидокаин. Комбинацията с procainamide може да индуцира неврологични нежелани реакции като делир и халюцинации. Лидокаин може да потенцира ефекта на нервномускулните блокери, тъй като той потиска предаването в нервномускулния синапс.

Дозов режим: да се прилага чрез впръскване на лигавицата. Дозировката варира в зависимост от индикацията и размера на областта, която ще бъде анестезирана. Важно е да се използва най-малката доза, с която се постига задоволителен ефект. Обикновено дозата е от 1 до 3 впръсквания. При оториноларингологията впръскванията са 1-4, при акушерството са 15-20, при ендоскопията са 2-3 и при стоматологията са 1-3.

Достъп до пациента: с рецепта.