Херпес зостер [herpes zoster] МКБ B02

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми и видове

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Един от най-често срещаните представители на семейството на херпесните вируси, а именно Varicella-zoster virus, води до развитие на различни заболявания при първично проникване в организма и при последващо реактивиране на запазилите се в латентно състояние вирусни агенти.

Причинител и особености

Първичната инфекция засяга предимно детската възраст и протича с характерен обрив, отличаващ се с псевдополиморфизъм и изразен сърбеж, доброкачествено протичане и добра прогноза.

Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания (» Лещенка [varicella]) и в раздел Здравни проблеми (» Варицела).

Първичното заразяване се осъществява най-често по въздушно-капков път (при говор, кихане и кашляне се отделят секрети, съдържащи вирусните частици), директен, близък контакт с болен или непряк контакт с контаминирани предмети, както и по вертикален път (заразяване на новороденото от майката).

Етиологичните агенти проникват в организма през лигавиците на горните дихателни пътища и конюнктивите и предизвикват характерните за лещенка прояви.

Вирусите притежават способността да се запазват в латентно състояние в нервните ганглии в продължение на десетки години, като се активират при наличие на подходящи условия.

Предразполагащи фактори за развитието на херпес зостер [herpes zoster], известен още и като zona, са:

• напреднала възраст: рискът от реактивиране на болестта нараства десет път след 70 годишна възраст
• онкологично лечение: химиотерапия, лъчетерапия
• продължителна медикаментозна терапия: продължителен прием на антибиотици, имуносупресори, кортикостероиди, някои антидепресанти и други
• подлежащи системни заболявания: захарен диабет, сърдечна недостатъчност, чернодробни увреждания, бъбречна недостатъчност и други
• подлежащи инфекции: туберкулоза, ХИВ, СПИН и други, като според различни проучвания се изчислява, че рискът от инфекцията е приблизително 15 пъти по-висок при ХИВ позитивни лица
• имунен дефицит: спад в индивидуалната имунологична резистентност
• бременност: макар и рядко е възможно активиране на инфекцията в резултат от настъпилите в организма промени в резултат от бременността

Развива се във връзка с реинфекция след контакт с болни от варицела или чрез активиране на останалия в латентно състояние вирусен материал, който се запазва в нервните ганглии след преболедуване от варицела.

Трудно може да бъде определен инкубационен период на заболяването, като при контакт с болен от варицела (често херпес зостер при възрастните се развива в резултат от близък контакт с малки деца, болни от лещенка) е в рамки на една до две седмици.

Симптоми и видове

Клиничната картина включва типичен обрив с характерна локализация, който при част от пациентите се предшества от продромални прояви (симптоми, предшестващи съществената клинична картина), като например леко повишение на телесната температура, общо неразположение, мускулни болки, парене и сърбеж по кожата, която впоследствие се засяга от характерния обрив.

В рамките на няколко дни (между два и пет) след продромалните признаци се наблюдава и характерният за херпес зостер обрив.

Локализацията на обрива е типична, като ангажира най-често дерматомите по хода на интеркосталните нерви и се открива в областта на междуребрията, едностранно, засягайки гърба и корема (разпространява се по целия ход на междуребрията).

Друга честа локализация е троичният нерв, като в зависимост от ангажирания клон на n. trigeminus се засягат и различни области от лицето и шията.

Характерният ход и вид на обрива са причина за разнообразието от звучни имена, с които наричат инфекцията различните народи. Така например в буквален превод от арабски наименованието на болестта означава "огнен пояс", в Норвегия я наричат "пожар от ада", в Испания оприличават заболяването на "малка змия". В буквален термин от гръцки херпес зостер означава пълзящ пояс (от гръцката дума herpein, означаваща пълзя и zoster, означаваща пояс или колан).

Обривът е от везикуларен тип, разположен на еритемна (с червен цвят) основа, като везикулите са пълни с бистро съдържимо.

Формират се кожни плаки от хиперемия с разположени върху тях везикули, като в следващите дни настъпва постепенно затихване на процеса, крустифициране на везикулите (образуване на корички) и преминаването им в кафеникави пигментации или белези. Характерна особеност е силната болезненост на обрива, като болката може да продължи до няколко седмици или няколко месеца след преминаването на обривните единици.

Различават се леки, умерени и тежки форми, като леките форми при част от пациентите не се съпътстват от неврологични болки, а се характеризират само с леко парене или сърбеж в областта на обривите, които преминават за 7 до 12 дни.

При тежките форми е възможно генерализиране на инфекцията, засягане на различни органи и системи и развитие на различни по тежест усложнения.

Наблюдават се и общи, неспецифични клинични прояви, включващи най-често висока температура с втрисане и главоболие, която често се съчетава с гадене, повръщане, промяна в апетита, диария, мускулни и ставни болки.

В зависимост от засегнатите структури и наличието или липсата на усложнения се различават следните форми на херпес зостер [herpes zoster]:

• Херпес зостер с енцефалит: протича с различна по тежест неврологична симптоматика, като патологични рефлекси, парези и парализи, главоболие, сомнолентност в комбинация с характерния обрив
• Херпес зостер с менингит: засягането на мозъчните обвивки крие рискове от последици в дългосрочен план, като симптоматиката е вариабилна при отделните пациенти и може да включва вратна ригидност, патологични рефлекси, гадене и повръщане и други
• Херпес зостер с други усложнения на нервната система: тук се включват развитието на постхерпесен ганглионит на лицевия нерв, постхерпесна полиневропатия и постхерпесна невралгия на троичния нерв
• Херпес зостер с очни усложнения: в зависимост от засегнатите очни структури се различават херпес зостерен блефарит, конюнктивит, иридоциклит, ирит, кератит, кератоконюнктивит, склерит, протичащи с характерните за тях прояви
• Дисеминирана херпес зостер инфекция: генерализирането на болестта се асоциира с тежко и агресивно протичане на инфекцията, по-малки терапевтични възможности и неблагоприятна прогноза
• Херпес зостер с други усложнения: при засягане на троичния нерв е възможно увреждане и на структурите на ухото, като е възможно засягане на вътрешното ухо, външния слухов канал и ушната мида
• Херпес зостер без усложнения: често срещана в клиничната практика форма на болестта, която е със самоограничаващ се характер и умерено проявена клинична симптоматика

Невралгичните болки, които предшестват, съпътстват или последват инфекцията понякога представляват терапевтичен проблем и изискват комплексно лечение с обезболяващи, противовъзпалителни медикаменти, витамини и физиотерапевтични процедури.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при херпес зостер [herpes zoster] обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти и се базира на:

• разпит и преглед: клинико-епидемиологичните данни, анамнеза за прекарана в миналото варицела, характерен по вид и локализация обрив
• лабораторни изследвания: резултатите от лабораторните изследвания в зависимост от тежестта на болестта показват от пълна липса на промени до изразена левкоцитоза, силно ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, промени в някои ензими
• специфични изследвания: при част от пациентите (при съмнения в етиологичния причинител, атипични форми) е уместно извършването на варицела зостер вирус тест, включващ приложението на различни методики за доказване на вирусните агенти
• образна диагностика: наличието на увреждания на вътрешните органи, както и наличието на неврологична симптоматика, е показание за извършване на образна диагностика, най-често с помощта на ехография и компютърна томография

Диференциалната диагноза се състои в разграничаване на херпес зостерната инфекция от другите херпесни инфекции (например херпес симплекс инфекция, варицела), от някои видове дерматози с инфекциозен и неинфекциозен характер, както и от системни заболявания с кожни прояви.

Лечение

Терапията при херпес зостер (zona) се определя индивидуално в зависимост от формата на заболяването, тежестта на симптоматиката, общото състояние на пациента, наличието на подлежащи заболявания:

• мерки при леко протичане: при леките форми заболяването показва тенденция към самоограничаване, поради което се прилагат само симптоматични средства за овладяване на болковия симптом и придружаващите прояви
• мерки при тежко протичане: при тежките форми, както и при засягане на различни органи, включително и нервната система, се прилагат антивирусни лекарства в подходящ дозов режим, като най-често това са ацикловир и валацикловир. Съществуват в различни форми за приложение (за локална, перорална и парентерална употреба) с цел покриване на нуждите на всеки отделен пациент

• симптоматични средства: прилагат се симптоматични средства в зависимост от оплакванията на пациента, най-често аналгетици (обезболяващи), локално или перорално за облекчаване на болката, противовъзпалителни средства за намаляване на възпалителните процеси, антихистамини за облекчаване на алергичните прояви, препарати за лечение при висока температура, каламинов лосион за локално облекчаване на обрива, средства за лечение на сърбеж, витамин В12 и други витаминни добавки
• особени случаи: при пациенти с подлежащи заболявания (язвена болест, диабет, колит, чернодробни увреждания и други) обезболяващите и противовъзпалителните агенти се прилагат с повишено внимание с цел намаляване риска от лекарствени взаимодействия и токсични реакции. При неврологични прояви под медицински контрол се прилагат антиконвулсивни средства, антидепресанти, седативни средства и други
• общи мерки: препоръчва се почивка на легло, здравословен хранителен режим и приложение на различни лечебни методи за подсилване на имунната система

Прогнозата при херпес зостер [herpes zoster] като цяло е благоприятна, особено при леките форми и липсата на усложнения. Рискове съществуват при засягане на нервната система (менингит, енцефалит), както и при дисеминираната форма, при които е необходимо своевременно започване на подходяща терапия.

Профилактиката включва поддържане на висока индивидуална имунологична резистентност, лечение и контрол на подлежащите заболявания, избягване на контакт с болни хора, повишение на здравната култура, информираност и лична хигиена. При рисковите групи пациенти се прилага разработена ваксина.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org