Дисеминирана херпес зостер инфекция МКБ B02.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Varicella-zoster virus при първично заразяване на организма води до развитие на шарка (лещенка, варицела), докато при реактивиране на болестта същият етиологичен агент води до развитието на herpes zoster. При определени обстоятелства херпес зостер може да протече дисеминирано, с генерализиране (разпространение) на болестните промени и полиорганни увреждания с необходимост от спешна хоспитализация и стартиране на подходящо лечение.

Причинител и особености

Идентичността на причинителя е доказана през 1957 година, след като по научен път се потвърждава, че един и същ вирусен агент стои в основата и на двете инфекции.

Заболяването по същество представлява антропоноза (антропонозите са заболявания, засягащи единствено хората), като източник на заразяване са болните лица.

Механизмите на предаване на инфекцията включват въздушно-капков (с пръски по време на кихане, говор, кашляне), по контактен път (директен контакт с болния или при индиректен контакт с контаминирани от заразените лица предмети и повърхности), както и по вертикален път (заразяване на плода от инфектираната майка).

При херпес зостер, особено протичащ под формата на дисеминирана херпес зостер инфекция, е налице реактивиране на съхранените в латентно състояние в нервните ганглии вируси в резултат най-често на спад в индивидуалната имунологична резистентност.

Понижението на имунитета може да се дължи на различни причини, като например продължителна химиотерапия или лечение с кортикостероиди, антибиотици, имуносупресори, подлежащи инфекции (особено ХИВ, СПИН, туберкулоза), подлежащи заболявания (неконтролиран захарен диабет, малигнени новообразувания), след тежки изгаряния, сериозни хирургични интервенции и други.

Предразполагащ фактор за реактивирането на инфекцията е и напредналата възраст във връзка с честата полиморбидност на пациентите (наличие на множество подлежащи заболявания) и продължителна употреба на различни медикаментозни средства.

Симптоми

Клиничната картина варира в широки граници в зависимост от редица фактори, като при дисеминирания херпес зостер е налице обширно разпространение на характерния за инфекцията обрив, силна болезненост на засегнатите кожни повърхности по хода на дерматомите и бързо влошаване на общото състояние:

• продромални прояви: заболяването може да започне с неспецифични продромални прояви (така се означават клиничните признаци, предшестващи появата на същинските такива), като например леко повишение на температурата, мускулна слабост, умора, главоболие, повишена раздразнителност, парене и сърбеж по кожата
• особености: дисеминираната херпес зостер инфекция според различни източници се дефинира като такава при наличие на повече от двадесет кожни лезии, с изключение на първичния дерматом. Протича с тежък и обширен обрив, който може да персистира над един месец и да обхване големи площи по тялото
• отличителни белези на обрива: обривът е характерен, мономорфен (всички обривни единици са в един и същи стадий на развитие), като включва образуване на везикули върху зачервена и леко надигната основа, които бързо преминават в крусти с тъмен цвят. Отличителен белег на обрива при херпес зостер е типичният му ход (по съответния дерматом) и изразената болезненост. Най-често се засягат интеркосталните нерви и обривът може да бъде открит по хода на междуребрията, едностранно. Възможно е засягане и на троичния нерв с характерно разположение на обрива. Дисеминираната форма на инфекцията се отличава с бързо разпространение на обрива и ангажиране на обширни кожни участъци
• еволюция: общото състояние на пациента е тежко, като обикновено е налице изразен фебрилитет (висока температура), отпадналост, мъчително главоболие, мускулни болки, парене по кожата, намален апетит, интоксикационен синдром и други. Генерализираната херпес зостер инфекция протича тежко при голям процент от пациентите във връзка с обширните поражения, криейки риск от възможни усложнения и на други органи и системи

Диагноза

Поставянето на диагнозата при дисеминирана херпес зостер инфекция се основава предимно на данните от разпита и прегледа на пациента, а се потвърждава от някои изследвания:

• разпит и преглед: епидемиологичната анамнеза за прекарана в миналото варицела, понижение на имунитета в резултат от различни фактори в комбинация с характерния за инфекцията обрив насочват към вирусното заболяване
• лабораторни изследвания: при тази форма са възможни промени в лабораторните показатели с наличие на левкоцитоза, ускорена скорост на утаяване на еритроцитите, промени в някои ензими и други
• специфични изследвания: при съмнения за вида на етиологичния причинител е уместно извършване на варицела зостер вирус тест, при който с помощта на различни методики се доказват херпесните вируси при изолирането им от материал от тъканни и телесни течности
• образна диагностика: наличието на органни увреждания е предпоставка за извършване на образна диагностика, най-често ехография, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза включва различаване на тази от другите херпесни инфекции (варицела, херпес симплекс инфекция), някои дерматози, системни заболявания с кожни прояви.

Лечение

Терапията е насочена към своевременно и адекватно повлияване на симптоматиката, облекчаване на болковия синдром, овладяване на системните прояви:

• лекарствена терапия: често за постигане на целта се прилагат различни групи медикаменти, най-често аналгетици, средства за лечение при висока температура, противовъзпалителни средства, Каламинов лосион, антихистамини, антивирусни лекарства (ацикловир, валацикловир), витаминни добавки, витамин В12 и други
• общи мерки: терапевтичният режим се определя индивидуално в зависимост от общото състояние на болния, възрастта му и наличието на подлежащи заболявания, като например при подлежаща язвена болест е необходимо повишено внимание при приложението на противовъзпалителните средства и обезболяващите от групата на нестероидните противовъзпалителни агенти във връзка с повишения риск от кървене. Препоръчва се почивка на легло и здравословен хранителен режим
• профилактика: общите профилактични мерки включват контрол над подлежащите заболявания, поддържане на висока индивидуалната имунологична резистентност, избягване на контакт с болни хора, повишение на личната хигиена и здравна култура

Прогнозата при дисеминирана херпес зостер инфекция се определя индивидуално, като зависи главно от тежестта на клиничните прояви и своевременното започване на подходяща терапия.

Полезна информация за болестта може да намерите в раздел Заболявания

» Херпес зостер [herpes zoster]

Изображения: freepik.com