Херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции МКБ B00

Вирусните заболявания се срещат с висока честота в световен мащаб, засягайки хора от всички възрасти и протичайки специфично в зависимост от органната локализация на първичното инфекциозно огнище.

При херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции се наблюдава ангажиране предимно на кожата и/или лигавиците с характерен обрив с или без наличие на различни по тежест общи прояви.

Етиология, особености, симптоми

По данни от различни статистически проучвания приблизително 80 % от възрастното население е носител на херпес симплекс вируса, като по-голямата част от тях дори не подозират наличието на подлежащата инфекция във връзка с липсата на специфични прояви.

Заболяването се причинява от херпес симплекс вирус тип 1 и херпес симплекс вирус тип 2, за всеки от които е характерна специфична локализация на болестния процес.

Така например херпес симплекс вирус тип 1 протича обикновено под формата на настинка и води до обрив по кожата и в лигавицата на устната кухина, докато херпес симплекс вирус тип 2, известен още и като генитален херпес, води до характерни промени по половите лигавици в масовия случай.

Разлики се наблюдават и в механизма на предаване на заразяването, като тип 1 се предава главно по контактен път (пряк контакт с болен човек или непряк контакт с контаминирани предмети, лични вещи и повърхности), докато тип 2 се предава главно по полов път (при незащитен сексуален контакт и честа смяна на половите партньори), но също и по време на раждане е възможно заразяване на новороденото.

Първичната инфекция протича с по-изразена клинична симптоматика, по-агресивен характер и по-висок риск от развитие на усложнения, докато рецидивите на болестта и активирането на латентната инфекция се характеризират с оскъдни клинични прояви и локализирани, изолирани увреждания.

Изложени на по-висок риск са следните групи пациенти:

• новородени, малки деца, юноши
• пациенти над 50 годишна възраст (поради полиморбидност)
• лица с понижен имунитет в резултат от продължителен прием на медикаменти (кортикостероиди, антибиотици, химиотерапевтици), заболявания (инфекциозни, автоимунни, неопластични)
• пациенти с подлежащи кожни заболявания, като пемфигус, mycosis fungoides, различни екземи, строфулус и други
• след големи хирургични интервенции

След експозицията и заразяването с херпес симплекс вирус е необходим инкубационен период от около 5 до 12 дни (варира от по-малко от една седмица до три, дори четири седмици при отделните пациенти) за изява на първите клинични симптоми.

Клиничната картина е полиморфна и разнообразна в зависимост от формата на болестта и характерната локализация на процеса.

Различават се следните основни форми на херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции:

• Херпесна екзема: нарича се още варицелиформена Капоши ерупция и протича с развитие на мономорфен обрив (всички обривни единици са в един стадий на развитие и изглеждат еднакви) с наличие на групирани везикули главно в областта на лицето, шията, крайниците, които са болезнени, сърбящи, парещи и се съпровождат с наличието на неспецифична обща симптоматика (висока температура, слабост и други)
• Херпес-вирусен везикуларен дерматит: протича под формата на херпес симплекс фациалис или херпес симплекс лабиалис (наличие на групирани везикули по устните или по кожата на лицето, които постепенно преминават в ерозии), като в по-редки случаи е възможно и развитие на везикуларен дерматит на устните и/или ушите, предизвикан от човешкия (алфа) херпес-вирус 2
• Херпес-вирусен гингивостоматит и фаринготонзилит: херпес-вирусен фарингит по-често засяга малките деца, като везикуларният обрив засяга лигавицата на устната кухина, а при прогресия на процеса може да обхване и хранопровода и трахеята. Налице са болка и парене, които затрудняват прием на храна и течности, причинявайки изключителен дискомфорт на пациентите
• Херпес-вирусен менингит: проникването на вирусните агенти в централната нервна система и засягането на мозъчните структури често протича като менингит с наличие на различни по тежест клинични симптоми (главоболие, гадене, фебрилитет, промяна в психичния статус, патологични рефлекси, кома)
• Херпес-вирусен енцефалит: представлява сериозно усложнение на херпес симплекс инфекцията и често протича под формата на херпес-вирусен менингоенцефалит, като липсата на своевременни мерки повишава значително риска от сериозни усложнения и леталитет
• Херпес-вирусна болест на очите: в зависимост от засегнатите очни структури се различават херпес симплекс-вирусен конюнктивит, ирит, иридоциклит, дерматит на клепач, кератит, преден увеит, кератоконюнктивит, като при прогресия на състоянието е възможно необратимо увреждане и намаление на зрението
• Дисеминирана херпес-вирусна болест: при разпространение на вирусните агенти със системната циркулация се развива херпес-вирусна септицемия, характеризираща се с полиорганни увреждания и неблагоприятна прогноза
• Други форми на херпес-вирусна инфекция: в редки случаи болестта протича под формата на херпес-вирусен хепатит или херпес-вирусно възпаление на меките дистални фаланги на пръстите
• Херпес-вирусна инфекция, неуточнена

Усложненията при херпес симплекс инфекциите най-често са бактериални и кандидозни суперинфекции на лигавиците, бактериален лимфаденит със зачервяване и абсцедиране на лимфните възли. При деца със силно увреден имунитет херпетичният обрив се разпростира към гърлото, хранопровода, трахеята и може вторично да се инфектира, а понякога и дисеминира. Вторичните инфекции допълнително усложняват терапията и влошават прогнозата.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането при херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции се осъществява въз основа на обстойния анализ на различните методики на изследване, а именно:

• анамнеза: разпит за наличието на подлежащи рискови фактори, провокиращи болестта, субективни оплаквания
• преглед на пациента: физикалните находки често са характерни, особено при наличие на специфичния везикуларен обрив по кожата или лигавиците на пациента
• лабораторни изследвания: в зависимост от тежестта на заболяването и общия здравословен статус на пациента резултатите варират в широки граници от липса на съществени изменения до значими промени в нивата на показателите от белия кръвен ред, чернодробните ензими и други
• вирусологични изследвания: доказването на вирусните агенти се осъществява при изследване за херпес симплекс (култури, флуоресценция, полимеразна верижна реакция и други) на материал, получен при натривка на обривните единици, кръв, слюнка, ликвор и други телесни течности
• образна диагностика: при данни за увреждане на висцералните органи, както и при наличие на неврологична симптоматика се извършват ехография, компютърна томография, а при засягане на очните структури е необходим подробен офталмологичен преглед

Диференциалната диагноза включва различаване на херпес симплекс инфекцията от други, аналогично протичащи заболявания с инфекциозна етиология, като например варицела, херпес зостер, цитомегалвирусна болест и други, но също и от заболявания с неинфекциозна етиология, като токсични, автоимунни или неопластични болести.

Лечение при херпес-вирусни инфекции

Лечението е насочено към потискане на развитието и размножаването на етиологичните агенти, овладяване на клиничните признаци на болестта и намаляване на риска от развитие на усложнения и различни неблагоприятни последици в дългосрочен план.

За целта се използват антивирусни лекарства, главно ацикловир и валацикловир, които обикновено се прилагат перорално и/или локално, но при наличие на увредено общо състояние ацикловир може да се приложи и парентерално. Локалното приложение под формата на крем, маз, гел и други в комбинация с подходяща антисептична обработка и хидратация ускорява възстановяването на засегнатите кожни участъци.

При данни за вторична бактериална инфекция (и след извършване на антибиограма за определяне на чувствителността на изолираните агенти) се прилагат в подходящ дозов режим съответните антибиотици.

При тежките форми и под строг медицински контрол се прилагат и кортикостероиди по схема.

Симптоматично се прилагат обезболяващи медикаменти (аналгетици), противовъзпалителни средства, витаминни добавки, имуномодулатори, агенти за лечение при висока температура и други.

При добро общо състояние се препоръчва постелен режим с балансирана диета, ограничаваща мазните, пържени храни, алкохол, газирани напитки, докато при лица в тежко увредено общо състояние е необходимо парентерално хранене със стомашна сонда.

Прилагат се агенти за корекция на електролитния дисбаланс и стомашно-чревните оплаквания.

Прогнозата се определя индивидуално за всеки конкретен пациент в зависимост от формата на болестта, давността и тежестта на симптоматиката, наличието на подлежащи заболявания и развили се усложнения, възрастта и общото здравословно състояние на пациента.

Профилактиката при херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции включва поддържане на активна и висока индивидуална имунологична резистентност, предпазване от въздействието на вредни и провокиращи фактори, повишаване на личната хигиена и здравна култура, използване на предпазни средства (презервативи) при полов акт.