Херпес-вирусен везикуларен дерматит МКБ B00.1

Вирусите от семейството на херпес симплекс (Herpes simplex virus), особено HSV тип 1 и HSV тип 2, са чести причинители на различни дерматози.

Херпес-вирусен везикуларен дерматит е дерматовироза, предизвикана от herpes simplex вируса, представяща се като първична, с характерни локализации и клинична изява или като вторична, рецидивираща форма.

Първичните форми на заболяването се отличават с наличие на по-тежко и агресивно клинично протичане, докато вторичните, рецидивиращи форми протичат леко, с изолирани прояви.

Заболяването засяга в еднаква степен представителите на мъжкия и женския пол, без съществени разлики по отношение на раса и етнос. Възможно е засягане на всички възрастови групи, като различни проучвания показват, че голям процент от лицата в активна възраст, са носители на вируса.

Предразполагащи фактори за развитието на болестта са възраст (най-уязвима е детската популация), наличие на различен по степен понижен имунитет в резултат от продължителна употреба на медикаменти, химиотерапия, заболявания с различна етиология.

Заразяването се осъществява по различни механизми в зависимост от конкретния причинител, като за тип 1 вирусите е характерно предаване на инфекцията при директен контакт с болния или индиректен, непряк контакт с негови предмети (вирусите се съдържат във висока концентрация в обривните единици, слюнката), докато при тип 2 заразяването се осъществява предимно по полов път при незащитен сексуален контакт.

След заразяване първите обективни клинични прояви са налице след различно дълъг инкубационен период, най-често в рамките между една и три седмици.

Заболяването обикновено протича под формата на херпес симплекс фациалис или херпес симплекс лабиалис, като е възможно и развитие на везикуларен дерматит на ухо или устни, предизвикан от човешкия (алфа) херпес-вирус 2.

Херпес симплекс лабиалис е често срещана форма, характеризираща се с локализиране на инфекцията около устата с наличие на характерен обрив, включващ ограничен брой везикули, които след разпукването си преминават в ерозии.

Херпес симплекс лабиалис може да бъде локализиран навсякъде по лицето и началото се характеризира с парене, зачервяване и чувство на опъване в засегнатата зона, след няколко часа или дни на това място се развива характерният обрив.

Мехурчетата са с малки размери и съдържат бистра течност, която е контагиозна и при пряк контакт (целувка, споделяне на общи прибори) може да предизвика заразяване при възприемчиви индивиди.

Еволюцията на обривните единици завършва с формиране на жълтеникави на цвят (в някои случаи до кафяв цвят) кори, покриващи язви и ерозии, лесно кървящи при преждевременно отстраняване на корите.

При херпес симплекс фациалис обривните единици засягат различни части от лицето, като броят на везикулите силно варира от единични, изолирани и ясно локализирани, до множествени, обхващащи големи области от кожата на лицето.

Възможно е наличие и на друга, обща, често неспецифична симптоматика, като например общо неразположение, слабост и повишена уморяемост, засягане на лимфните възли, като най-често се увеличават шийните и аксиларните лимфни възли (лимфонодулопатия), възможно е и наличие на лек фебрилитет (повишение на телесната температура), стомашно-чревни оплаквания (болка в корема, гадене, диария, промяна в апетита).

Най-честите усложнения от болестта включват развитие на вторична бактериална инфекция (стрептококова, стафилококова), засягане на очите, белия дроб, черния дроб, формиране на белези при наличие на по-голяма дълбочина на обривите.

Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания (Херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции).

Диференциалната диагноза при херпес-вирусен везикуларен дерматит е широка и налага разграничаване от идентично протичащи дерматози, системни заболявания с кожни прояви, наподобяващи херпес симплекс фациалис или лабиалис, състояния с токсична, автоимунна или неопластична генеза.

Поставянето на диагнозата при този вид дерматовироза е комплексно и включва:

• разпит и преглед на пациента: епидемиологична анамнеза за контакт с рискови лица, характерни физикални находки (обрив с типичен вид и локализация)
• лабораторни находки: обикновено не се наблюдават съществени промени в кръвната картина, възможна е промяна в стойностите на някои от показателите на белия кръвен ред
• вирусологични изследвания: потвърждаването на диагнозата се осъществява след изследване на натривка от обрива, флуоресцентно изследване, полимеразна верижна реакция и други
• образна диагностика: в редки случаи при наличие за данни за засягане на други органи и системи се извършват и образни изследвания

Лечението е насочено към овладяване на симптоматиката, потискане развитието на вирусите и намаляване на риска от развитие на различни по тежест усложнения.

Използват се локални и системни средства, включващи антивирусни лекарства, антихистамини, при наличие на вторична бактериална инфекция се използват и антибиотици.

Прилагат се локални препарати за облекчаване на сърбежа и болката, противовъзпалителни средства и медикаменти за ускоряване на възстановителните процеси.

При наличие на обширен обрив с разязвявания се препоръчва антисептична обработка с подходящи локални средства.

Прогнозата при херпес-вирусен везикулозен дерматит е индивидуална според тежестта и давността на проявите, възрастта на болния, наличието на придружаващи заболявания и рискови фактори. Заболяването обикновено не води до сериозни усложнения и дългосрочни последствия, особено при своевременно откриване и лечение.