Херпес-вирусна инфекция, неуточнена МКБ B00.9

Инфекцията с вируса на херпес симплекс (herpes simplex) тип 1 и тип 2 (HSV-1, HSV-2) протича със засягане на кожата и/или лигавиците (най-често на половите органи и/или устната кухина).

Характерно за първичната инфекция с вируса е по-тежкото и агресивно протичане, склонност към усложнения, докато при рецидив (активиране на латентна вирусна инфекция) проявите обикновено са по-слабо изразени, локализирани в определена зона.

При херпес-вирусна инфекция, неуточнена, обикновено се касае за рецидив и активиране на латентна инфекция, като в ролята на провокиращи фактори отношение имат пониженият имунитет, хормоналният дисбаланс, токсични въздействия, инфекциозни заболявания, промени в средата (по-често рецидиви се наблюдават през зимата) и други.

Рецидивите могат да се провокират от фебрилни състояния, менструален цикъл, психично напрежение, ултравиолетова радиация, продължителен прием на медикаменти (антибиотици, химиотерапевтици, кортикостероиди).

Особености и прояви на болестта

Първичното заразяване с вирусите се осъществява в масовия случай по контактен път за херпес симплекс вирус тип 1, като по-често заразяването се осъществява при пряк, близък контакт (например целувка) и по-рядко при непряк контакт и досег с контаминирани предмети и повърхности. Основният механизъм за предаване на заразяването с херпес симплекс вирус тип 2 (генитален херпес) е при незащитен полов контакт.

Изложени на по-висок риск от първична инфекция са новородените (заразяване е възможно по време на раждането), малките деца (поради недоразвита имунологична резистентност) и възрастните хора (поради наличие на подлежащи хронични заболявания и спад в имунната активност).

Най-често херпес-вирусната инфекция се манифестира с типичен везикулозен обрив по устните или по лицето, разположен върху еритемна основа, като се появяват групирано разположени мехурчета, изпълнени с бистро съдържимо, което по-късно потъмнява.

Везикулите преминават в ерозии или малки язвички и раздразнения, често покрити с коричка, оцветена в тъмен цвят.

Обривите са силно сърбящи, болезнени, често съпроводени с парене, усещане за мравучкане и раздразнение.

Най-честата локализация е по кожата на лицето, в областта около устните, но е възможно и засягане на лигавицата на устната кухина, по-рядко засягане на лигавиците на половите органи.

Освен характерния обрив обикновено липсват изразени общи симптоми, за разлика от първичните инфекции, при които общата симптоматика е добре представена. Възможно е леко повишение на телесната температура, главоболие, гадене, промяна в апетита, повишена раздразнителност, мускулна слабост, общо неразположение.

При малък процент от пациентите е възможно увеличаване на регионалните лимфни възли (лимфонодулопатия).

Херпес симплекс инфекцията се отличава с доброкачествен ход, редки усложнения и самоограничаващ характер.

За намаляване на риска от предаване на заразата се препоръчва при активен херпес в областта на лицето ограничаване на контактите, използване само на собствените лични вещи (особено прибори за хранене, хавлии, спално бельо).

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при херпес-вирусна инфекция, неуточнена, се основава на данните, получени в резултат от прегледа и разпита на болния (оплаквания от сърбеж, парене и мравучкане в локализирана зона в комбинация с характерен везикулозен обрив).

Лабораторните изследвания рядко показват съществени отклонения, при повечето пациенти липсват промени в различните показатели.

Вирусологична диагностика се извършва при определени групи пациенти и съмнения в диагнозата, като за целта е необходима натривка от засегната зона и приложение на определени диагностични методики (полимеразна верижна реакция, флуоресцентно изследване и други).

При данни за засягане на вътрешните органи и особено при наличие на неврологична симптоматика е уместно извършване и на образна диагностика.

Диференциалната диагноза включва разграничаване на херпес симплекс инфекция от херпес зостер, варицела, цитомегалвирусна болест, дерматози с инфекциозен и неинфекциозен характер.

Лечение на болестта

Лечението включва приложение на антивирусни лекарства (най-често се прилага ацикловир или валацикловир), локално или перорално, като по-висок ефект е налице при приложение веднага след първите прояви на болестта (поява на парене и мравучкане в локализиран участък в областта на устните). В аптечните мрежи съществува богато разнообразие от медикаменти за локална употреба при херпес симплекс инфекция, като например крем, гел, балсам за устни, маз и други.

Симптоматично се прилагат антисептични средства, препарати за ускоряване на епителизацията, омазняващи агенти, средства за нормализиране на повишената температура.

Рецидивите обикновено преминават и без назначаване на специфична терапия, но реконвалесцентният период е по-продължителен.

Профилактиката при херпес-вирусна инфекция, неуточнена, включва прием на витаминни добавки, имуностимулатори, есенциални аминокиселини с цел поддържане на висока индивидуалната имунологична резистентност и възпрепятстване резкия спад в имунитета, представляващ главен провокатор за изява на латентната инфекция.

Полезна информация може да намерите в раздел Заболявания (Херпес вирусни [herpes simplex] инфекции).