Херпес-вирусен енцефалит (G05.1*) МКБ B00.4

Инфекциите, предизвикани от вирусите, принадлежащи към семейството на херпес симплекс, особено тип 1 и тип 2, се отличават с полиморфно и разнообразно клинично протичане, като ангажират най-често кожата и лигавиците с наличие на характерен обрив в комбинация с общи, неспецифични клинични прояви.

Херпес-вирусен енцефалит: особености, симптоми, усложнения

Едно от най-сериозните усложнения, често белязано с неблагоприятна прогноза, е развитието на херпес-вирусен енцефалит. Представлява остро или подостро състояние, причиняващо генерализирани или фокални признаци на церебрална дисфункция.

Заболяването може да се развие като проява на първична инфекция, но и като резултат от рецидив (активиране на латентна инфекция).

Заболяването се среща с различна честота в цял свят, като засяга в еднаква степен представителите на двата пола, без отличителни разлики по отношение на раса и етнос. Засяга се предимно възрастта под 20 години и тази над 50 години, като изложени на по-висок риск са новородените и малките деца, лицата с потисната имунна система (намалена имунологична резистентност в резултат от хронично заболяване, прием на медикаменти или токсични въздействия).

При децата и възрастните над 50 години основен етиологичен причинител е херпес симплекс вирус тип 1, чието заразяване се осъществява при директен контакт с болен човек, както и при непряк контакт с контаминирани предмети и повърхности.

При новородените основен етиологичен агент е херпес симплекс вирус тип 2, като заразяването се осъществява по време на раждане от инфектираната майка.

Инкубационният период трудно може да бъде определен, като в масовия случай е в рамките на приблизително две седмици (между една и три седмици), като влияние оказват възрастта и общото състояние на пациента, наличието на подлежащи заболявания, рисково поведение и други.

Засягането на централната нервна система се осъществява след проникване на вирусните агенти през кръвно-мозъчната бариера или при директно проникване при засягане на периферните нерви. Освен под формата на енцефалит, болестта често протича като херпес-вирусен менингоенцефалит.

Особена разновидност е така наречената маймунска болест В, която се причинява от херпесните вируси и протича аналогично на енцефалита.

Клиничната картина е разнородна, като в зависимост от тежестта на заболяването, се наблюдават някои от следните прояви:

• фебрилитет (повишение на телесната температура)
• главоболие, гадене, повръщане
• гърчове
• халюцинации (зрителни, вкусови, обонятелни)
• промени в поведението
• промяна в психичния статус
• когнитивни нарушения, промени в паметта
• зрителни нарушения
• патологични рефлекси
• повишена сънливост, летаргия
• афазия
• хемипареза
• кома

Няма специфичен, патогномоничен (характерен само за това заболяване) симптом, който да отличи енцефалита, предизвикан от херпес симплекс от останалите видове енцефалит.

При пациенти с потиснат имунитет (ХИВ, злокачествени неоплазми, продължителна терапия с кортикостероиди) е възможно неспецифично, атипично протичане на болестта, което е честа причина за забавяне в диагностицирането, съответно и терапията и повишава риска от неблагоприятен изход и леталитет.

При деца над три месеца, юноши и възрастни най-често се засягат темпоралните и фронталните дялове на мозъка, докато при новородените и деца до три месечна възраст процесът е генерализиран, обхващайки големи области от мозъка.

Херпес-вирусен енцефалит се отнася към едно от спешните състояния в неврологията, като при липса на своевременни мерки в рамките на една до две седмици е възможен летален изход.

Леталитетът в масовия случай се дължи на мозъчното вклиняване в резултат от оточните изменения.

Повече информация за херпес-вирусен енцефалит може да намерите в раздел Заболявания (МКБ G05.1 Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при вирусни болести, класифицирани другаде).

Поставяне на диагнозата при херпес-вирусен енцефалит

Поставянето на диагнозата при херпес-вирусен менингоенцефалит включва подробен разпит и преглед на пациента (въпреки липсата на характерни само за заболяването прояви има определени признаци, които насочват към вирусен енцефалит), промени в лабораторните показатели (възможна е липса на изявена промяна, но често са налице отклонения в показателите на белия кръвен ред), изследване на ликвор (повишение на общия белтък, лимфоцити, неутрофили), вирусологични и образни изследвания.

С висока информативна стойност са вирусологичните изследвания (доказване на причинителите при изследване на телесни течности с помощта на различни методики), както и образната диагностика (компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс).

Съвременните методи за определяне на HSV антиген в ликвора с прилагане на PCR за амплифициране на ДНК от ликвора са полезни за диагнозата в началото на заболяването.

Диференциалната диагноза е широка и включва:

• невросифилис
• варицела с енцефалит
• енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде
• вирусен енцефалит, предаван от комари
• вирусен енцефалит, предаван от кърлежи
• други уточнени вирусни енцефалити
• епилептичен статус

Лечение при херпес-вирусен енцефалит

Лечението при херпес-вирусен енцефалит е комплексно, като се прилагат етиологични, патогенетични и симптоматични средства.

Етиологичните препарати, насочени към потискане размножаването и развитието на вирусните агенти са антивирусните лекарства, представители на които са ацикловир и валацикловир, които се прилагат перорално. При тежко общо състояние на пациента ацикловир се прилага парентерално.

Препаратите се прилагат в достатъчно високи дози за период от няколко седмици (най-често около три седмици).

За овладяване на оточния синдром, ангажиращ мозъка, се прилагат съответните диуретици (манитол, фуроземид) в подходящ дозов режим, а за потискане на неврологичната симптоматика и понижения гърчов праг се използват антиконвулсивни средства.

Под строг медицински контрол при определени рискови пациенти може да се приложат кортикостероиди по схема.

Симптоматичните средства включват аналгетици (обезболяващи препарати), средства за лечение при висока температура, противовъзпалителни агенти, като при деца под 18 години не се препоръчва употребата на аспирин поради висок риск от сериозни, дългосрочни последствия и увреждания.

При наличие на тежко увредено общо състояние се налага парентерално хранене със стомашна сонда, прием на витаминни добавки, инфузии с глюкоза.

Прогнозата при херпес-вирусен енцефалит е сериозна, особено при малките деца, при потиснат имунитет и липса на своевременна диагностика и правилен терапевтичен подход.

Полезна информация може да намерите на (Херпес-вирусни [herpes simplex] инфекции).