Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде МКБ G05*

Към възпалителните болести на централната нервна система се включва и развитието на енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде. Енцефалитът представлява възпаление, ангажиращо главния мозък, докато миелитът характеризира наличието на възпаление по хода на гръбначния мозък. При едновременното ангажиране от възпалителните изменения на гръбначния и главния мозък се говори за енцефаломиелит.

Състоянието се описва сравнително често в клиничната практика, като показва многообразна етиология, редица особености в клиничното протичане, диагностичния и терапевтичен подход.

Видове енцефалит, миелит и енцефаломиелит

Засягането на главния и/или гръбначния мозък в хода на други подлежащи заболявания при тяхното прогресиране се наблюдава с различна честота в клиничната практика. Изложени на по-висок риск са пациентите от двете крайни възрастови групи (новородени, бебета, малки деца, както и лица в напреднала възраст), полиморбидни пациенти, пациенти с компрометирана имунна защита в резултат от други подлежащи заболявания, онкологична терапия, имуносупресивно лечение и други.

Етиологията на енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде, включва различни инфекциозни (вируси, бактерии, паразити) и неинфекциозни причини (някои системни автоимунни заболявания като системен лупус), показвайки различия в протичането, тежестта на изявите, рисковете от развитие на усложнения, терапевтичните възможности и прогнозата.

В рубриката се включват следните видове:

• енцефалит, миелит и енцефаломиелит при бактериални болести, класифицирани другаде: тук се включва засягането на главния и/или гръбначния мозък в хода на подлежаща листериоза, менингококова инфекция, сифилис (вроден, ранен, късен, невросифилис), при туберкулоза, като пораженията върху централната нервна система варират и крият риск от сериозни усложнения и дългосрочни последици
• енцефалит, миелит и енцефаломиелит при вирусни болести, класифицирани другаде: в тази група се включват възпалителните изменения по хода на главния и/или гръбначния мозък в хода на някои срещани с различна честота вирусни инфекции, по-важните от които са промените в хода на аденовирусна или ентеровирусна инфекция, при херпес симплекс, херпес зостер, включително и варицела, при морбили (брусница), паротит (заушка), инфекция с цитомегаловирус, както и в хода на грипната инфекция
• енцефалит, миелит и енцефаломиелит при други инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде: макар и сравнително рядко описвани в нашите географски ширини тук се включват пораженията върху централната нервна система и в частност главния и гръбначния мозък при африканска трипанозомоза, неглериаза, токсоплазмоза (вродена и придобита форма), при ангиостронгилоидоза, както и при хроничната форма на болестта на Chagas
• енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде: в хода на някои автоимунни заболявания също са възможни поражения върху главния и гръбначния мозък, като в тази група се включва развитието на енцефалит, миелит или енцефаломиелит в хода на системния лупус еритематодес

Клиничното протичане на различните форми на заболяването показва известна вариабилност, но значение има и степента на пораженията, локализацията на болестните изменения, общото състояние на пациента и редица други фактори.

Особености, симптоми и усложнения на заболяването

Сред най-честите усложнения в хода на енцефалит и миелит е развитието и на менингит, състояние при което във възпалителния процес се въвличат и мозъчните обвивки.

Менингоенцефалитът представлява възпаление на менингите (мозъчните обвивки) и главния мозък.
Клиниката на менингоенцефалитът протича с повишена температура, главоболие, гадене, повръщане, дезориентация, сомнолентност, огнищни или генерализирани епилептични пристъпи, огнищни неврологични симптоми с пирамидна, екстрапирамидна и церебеларна характеристика, сетивни нарушения от монопарези, хемипарези или квадрипарези, хиперкинезии. Наблюдават се също количествени нарушения на съзнанието, менингорадикулерно дразнене с повишено вътречерепно налягане, мозъчен оток.

Менингомиелитът представлява възпаление на менингите и гръбначния мозък. Клиничните форми на миелита са трансверзален миелит и остър дисеминиран миелит. Трансверзалният миелит е възпаление на целия напречник на гръбначния мозък на определено ниво. Протича с повишена температура, коренчеви болки, пирамидни лезии, фасцикулерни потрепвания, вегетативни и тазово-резервоарни нарушения. Острият дисеминиран миелит е разпространено възпаление по хода на целия гръбначен мозък.

Клиничната манифестация на миелита зависи от засегнатото ниво:

• при засягане на ниво С1-С4: обикновено има спастична квадриплегия, задух, кашлица, в резултат на засягане на нерви, инервиращи диафрагмата. Възниква загуба на всички видове сетивност от увредата надолу, коренчеви болки в шията, ретенция на урината. При въвличане на булбарния отдел се развиват тежки дихателни и кардиопулмонални нарушения
• при засягане на ниво С5-Th1: при повечето засегнати се развива горна вяла парапареза, долна спастична парапареза, липса на сетивност от мястото на увреда надолу, тазово-резервоарни нарушения, коренчеви болки
• при засягане на нивото на Th2-Th12: обикновено се развива долна спастична параплегия, проводен тип загуба на сетивност, невралгична опасваща болка, ретенция на тазовите резервоари
• при засягане на нивото на L1-S1: често се развива долна вяла парапареза, инконтиненция на тазовите резервоари, загуба на сетивност от илеоингвиналната гънка надолу
• при засягане на S1-S5: развива се парализа на мускулите, инервиращи задната част на бедрото и подбедрицата, сетивни нарушения в тази област, инконтиненция на урината и ишурия парадокса

При лезия на половината от напречника на гръбначния мозък възниква така нареченият синдром на Браун-Секар, за който е характерно наличието на страната на увредата на спастична пареза на долния крайник, или хемипареза, съчетана със загуба на дълбоката сетивност, а на противоположната страна липсва повърхностната сетивност.

При неглижиране на проявите, липса на лечение на основното заболяване и липса на своевременни и адекватни мерки относно неврологичните поражения, е налице висок риск от възникване на различни по вид и тежест усложнения, някои от които имат потенциален животозастрашаващ характер.

Диагностичен и терапевтичен подход

Диагнозата на енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде, включва преглед от специалист (невролог), обстоен разпит и преглед, включително и оценка на неврологичния статус, изследване на ликвор, кръв, урина, специфични методи на диагностика като PCR, ELISA, имунологични тестове и други. Изследването на ликвор след извършване на лумбална пункция е изключително информативен метод на изследване, който в много от случаите поставя или потвърждава диагнозата и значително подпомага диференциалната диагноза.

За оценка на тежестта, степента и разпространението на неврологичните поражения, установяването на налични усложнения и улесняване диагностиката се назначават различни образни методи на изследване, като най-често това са електроенцефалография, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и други.

Диференциалната диагноза включва мозъчно-съдови инциденти, наследствени заболявания, мозъчни тумори, различаване от някои първични инфекциозни заболявания на главния и/или гръбначния мозък, както и от някои по-рядко срещани в клиничната практика увреждания на централната нервна система.

Терапевтичният подход при пациентите с възпалителни увреждания по хода на главния и/или гръбначния мозък е комплексен, целенасочен и строго индивидуализиран, съобразно клиничните и диагностични находки, етиологичния причинител, наличието на усложнения и редица индивидуални фактори то страна на пациентите.

Лечението най-общо се подразделя на етиологично (при установяване на причинителя и наличието на разработени ефективни средства за неговото отстраняване) и симптоматично (назначава се успоредно с етиологичното или вместо етиологичното лечение при невъзможност за идентифициране на причинителя).

Етиологичното лечение се определя в зависимост от изолираните причинители и може да включва антибиотици (при изолиране на бактерии), противовирусни средства (при вирусна етиология), противопаразитни агенти и други. Често към етиологичното лечение се прибавят и кортикостероиди, прилагани парентерално в кратки курсове по схема във връзка с техните мощни противовъзпалителни и имуносупресивни свойства. Симптоматично се назначават обезболяващи, антипиретици, ноотропни средства, витаминни добавки, рехидратация и други. В зависимост от наличието или липсата на усложнения се назначава и подходяща допълнителна терапия.

Прогнозата при енцефалит, миелит и енцефаломиелит при болести, класифицирани другаде, варира и се определя строго индивидуално, според различните етиологични причинители и общото състояние на пациента. Някои етиологични причинители са с по-висок риск от усложнения, а наличието на съпътстващи заболявания усложнява клиниката и лечението.

Усложненията се изразяват в траен неврологичен дефицит, наличие на епилептични припадъци, мозъчни абсцеси, полиорганни увреждания и други.

Профилактиката на болестта включва приложение на включените в имунизационния календар ваксини (при рискови пациенти може да се назначат и свободно избираемите ваксини), спазване на висока лична хигиена, навременна и адекватна терапия на инфекциозните заболявания, контрол и лечение на наличните подлежащи заболявания и други.

Заглавно изображение: freepik.com