Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при бактериални болести, класифицирани другаде МКБ G05.0

Към възпалителните болести на централната нервна система се включва развитието на енцефалит, миелит и енцефаломиелит. Увреждането на главния мозък от възпалителни изменения се означава като енцефалит, засягането на гръбначния мозък е известно като миелит, а при ангажиране от възпалителните изменения и на гръбначния и на главния мозък се говори за енцефаломиелит.

В зависимост от етиологичният причинител се различават многобройни форми на болестта, най-общо разделени на инфекциозни и неинфекциозни.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при бактериални болести, класифицирани другаде, е една от формите на болестта с инфекциозна генеза, като се дължи на първична или вторична бактериална инфекция. Ранното разпознаване проявите на болестта и предприемането на съответните мерки значително намалява рисковете от развитие на тежки усложнения и съответно се асоциира с по-добра прогноза.

Видове, особености, симптоми

Енцефалитът е възпаление на главния мозък с остро начало, висок фебрилитет, огнищни неврологични симптоми с пирамидна, екстрапирамидна и церебеларна характеристика, наличие на главоболие, дезориентация, помрачено съзнание, огнищни или генерализирани епилептични пристъпи, а в тежки случаи кома, децеребрационна ригидност.

Миелитът е възпаление на гръбначния мозък, съпътствано от паретични прояви и проводни сетивни нарушения.

Енцефаломиелит е възпаление на главния и гръбначния мозък, при което се наблюдава смесена клинична картина с наличие на различни по вид и тежест неврологични увреждания.

Етиологията на енцефалит, миелит и енцефаломиелит при бактериални болести, класифицирани другаде, включва развитие на проявите в хода на някои от следните инфекции като листериоза, менингококова инфекция, сифилис (вроден и късен), туберкулоза и други.

Клиниката е разнообразна, в зависимост от вида на причинителя и начините на проникване в нервната система, както и от общото състояние на пациента.

Сред рисковите фактори, повишаващи вероятността от засягане на главния и/или гръбначния мозък, се включват възраст на пациента (крайните възрастови групи са изложени на най-висок риск), компрометирана имунна система (драстично понижение на имунната защита в резултат от тумори, онкологично лечение, имуносупресивна терапия, тежки инфекции и системни заболявания, операции и други), вродени аномалии, вредни навици и други.

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при листериоза

Листериозата е инфекциозно заболяване, причинено от Грам-положителната бактерия Listeria monocytogenes. Предразположени към заболяването са бременни, новородени, възрастни хора и имунокомпрометирани лица. Източник на заразата са диви и домашни животни, както и болният човек. Начините на предаване на инфекцията са въздушно-капков, алиментарен (хранителен), контактен и трансмисивен (чрез ухапване от кърлеж), възможен е още полов и трансплацентарен път.

Инкубационният период е средно между четири и десет дни. Характерно за инфекцията е поразяването на нервната система и образуването на специфични грануломи (листериоми).

Клиниката се характеризира с мускулни болки, диария, гадене, повръщане, лек фебрилитет и грипоподобни симптоми.

При засягане на нервната система се наблюдават общо неразположение, церебеларна симптоматика, нарушаване на съзнанието и епилептични припадъци, лезии на черепно-мозъчни нерви със съответната симптоматика, изолирано засягане на ромбенцефалона, нарушения по типа на енцефалита и менингоенцефалита.

При бременни заболяването води до спонтанни аборти или мъртво раждане, както и риск от вродена листериоза у новороденото.

Подробна информация за листериозен менингит и менингоенцефалит можете да прочетете в раздел Заболявания (Листериозен менингит и менингоенцефалит).

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при менингококова инфекция

Менингококите са Грам-отрицателни бактерии от род Neisseria, семейство Neisseriaceae. Менингококът е типичен причинител на невроинфекции, често протичащи с тежка изява и висок риск от усложнения.

Клиниката се характеризира с остро начало. Обикновено в процеса са въвлечени и мозъчните обвивки (менинги) с развитие и на менингит, като съответно се наблюдава менингоенцефалит, менингомиелит или менингоенцефаломиелит. Налице е висока температура, епилептиформени припадъци, дезориентация, силно главоболие, често съчетано с повръщане, двигателен дефицит. Ликворният синдром е показателен, налице е плеоцитоза (повишен брой клетки), изолират се меникгококи, откриват се намалени захари и хлориди на фона на повишен белтък.

При хематогенно дисеминиране е възможен менингококов сепсис с типичен хеморагичен обрив и кожни некрози. Мозъкът е оточен, осеян с точковидни хеморагии, тромбофлебити на вените, множество абсцеси.

Подробна информация за състоянието да прочетете в раздел Заболявания (Други менингококови инфекции).

Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при сифилис

Сифилисът е половопреносимо инфекциозно заболяване, причиняващо се от Treponema pallidum. Познато е под името "великия имитатор”, поради многостранните клинични прояви на заболяването и често неясната клиника, което става и причина в много от случаите за закъснения в диагностицирането и съответно лечението на болестта. Заразяването се осъществява предимно по полов път, трансплацентарно или чрез кръвта. Съществуват няколко форми на заболяването.

При вродения сифилис засегнати са всички органи и системи, като от страна на нервната система има засягане, както на мозъчното вещество, така и на менингите (развива се менингоенцефалит).

Клиничната изява е в ранна детска възраст или с късна проява, под формата на ювенилен сифилис. Забелязват се упорито главоболие, повишена температура, епилептични припадъци, множество оклузии на мозъчни съдове с полиогнищно засягане, интелектуален дефицит.

Късен вроден невросифилис [ювенилен невросифилис] изисква своевременна консултация със специалист и стартиране на съответната терапия за намаляване риска от развитие на тежки и дългосрочни последствия. При късния сифилис налице са исхемични разстройства на мозъчното кръвообращение, тежък соматичен и вегетативен болеви синдром, периферна и задностълбцова атаксия, тазово-резервоарни нарушения, тежка деменция, паркинсонизъм.

Подробна информация за невросифилис със съответните симптоми можете да прочетете в раздел Заболявания (Невросифилис със симптоми).

Специфични тестове за диагностика на заболяването са VDRL-тест, реакция на Васерман, TPHA-тест, ELISA и други. Установяването на трепонеми в ликвора невинаги е възможно, но неспецифичните данни за повишен белтък със завишение на имуноглобулините в ликвора, в съчетание с типична клиника, анамнеза за рисков полов контакт и данните от неспецифичните и специфични трепонемни тестове са показателни.

Туберкулозен енцефалит, миелит и енцефаломиелит

Туберкулозата е инфекциозно заболяване, причинено от Mycobacterium tuberculosis. Заболяването е с тежка клиника и обикновено хроничен ход. Засегнати са предимно лица с понижен имунитет или от ендемични за заболяването райони. В днешно време случаите на туберкулоза и в частност на туберкулозен енцефалит, менингит и менингоенцефалит са рядкост, но заболеваемостта все още поддържа високи нива. Заболяването обикновено е форма на хематогенно дисеминиране (разпространяване) на първичното огнище на инфекцията.

Клинично протичането е протрахирано с набелязан субфебрилитет, астено-адинамичен синдром, тъпо главоболие или болки в гръбначния стълб, обща отпадналост, нощно изпотяване, ливидна кожа.

Засегнати са черепно-мозъчни нерви, разположени по мозъчната основа, налице са парези и парализи, епилептиформени припадъци и помрачено съзнание.

Ликворната диагностика показва наличие на микобактерии при оцветяване по Цийл Нилсън, плеоцитоза (повишен брой клетки), хипергамаглобулинемия, намалени захари и хлориди, лека ксантохромия и повишено налягане. Съвременен метод за диагностика е така нареченият квантиферонов тест. Лечението често е упорито и продължително.

Подробна информация за туберкулоза на нервната система можете да прочетете в раздел Заболявания (Туберкулоза на нервната система с друга локализация).

Поставяне на диагнозата

Диагнозата на енцефалит, миелит и енцефаломиелит при бактериални болести, класифицирани другаде, изисква комплексни мерки, индивидуален подход и целенасочени изследвания за потвърждаване на диагнозата, различаване от някои идентично протичащи заболявания, установяване и уточняване на етиологичния причинител и оптимизация на последващата терапия.

За целта обикновено се назначават следните методи и изследвания:

• анамнеза и физикални находки: анамнеза за рисков полов контакт, контакт със заразоносител, консумиране на необработени хранителни продукти, данни за подлежащи заболявания и други. При физикалния преглед се обръща внимание на наличието на патологични находки, данни за активна инфекция, като с важно значение е оценката на неврологичния статус
• лабораторна и микробиологична диагностика: с важно значение са данните, получени от лабораторните и микробиологични изследвания, като се обръща особено внимание на маркери на възпалението и активна инфекция, изолиране на бактериалния причинител от кръв, ликвор или секрети, назначаване на антибиограма за определяне на неговата чувствителност към рутинно използваните антибиотици и редица други изследвания за оценка на общото състояние, ранни находки на начеващи усложнения
• лумбална пункция: извършването на лумбална пункция е метод с високо информативно значение при диагностиката на болестите на централната нервна система, тъй като позволява изследване по макроскопски, микроскопски и лабораторни характеристики на цереброспиналната течност и много често подпомага значително потвърждаването на диагнозата и диференциалната диагноза
• образни и инстурментални изследвания: за доуточняване на диагнозата, подпомагане на диференциалната диагноза и установяване на развили се усложнения, както и конкретизиране на локализацията на промените, се използват различни образни и инструментални изследвания, като например компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография и други

Диференциална диагноза на заболяването се прави с друг вид инфекциозна форма на болестта (бактериален, вирусен или паразитен енцефалит, миелит или енцефаломиелит), енцефалопатия, мозъчно-съдов инцидент, мозъчен тумор и други, срещани по-рядко в клиничната практика заболявания на централната нервна система.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при енцефалит, миелит и енцефаломиелит с бактериална етиология обикновено е консервативно, като се прилагат комплексни, целенасочени и строго индивидуализирани мерки при отделните пациенти, съобразно клиничните находки, диагностичните показатели, етиологията и общото състояние на пациентите.

Лечението бива етиологично (назначават се определени антибиотици, съобразно резултатите от проведената антибиограма), като се третират и симптоматичните прояви чрез фармакологични и нефармакологични мерки.

Най-общо лечението включва следните средства и мерки:

• антибиотици: използват се представители от различни групи, като е необходимо да показват постигане на добри концентрации в ликвора, да преминават през кръвно-мозъчната бариера, да крият нисък риск от сериозни странични ефекти и да са ефективни срещу изолираните причинители. Често се използват бета-лактами, някои макролиди, квинолони, аминогликозиди и други, прилагани инициално парентерално, а при стабилизиране състоянието на пациентите се преминава за известен период към перорален прием
• кортикостероиди: при някои пациенти добри резултати се постигат при добавяне към етиологичното антибиотично лечение и на кортикостероиди по схема, като се препоръчва краткосрочна терапия за намаляване риска от развитие на системни странични прояви
• симптоматични средства: за облекчаване проявите на болестта се назначават подходящи антипиретици, аналгетици, противовъзпалителни средства, диуретици, рехидратация, назначават се парентерални вливания за корекция на електролитния баланс и алкално-киселинното равновесие и други в зависимост от оплакванията при всеки отделен пациент
• мерки за лечение на усложненията: може да се наложи назначаване на антиконвулсивни средства, плазмафереза, реанимационни мерки и други в зависимост от развилите се усложнения

Прогнозата при енцефалит, миелит и енцефаломиелит при бактериални болести, класифицирани другаде, е различна според етиологичния причинител и общото състояние на пациента, данните за развили се усложнения, придружаващите заболявания, както и своевременната медицинска намеса.

Чести са остатъчните явления, като мозъчни абсцеси, сраствания и неврологичен дефицит, като за намаляване риска от развитието им може да се наложи допълнителна терапия (физиотерапия, рехабилитация, лекарствена терапия, трудова терапия и други).

Заглавно изображение: freepik.com