Туберкулоза на нервната система с друга локализация МКБ A17.8

Туберкулозата на нервната система е вторичен процес на инфекция следствие на хематогенна дисеминация на туберкулозни бактерии от първично огнище.

Туберкулозният мозъчен абсцес на главния мозък представлява ограничен гноен възпалителен процес.

Туберкулозният абсцес на главния мозък е сериозно състояние, тъй като представлява диагностичен проблем. По-често се среща при имунокомпрометирани пациенти.

Пътят на проникване на туберкулозните бактерии в мозъчното вещество е най-често хематогенно, от отдалечени огнища, per continuitatem най-често отогенно (от първичен туберкулозен процес в ушити).

Началото е бавно, постепенно с общо инфекциозни и общомозъчни симптоми:

• фебрилитет,
• отпадналост,
• главоболие,
• гърчове,
• повръщане.

При оформяне на туберкулозния абсцес на главния мозък отокът намалява за сметка на развиващата се некроза. Тогава се наблюдават огнищни симптоми: темпорални, малкомозъчни или хемисферални прояви.

След капсулиране на абсцеса клиничната картина наподобява мозъчен тумор.

Параклиничните данни зависят от фазата на развитие на процеса. В началните фази се установява левкоцитоза с полинуклеоза, а в ликвора - полинуклеари, нерядко с леко повишаване на белтъка.

При капсулираният абсцес кръвната картина може да бъде нормална, а в ликвора полиуклеарните левкоцити се заместват от лимфоцитиили се открива белтъчно - клетъчна дисоциация.

Диагнозата може да бъде трудна. Тя се поставя едва когато бъдат доказани туберкулозни бактерии в абсцеса или се открит първично туберкулозно огнище.

Използват се също образни методи за диагностика.

Диференциална диагноза се прави с енцефалити и гнойни менингити. По-късно туберкулозният абсцес на главния мозък наподобява мозъчен тумор или субдурален хематом.

Туберкулозният менингоенцефалит е също вторичен процес, следствие на хематогенна дисеминация на първично туберкулозно огнище.

Възпалението на структурите на главния мозък се нарича енцефалит, а на гръбначния мозък - миелит, но са възможни някои различни клинико - морфологични прояви: остеомиелит, менингоенцефалит, менингоенцефаломиелополирадикулоневрит.

Острите менингоенцефалити имат някои характерни клинични прояви:

• Количествени разстройства на съзнанието: сомнолентност, сопор, кома в резултат на мозъчен оток и засягане на активиращата ретикуларна формация.
• Епилептични пристъпи - генерализирани тонично - клонични или огнищни гърчове, обикновено с голяма честота до степен на епилептичен статус.
• Огнищни отпадни неврологични симптоми в зависимост от засегнатите структури: мозъчно стволови с прояви на булбарна парализа (нарушение на гълтането, фонацията, ритъмни нарушения на дишането и сърдечната дейност).
• Дискоординационни синдроми с локомоторна атаксия и разстройство на фините движения, увреда на ядрата на черепно - мозъчните нерви, различни хипоталамични синдроми, засягане на базалните ганглии с паркинсонов, хореичен, атетозен синдром, централни парези и парализи при лезии на кортикоспиналния път.

Туберкулом на главния и гръбначния мозък е една от основните причини за лезии на мозъка в Индия. Туберкуломът може да бъде причина за единични или множествени поражения на мозъка. Може да достигне и големи размери. Могат да бъдат свързани с развитие и на туберкулозен менингит.

Туберкуломът е основна патоанатомична единица на туберкулозната инфекция. Представлява гранулом, в центъра на който има централна некроза, туберкулозни бактерии и лимфоцитна инфилтрация.

Туберкулозният миелит е възпаление на гръбначния мозък. Засяга се на определено ниво и се развива напречен миелит. В тежките форми е по целия гръбначен мозък, включително и меките му обвивки (дисеминиран миелит).

Клиничната картина се развива бързо и започва с повишаване на телесната температура, развитие на коренчеви синдроми, болка, на мястото на възпаление.

Бързо, за няколко часа се развиват парези на крайници, чиито нерви са засегнати. Тежко протича възходящият туберкулозен миелит. При него възпалението "пълзи" нагоре по гръбначните сегменти. Това може да причини парализа на дихателните мускули, да парализира горните крайници.

Друга тежка форма на туберкулозния миелит е некротизиращият. При него по хода на гръбначния мозък се образуват множество малки огнища на некроза, които засягат както бялото, така и сивото вещество. Тази форма протича тежко.

Туберкулозната полиневропатия се характеризира със засягане на повече нерви и предизвиква тяхното възпаление. Периферната нервна система се засяга дифузно.

Могат да бъдат засегнати: гръбначно - мозъчните нерви, черепно - мозъчните нерви, коренчетата на гръбначно - мозъчните нерви.

Симптоматиката се характеризира с настъпване на мускулна слабост, които по-късно прогресира в парези (вяла пареза), отслабен или липсващ мускулен тонус, трудност до невъзможност за извършване на движения, както и атрофия на двигателната мускулатура.

При натиск, нервите са болезнени, в началото на възпалението сетивността е повишена, с прогресиране на процеса тя намалява и изчезва. Често се засягат черепно - мозъчните нерви (лицевият и очедвигателните).

При тежко развитие на туберкулозната полиневропатия могат да се засегнат дихателната и сърдечната дейност.

Туберкулозата на нервната система с друга локализация се лекува както останалите форми, бавно и продължително, а се включват и комбинации от антибиотици и химиотерапевтици. Нервната симптоматика се копира с патогенетични средства.