Късен вроден невросифилис [ювенилен невросифилис] МКБ A50.4

Сифилисът е хронично системно заболяване. Причинител на сифилиса е бактерията „бледа спирохета“ (Treponema pallidum).

Инфекцията се предава по полов път или чрез друг интимен контакт, а също и чрез плацентата от болна майка на плода.

Treponema pallidum е спираловиден микроорганизъм, който се характеризира с типични плавни движения, по които може да бъде разпознат в живо състояние.

През ранните стадии на болестта, бактерията, причиняваща сифилис често засяга нервната система, а приблизително 7% от пациентите с неизлекуван сифилис развиват невросифилис.

Късен вроден невросифилис (ювенилен невросифилис) се характеризира с наличие на постоянни неврологични прояви като главоболие, ювенилна форма на прогресивна парализа, моторни и функционални нарушения, поради засягане на различни моторни полета. Наблюдават се променени зенични реакции. Голяма част от пациентите са със степен на интелектуални нарушения. Понякога се наблюдават припадъци. Пациентите със засегнати кръвоносни съдове могат да имат исхемични промени в мозъчната тъкан.

Късният вроден сифилис се манифестира с различни клинико-морфологични форми:

• вторичен луетичен менингит и менингоенцефалит
• гумозен базален менингит
• луетичен ендартериит
• табес дорзалис
• прогресивна парализа

Подробна информация за късен вроден сифилитичен енцефалит, менингит и сифилитична полиневропатия можете да прочетете тук:

• МКБ G05.0 Енцефалит, миелит и енцефаломиелит при бактериални болести, класифицирани другаде
• МКБ G01 Менингит при бактериални болести, класифицирани другаде
• МКБ G63.0 ПОлиневропатия при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

В редки случаи невросифилиса може да се прояви повече от 20 години след заразяването.

Ювенилен сифилитичен табес дорзалис се развива в резултат на увреждане на задните коренчета и задните стълбци на гръбначния мозък и зрителните нерви.

Клиничните прояви са много разнообразни. Възникват невралгични болки, имитиращи заболявания на вътрешните органи (висцерални кризи). Загубва се дълбоката сетивност с развитие на табетична атаксия, залитане, нарушена е кожната сетивност (анестезия, парестезия), мускулна хипотония и сухожилна арефлексия. Зрението отслабва, променя се цветоусещането, но основен симптом е този на Argyll-Robertson (липса на зенична реакция към светлина при запазена възможност за акомодация и конвергенция). Развиват се трофични изменения в костите и ставите (табетична артропатия), загуба на усета за болка във вътрешните органи. Могат да се развият и психични промени, особено при съчетание на табеса с прогресивна парализа.

Прогресивната ювенилна парализа при късен вроден невросифилис (ювенилен невросифилис) се дължи на прогресивно увреждане на главния мозък с преобладаване на психичните разстройства.

Началният стадий се характеризира с лесна умствена умора, главоболие, безсъние. Постепенно се развиват и задълбочават проявите на деменция, отслабване на паметта, безкритичност, смущения в зрението, говора и координацията. Налице е анизокория и положителен симптом на Argyll-Robertson. Външният занемарен вид на болните напълно контрастира с манията им за величие. В последния стадий се развива дълбока деменция, парализи, трофични язви, пълно изтощение. Болните загиват обикновено, поради вторични инфекции.

Ювенилният невросифилис може да се прояви под формата на паралитична ювенилна деменция, табетопаралитичен невросифилис, а също и под формата на късна вродена сифилитична полиневропатия.

Невросифилисът се лекува трудно и протича различно при пациентите, обикновено промените са необратими.