от 21 март 2015г., обновено на 21 окт 2026г.

По-голямата част от изследователите смятат, че сифилисът е пренесен в Европа от Америка от мореплавателите по времето на Колумб. Други твърдят, че той е съществувал в Европа още преди новата ера, по времето на Древна Гърция.

Независимо от произхода и разпространението си, бактерията, причиняваща сифилис Treponema pallidum започва масово да се разпространява в Европа като венерическа болест през XV век, предизвиквайки епидемии с фатален край. Тогавашната форма на сифилис е била много по-агресивна от съвременната и поради липсата на лечение, инфекцията е отнела много човешки животи.

Вроденият сифилис се предава от болната и нелекувана майка на плода по време на бременността посредством плацентата или при допир на плода със заразните лезии на майката по време на раждането.

В случаите, когато заразата е ранна и масивна, бременността може да завърши с аборт, преждевременно раждане на мъртво или нежизнеспособно дете.

В зависимост от времето на заразяване на плода, вроденият сифилис бива:

ранен - клиничната изява настъпва до 2 годишна възраст, най-често между 2-ра и 10-та седмица след раждането
късен - клинично се изявява след 2 годишна възраст
латентен

Ранният вроден сифилис се класифицира според времето на изява на инфекцията на: сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранна детска възраст.

Късният вроден сифилис се появява след втората година от раждането. До този момент детето изглежда здраво и само случайно серологично изследване може да открие наличието на инфекцията.

В рубриката вроден сифилис са разгледани:

Ранен вроден сифилис със симптоми