Вроден сифилис, неуточнен МКБ A50.9

Сифилисът е хронично системно заболяване, което се причинява от Treponema pallidum (бледа спирохета).

В медицинската литература в миналото болестта често е наричана "големият имитатор", поради сходствата в клиничната картина с тази на различни други заболявания.

Вроден сифилис, неуточнен е една от трите полово предавани болести (другите са хепатит B и HIV), която може да се предаде от заразената и нелекувана майка на плода през време на бременността. Изходът от така пренесената инфекция е различен и зависи от активността на заболяването, времето на заразяване на майката и началото на лечението.

Според класификацията вроденият сифилис бива ранен, късен и латентен, които форми се развиват в зависимост от времето на заразяване на плода и се представят с определени клинични изяви.

Колкото инфекцията у майката е по-прясна, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети, плодът се уврежда в различна степен. Клинично проявеното заболяване също се пренася с по-голяма вероятност на детето по време на вътреутробното му развитие в сравнение с латентните форми.

По същността си вроденият сифилис е хемотрансфузионна инфекция. При него не се наблюдава първичен стадий на болестта.

Клиничните прояви съответстват на тези наблюдавани при придобития сифилис, но има и патогномонични за вродената инфекция прояви. Разгърната клинична проява на вродения сифилис днес се среща изключително рядко. Клинично проявените случаи са олигосимптомни, но най-често заболяването протича латентно.

Обикновено диагнозата се поставя въз основа само на серологичните находки, които понякога са единственият фактор, позитивиращ заболяването.

Лечението се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10 - 14 дни. При ранните форми на сифилис лечението трябва да се започне с водно-разтворим пеницилин, след което се продължава с депо-пеницилинови препарати. Може да се приложат и еритромицин, тетрациклин, цефалоспорини.

Профилактиката на вроден сифилис, неуточнен изисква повишаване на здравната култура на населението. Абсолютно необходими са двукратното серологично изследване на бременните, контрол върху лечението на болните от сифилис и превантивното лечение по време на бременност на лекуваните преди това жени.

При бременните жени прогнозата на всеки случай се преценява индивидуално, тъй като зависи както от фазата на инфекцията, така и от срока на бременността при поставяне на диагнозата. Независимо от тези факти, обаче установяването на положителни серологични тестове за сифилис изисква провеждане на лечение с кристален Penicillin и проследяване на майката и детето след раждането.