Начало Медицинска енциклопедия Лечения Лечение при сифилис Лечебни практики при заболявания

Лечение при сифилис

Лечение при сифилис - изображение

Сексуално трансмисивните заболявания (болести предавани основно по полов път) показват изключително висока честота, засягайки милиони хора в световен мащаб.

Този тип заболявания се причиняват най-често по полов път при липсата на предпазни средства, като някои от тях протичат дълго време безсимптомно (например HIV), позволявайки по този начин разпространение на инфекцията (заразеният не подозира за съществуването на болестта и не предприема необходимите мерки), а в други случаи след определен инкубационен период (времето, необходимо на причинителите да се размножат достатъчно, че да предизвикат видими промени) се наблюдават различни по тежест симптоми.

Сексуално трансмисивните болести са честа причина за стерилитет, репродуктивни нарушения, патологии на бременността, влошаване качеството (в някои случаи и продължителността) на живот на пациентите, поради което са необходими своевременни мерки.

Сифилис е пример за предавана по полов път инфекция, която открита навреме е напълно лечима и с отлична прогноза.

Основното лечение при сифилис е етиологично (насочено към конкретния причинител на заболяването), като неговото забавяне може да доведе до затруднения в терапията, различни по тежест усложнения и последици с дългосрочен характер. Като цяло срещу болестта може да се противодейства и при късно поставяне на диагнозата, но органните поражения, нанесени от инфекцията, често са необратими и носят своите рискове.

Масовите информационни кампании целят запознаване на населението с рисковете, които крият този тип заболявания и възможностите за тяхното лечение. Безспорно активната профилактика и предпазване от заразяване е многократно по-ефективна от всеки един терапевтичен план, поради което силно се препоръчва повишение на здравната култура и информираност на населението и активна бдителност.

 Какво представлява сифилис: симптоми, рискове

Какво представлява сифилис: симптоми, рискове

Сифилис, известен още като луес и големия имитатор (във връзка с клиничните прояви на болестта, наподобяващи редица други увреждания с различна етиология), представлява инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно и латентно протичане, като основен причинител на болестта е бледата спирохета (Treponema pallidum).

Инфекцията може да порази всеки един орган и всяка една структура в организма, а заразяването освен по полов път макар и рядко може да се осъществи и по кръвен път (при използването на контаминирани игли, медицински пособия и други) и по вертикален път (от заразена майка на плода през плацентата).

Най-общо в зависимост от начина на заразяване се подразделя на вроден (при заразяване по вертикален път) и придобит.

Вроденият сифилис от своя страна се подразделя на ранен и късен вроден сифилис, а придобитият се подразделя на първичен сифилис, вторичен, третичен сифилис, невросифилис, латентен сифилис, като всяка форма се отличава с различни клинични прояви и увреждания.

В зависимост от протичането болестта се подразделя допълнително най-общо на ранен сифилис (при симптоматика в рамките на до две години от заразяването, като включва първичния, вторичния и латентния сифилис) и късен сифилис (при протичане с давност над две години, като тук се включват третичният сифилис и невросифилис).

Въпреки многобройните кампании за информиране на населението, честотата на инфекцията остава изключително висока и постоянна, като ежегодно са налице милиони новоинфектирани пациенти в цял свят (по данни от различни източници над 10 милиона се заразяват всяка година).

Дългосрочните рискове, които крие болестта, са развитие на тежки увреждания на сърдечно-съдовата система (аортит, аневризма на аортата, ендокардит, перикардит, мозъчен артериит и други), нервната система и сензорните органи (сифилитичен паркинсонизъм, кохлеарен неврит, атрофия на зрителния нерв, ретробулбарен неврит, полиневропатия, менингит), увреждане на опорно-двигателната система, предаване на болестта през плацентата и съответните увреждания на новороденото в резултат от вродената инфекция (тежки увреждания на сензорните органи, нервната система, развитието, опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата система и други).

Полезна и подробна информация за различните форми на болестта, пораженията, които нанася върху различните органи и структури в организма и особеностите в протичането, може да намерите в раздел Заболявания:

 Лекарства за лечение при сифилис: пеницилин, цефтриаксон, азитромицин, доксициклин

Лекарства за лечение при сифилис

Във връзка с особеностите и чувствителността на бледата спирохета към определени лекарствени препарати за етиологично лечение на сифилис се използват различни антибиотици.

Етиологичната терапия е насочена към отстраняване, убиване на причинителите, докато симптоматичните мерки и средства, които се прилагат успоредно с антибиотичното лечение имат за цел подобряване на комфорта на пациента, облекчаване проявите на болестта и евентуално ускоряване на възстановителните процеси.

Симптоматичната терапия се определя индивидуално при всеки пациенти в зависимост от симптомите и варира в широки граници (витаминни добавки, лекарства за лечение на сърбеж, емолиенти, противовъзпалителни средства и други).

Към антибиотиците, прилагани за лечение при сифилис, се включват следните основни групи:

  • бета-лактами, пеницилини: препарати на избор са кристалният пеницилин (пеницилин G) и депо-пеницилините (например бензатин бензилпеницилин), които още от доказването на спирохетата като причинител на сифилиса и откриването на пеницилините са най-ефективните средства за лечение на болестта. През всички тези години на приложение спирохетата не показва да е развила резистентност към препаратите от тази група, поради което в световен мащаб това са най-често предпочитаните средства за лечение. Пеницилините се отличават с висока ефективност и изключително добър профил на безопасност, като в редки случаи водят до нежелани ефект със сериозен характер. При ранен сифилис са достатъчни обикновено три апликации еднократно седмично интрамускулно на депо пеницилин в обща доза 7 200 000 IU (международни единици). При късен сифилис обикновено са необходими пет апликации по 2 400 000 IU еднократно седмично интрамускулно, като общата доза е 12 милиона международни единици. При невросифилис дозата е двойно по-висока, като се стартира с кристален пеницилин по 6 милиона единици на четири часа интравенозно за две седмици, след което се преминава към депо пеницилин, подобно на схемата при ранен сифилис
  • цефалоспорини: от голямото семейство на цефалоспорините препарат на избор при сифилис е представителят на трето поколение цефтриаксон, който се отличава с широк спектър, добра чувствителност към бледата спирохета (при липса на антибиотична резистентност) и добър профил на безопасност. Опция на избор е при наличие на алергия към пеницилини при лица с ранен сифилис, като се прилага интрамускулно в продължение на 10 дни
  • тетрациклини: бледата спирохета показва нарастваща резистентност към представителите на тази антибиотична група, въпреки което при алергични към бета лактами (пеницилини, цефалоспорини) пациенти с ранен сифилис, а в някои случаи и с късен сифилис, се предприема лечение с доксициклин. Тетрациклин не се прилага често във връзка с подобрения фармакокинетичен профил на доксициклин. При ранен сифилис доксициклин се прилага перорално (обикновено една таблетка от 100 милиграма два пъти дневно) за период от 14 дни, докато при късен сифилис се прилага за двойно по-продължителен период (28 дни, всеки ден два пъти по една таблетка от 100 милиграма)
  • макролиди: към макролидите също се наблюдава нарастваща антибиотична резистентност от страна на Treponema pallidum, поради което агентите се прилагат само при доказана чувствителност при лица с ранен сифилис. Опции на избор са еритромицин и азитромицин, но поради подобрения профил на азитромицин, еритромицин почти не се прилага. При ранен сифилис азитромицин се прилага перорално, обикновено в доза от 500 милиграма веднъж дневно за период от десет дни

Изборът на конкретен препарат и лечебна схема се определят индивидуално в зависимост от особеностите на причинителя (антибиотична чувствителност, наличие на антибиотична резистентност, алергии, подлежащи заболявания и други). Най-доброто лечение, което се прилага при всеки пациент по възможност, са пеницилините, като едни от най-често прилаганите са депо-пеницилините, но също и кристалният пеницилин.

По време на бременност най-добрата възможна алтернатива са пеницилините (кристален пеницилин), прилагани по схема. Те са напълно безвредни за плода, проникват през плацентарната бариера и могат да се използват също и за лечение на сифилис при плода (вследствие заразяването му от майчиния организъм).

Тетрациклините са противопоказани по време на бременност, тъй като водят до различни по тежест увреждания, както по отношение на нормалното протичане на бременността, така и върху развитието на плода.

Приложението на макролиди и цефалоспорини крие риск от липса на желания краен ефект, поради което при налична алергия към пеницилини се обсъжда евентуална десенсибилизация на жената и последваща пеницилинова терапия.

При пациенти с компрометиран имунитет, като например при лица с HIV, лечението при сифилис се осъществява отново с пеницилини в зависимост от стадия на заболяването и общото състояние на болния.

При вроден сифилис на новороденото се прилага кристален пеницилин интравенозно за период от две седмици, като дозата се изчислява въз основа на теглото на новороденото (150 000 IU/kg).

 Нежелани ефекти от лекарствата, използвани за лечение при сифилис

Нежелани ефекти от лекарствата, използвани за лечение при сифилис

Всеки медикамент сам по себе си крие определени рискове от изява на различни по тежест нежелани ефекти. Самата инфекция и особеностите в нейното протичане и етиологичния агент също крият риск от изява на странични ефекти в резултат от стартиралото лечение.

Така например при до 25 процента (средно между 10 и 25 процента в различните райони) или всеки четвърти пациент е възможно развитие на така наречената реакция на Jarish-Herxheimer.

Състоянието представлява остра системна реакция, наблюдавана при първия курс от приложението на антибиотици при сифилис, независимо от вида на използвания препарат. Характерни за нея са фебрилитет (повишение на телесната температура), обостряне на кожно-лигавичните прояви, главоболие, втрисане, отпадналост, болки в мускулите (миалгия), болки в ставите (артралгия), вазодилатация с характерните за нея хипотония и зачервяване на кожата, тахикардия и други.

При свежи форми на сифилис обикновено се наблюдава средно след осем часа (до изтичане на първите 24 часа) от първото приложение на препаратите и отзвучава до 16 часа.

Предполага се, че в основата на тази реакция стои освобождаването на големи количества ендотоксин от лизираните спирохети, което води до токсичната реакция.

Важна особеност е, че при лица с първичен и вторичен сифилис честотата на тази реакция достига до 75 процента (варира между 50 и 75 процента).

Реакцията обикновено преминава с лека до умерена тежест, особено при мониториране състоянието на болния и своевременни мерки за симптоматичното повлияване на проявите, но при пациенти с късен сифилис реакцията може да протече изключително драматично и дори да доведе до летален изход (най-често поради руптура на аортата, едем на ларинкса и други).

Освен специфичната реакция на Jarish-Herxheimer при лечение с антибиотици при сифилис са възможни стомашно-чревни оплаквания, дискомфорт, диария, дисбиоза, гадене, промени в апетита, главоболие и други.

При използването на пеницилини чести са алергичните прояви, обикновено с леко и бързопреходното протичане, включващи най-често обрив, сърбеж, остра уртикария. Честотата им варира между един и десет процента от всички лица, третирани с пеницилини.

При използването на депо пеницилините са възможни (макар и в изключително редки случаи) развитие на синдром на Hoigne с характерните за него микроемболии в капилярите на белите дробове и мозъка, както и синдром на Nicolau, протичащ със силна болка на мясотто на инжектирането на лекарството и последваща кожна некроза.

Лечението с макролиди и цефалоспорини се отличава с нисък риск от изява на тежки странични ефекти, като най-чести са типичните за антибиотиците гастроинтестинални нарушения, диария, промени в чревната флора и други.

При лечение с тетрациклините стомашните прояви са по-силно изразени, като за намаляване на тежестта на интестиналния дискомфорт се препоръчва приложението им след хранене. Възможни са прояви на фоточувствителност (фотосенсибилизация на кожата към ултравиолетовите лъчи), главоболие, отпадналост, промени в някои лабораторни показатели и други.

По време на лечението на сифилис се препоръчва въздържане от сексуални контакти с цел намаляване риска от разпространение на инфекцията и заразяване на половите партньори.

След провеждане на антибиотичния курс се препоръчват съответните изследвания за сифилис за доказване на ерадикацията на инфекциозния агент.

Препоръчва се редовно изследване за сексуално трансмисивни заболявания (особено HIV) при лица, които често сменят своите полови партньори.

За намаляване на риска от заразяване със сифилис е необходимо практикуване на безопасен секс, използване на презервативи, редовни изследвания за полово предавани инфекции, избягване на рисково поведение (употреба на наркотични средства и забранени вещества, злоупотреба с алкохол).

Най-успешното лечение при сифилис е превенцията на болестта, за която най-важно значение има информирането на населението и повишаването на здравната култура.

 Предпазване от заразяване със сифилис

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

Още по темата:

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://www.cdc.gov/std/syphilis/treatment.htm
https://www.healthline.com/health/std/syphilis
https://www.webmd.com/sexual-conditions/treatment-syphilis#1
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/syphilis/diagnosis-treatment/drc-20351762
https://emedicine.medscape.com/article/229461-treatment
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK384905/
https://www.uptodate.com/contents/syphilis-treatment-and-monitoring
https://www.medicalnewstoday.com/articles/186656.php

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияКлинични пътекиИсторияНовиниСнимкиАлт. медицинаХранене при...ЛюбопитноИзследванияЛеченияЛайфстайлБотаникаЗдравни съветиПсихологияЗаведенияСоциални грижиНормативни актовеИнтервютаОрганизацииСпециалистиДиетиГеографияСпортАнкетиЛичностиНаправления в медицината