Ранен сифилис

от 22 март 2015г., обновено на 08 дек 2022г.

Сифилисът е хронично системно заболяване с цикличен ход и редуващи се активни с латентни периоди. Представлява полово предавана инфекция и има разнообразна клинична изява.

Инфекцията се предава основно по полов път, рядко извънполово и конгенитално - трансплацентарно от болната майка.

Заболяването се причинява от спирохетата Treponema pallidum. Трепонемата е спираловиден микроорганизъм с характерна подвижност. Движенията са плавни и се осъществяват по следните начини: напред, назад, въртене около оста си и махалообразно движение. Бактерията се дели напречно през 30-33 часа, което има важно значение за лечението на сифилиса. В организма на човека трепонемите намират добри условия за размножаване. Във външната среда, на влага и на ниски температури показват значителна устойчивост. Антисептичните разтвори ги унищожават бързо.

Ранният сифилис включва първичния, вторичния и латентния сифилис с продължителност до 2 години от началото на инфекцията.

Клиничната изява на заболяването настъпва след инкубационен период от 3-4 седмици.

На мястото на входната врата се появява язва - ulcus durum (твърд шанкър). От този момент започва първичният сифилис, който продължава около 6-7 седмици до появата на генерализиран и силно заразен обрив по кожата. Това е началото на вторичния сифилис. През този период се засягат вътрешните органи, костната и нервната система и всички серологични реакции са положителни. След няколко седмици обривът изчезва спонтанно, без да оставя следи и настъпва латентният период на заболяването.

В рубриката ранен сифилис са разгледани:

Първичен сифилис на половите органи