Възпалителна болест на женските тазови органи, предизвикана от сифилис (A51.4ї, A52.7ї) МКБ N74.2

Възпалителната болест на женските тазови органи, предизвикана от сифилис представлява последствие от първична инфекция с Treponema pallidum.

Предаването на заболяването може да стане по полов, кръвен или вертикален механизъм (от майка на дете).

Възпалителната болест на женските тазови органи, предизвикана от сифилис се среща сравнително рядко.

Според протичането си сифилисът бива: първичен, вторичен, латентен и третичен.

Първичният сифилис се изявява след инкубационен период от 10 до 90 дни с първичен афект- твърд шанкър (ulcus durum). Това е овална, плитка язва с диаметър 5-20мм, с гладки ръбове и дъно с хрущялна плътност. По принцип язвичката се появява по вулвата или входа на влагалището, но може да засегне и маточната шийка, ректалната лигавица или устните. Твърдият шанкър е неболезнен. Околните лимфни възли са уголемени, подвижни и неболезнени.

Вторичният сифилис манифестира около шест седмици след първичния афект. Появяват се различни по вид и локализация обриви, с генерализирана анденомегалия. Може да има загуба на окосмението по тялото и главата. Характерни са плоските кондиломи (condylomata lata) по външните гениталии и перианално. Те са розово-червени брадавицовидни образувания с тестовата консистенция и мацерирана повърхност. Плоските кондиломи са богати на Treponema pallidum и са силно заразни.

През латентната фаза на сифилиса липсва клинична изява, но серологичните изследвания са позитивни, т.е. болният е заразен, без да знае че носи болестта.

Характерни за третичния сифилис са появата на гуми. Този стадий настъпва 5-10 години след началото на заболяването. Гумите са разположени под кожата или във вътрешните органи. Представляват меки нодули, които могат и да фистулизират към повърхността на кожата или да разрушат подлежащите тъкани.

Диагнозата на възпалителната болест на женските тазови органи, предизвикана от сифилис се прави главно чрез серологични изследвания на антителата в кръвта.

Неспецифични тестове са VDRL (Venereal diesease research laboratory) и RPR (Rapid plasma reagin test), а специфични за трепонемите- TPHA (Treponema pallidum haemaglutination assay), ELISA (Enzyme linked Imunosorbent Assay), TPI (Treponema pallidum immobilization assay). При съмнение за първичен сифилис може да се вземе секрет от дъното на раничката за директна микроскопия в тъмно поле или за директна имунофлоресценция.

Лечението на сифилиса е консервативно, с антибиотици от групата на пеницилините, а при непоносимост- тетрациклин или еритромицин.