Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Сифилис

Сифилис

Сифилис - изображение

Изследването за сифилис се провежда, за да се установи, дали има антитела в кръвта, тъканите или тъканите течности към една бактерия - Treponema pallidum, която причинява заболяването сифилис. Тези тестове се провеждат за доказване на инфекция със сифилис.

Сифилисът е полово-предавано заболяване. Инфекцията се пренася при всеки вид полов контакт (генитален, анален, орален), включително и целувки.

Тестовете, които се използват за скрининг за инфекция със сифилис са следните:

  • VDRL (Venereal disease research laboratory test) тест - при този тест се изследват антитела, които се произвеждат в организма на хора болни от сифилис. Тези антитела не се произвеждат само при инфекция със сифилис и поради тази причина този тест не винаги е точен. VDRL тест може да бъде направен, както на кръвна проба, така и на гръбначномозъчна течност. Тестът не е много полезен при много ранен или много късен стадий на сифилис.
  • RPR (Rapid plasma reagin test) тест - при този тест също се изследва за антитела към Treponema pallidum.
  • ELISA (Enzyme like immunoassay test) тест - при този тест също се изследват антитела към бактерия, който причинява сифилис (Treponema pallidum). При положителен ELISA тест се прави допълнително изследване с VDRL или RPR тест.
  • FTA-ABS (Fluorescent treponemal antibody absorption test) тест - при този тест също се изследват антитела към Treponema pallidum. Тестът не се използва за диагностика през първите 3-4 седмици от заразяването. Той е труден за изпълнение и се прави, след като се установи друг положителен тест за сифилис. Може да се изследва, както кръв така и гръбначномозъчна течност.
  • TPPA (Treponema pallidum particle agglutination assay) - този тест се използва за потвърждаване на инфекция, след като се установи друг положителен тест за сифилис. Този тест може да се използва във всички стадии на инфекцията, с изключение на първите 3-4 седмици. При този тест не се изследва гръбначномозъчна течност.
  • Микроскопия на тъмно поле - използва се специален микроскоп, с помощта, на който се изследва нативен препарат от проба (течност или тъкан). Търсят се сифилитични бактерии. Този тест е подходящ при ранен стадий на сифилис.
  • MHA-TP (Microhemagglutination assay) - този тест се използва много рядко за потвърждаване на инфекция след като се установи друг положителен тест за сифилис. Търсят се антитела към сифилитичната бактерия. Може да се използва във всички стадии на инфекцията, с изключение на първите 3-4 седмици. При този тест не се изследва гръбначномозъчна течност.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследване за сифилис се прави в някой от следните случаи:

  • За скрининг за инфекция. Тестовете, които се провеждат за скриниг позволяват да се открие инфекция преди да са се появили каквито и да е оплаквания и симптоми. Това позволява навременно стартиране на лечение и избягване на усложнения.

В България най-често скриниг за инфекция със сифилис се провежда в следните случаи:

1. Преди встъпване в брак;

2. По време на бременност.

  • За оценка на ефекта от проведената терапия.
  • За потвърждаване на инфекция със сифилис.

С кръвообращението сифилистичната инфекция може да се разпространи в цялото тяло. Ако не се лекува навреме и правилно настъпва тежко увреждане на сърцето, мозъка, гръбначния стълб, зрението и съществува риск от фатален изход със смърт.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Съобщете на Вашия лекар, ако:

  • Приемате лекарства – напр. антибиотици;
  • Имате алергия към лекарства (особено антибиотици или упойки);
  • Имате проблеми с кръвосъсирването или приемате лекарства намаляващи съсирването на кръвта (антикоагуланти – аспирин, warfarin);
  • Сте или може да сте бременна.

Ако имате сифилис, не правете секс, докато не приключите лечението и резултатите от изследването не покажат, че нямате повече инфекция. При инфекция със сифилис се изследват и лекуват всички партньори.

Ако мислите, че имате сифилис не правете секс докато изследванията не покажат, че не сте инфектирани.

Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

Изследване за сифилис може да се направи на проба от кръв, от шанкър (язва, първична лезия), кожа или гръбначномозъчна течност.

Проба от кожа:

Проба за изследване може да бъде взета от първичната лезия (шанкър, язва) или друг кожен обрив, който може да съдържа сифилитични бактерии.

Може да се използват:

  • Секрет от улкус (шанкър).
  • Проба взета с тампон от засегната кожа или лигавици засегнати.

Проба от кръв:

Вземане на кръв от медицински специалист:

  • Поставя се еластичен маншет на ръката, с помощта, на който вените стават по-големи и е по-лесно вземането на кръв;
  • Почиства се мястото, от където ще бъде взета кръвта;
  • Поставя се игла във вената. Възможно е да се наложи повече от един опит за вземане на проба кръв;
  • Поставя се спринцовка;
  • Изпълва се спринцовката с кръв;
  • След събиране на достатъчно количество за пробата кръв се отстранява еластичния маншет;
  • Поставя се памучен тампон върху иглата, след което тя се изтегля внимателно от вената;
  • Притиска се мястото, от което е взета кръв.

Гръбначномозъчна течност:

Гръбначномозъчна течност се взема с лумбална пункция.

Това изследване се провежда с помощта на тънка игла, която се въвежда в лумбалния (поясния) отдел на гръбначния стълб. След като иглата се въведе на подходящото място се взема малко количество гръбначномозъчна течност.

Какво ще усещате по време на изследването?

Проба от кожа:

Може да усетите лек дискомфорт при вземане на проба от кожа. Обикновено първичните лезии не са болезнени.

Проба от кръв:

Пробата от кръв за изследване за сифилис се взема от вена на ръката. При това изследване може да усещате пристягане от еластичния маншет. По време на самото вземане на кръв няма да усещате нищо освен евентуално леко боцкане при поставяне на иглата.

Гръбначномозъчна течност:

Може да усещате дискомфорт по време на лумбалната пункция, както при въвеждане на иглата така и при вземане на гръбначномозъчна течност.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Проба от кожа:

Не съществува почти никакъв риск при вземане на проба от кожа или лигавици за изследване за сифилис. 

Проба от кръв:

При вземане на венозна кръв за изследване за сифилис съществува минимален риск от възникване на някои проблеми:

  • На мястото откъдето е взета кръвта може да се появи кръвонасядане. За намаляване на риска от това усложнение обикновено е достатъчно да притискате за няколко минути мястото след като се извади иглата.
  • Много рядко може да възникне възпаление на вената. Това състояние се нарича флебит и обикновено преминава след третиране с компреси.
  • При хора с проблеми в кръвосъсирването може да има продължително кървене. Продължително кървене може да има и при приема на някои лекарства като Аспирин, Варфарин и др., които предпазват кръвта от съсирване.

Ако имате каквито и да е проблеми с кръвосъсирването или вземате лекарства съобщете за това на Вашия лекар.

Гръбначномозъчна течност:

При вземане на гръбначномозъчна течност за изследване за сифилис съществува минимален риск от: 

  • Увреждане на нерв;
  • Повишено кървене;
  • Инфекция.

Резултати от проведеното изследване:

Изследването за сифилис се провежда, за да се установи дали има антитела в кръвта, тъканите или тъканите течности към бактерия - Treponema pallidum, която причинява заболяването сифилис. Тези тестове се провеждат за доказване на инфекция със сифилис. Резултатите са готови за 7 до 10 дни.

Микроскопия на тъмно поле:

Нормални резултати:

Не се виждат сифилитични бактерии.

Отклонения от резултатите:

Виждат се сифилитични бактерии.

Тестове за сифилис от кръв или гръбначномозъчна течност:

Нормални резултати:

Не се откриват антитела. Този резултат се отчита като отрицателен или нереактивен.

Отклонения от резултатите:

Откриват се антитела. Този резултат се отчита като положителен или реактивен.
Не е достатъчно ясно дали резултатът е положителен или отрицателен.

 VDRL (Venereal disease research laboratory) и RPR (rapid plasma reagin tests):

Нормални резултати:

Не се откриват антитела към сифилитичната бактерия. Този резултат се отчита като отрицателен или нереактивен.

Отклонения от резултатите:

Откриват се антитела към сифилитичната бактерия. Този резултат се отчита като положителен или реактивен.

Точността на тестовете до голяма степен зависи от стадия на сифилис. Изследванията е възможно да се наложи да се повторят, ако първоначалните резултати са неясни или ако има непротектиран полов контакт.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването сифилис може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

  • Прием на антибиотици преди теста;
  • Преливане на кръв няколко седмици преди теста;
  • Ако имате лупус, чернодробно заболявание, СПИН, фрамбезия и др.
3.4, 12 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиЛюбопитноНовиниМедицински изследванияОрганизацииСнимкиИсторияАлтернативна медицинаХранене при...БотаникаДиетиЗдравни съветиНормативни актовеЛеченияСпециалистиТестовеНаправления в медицинатаЗаведенияПсихологияЛайфстайлСоциални грижиСпорт