Баланопостит МКБ N48.1
Към групата други увреждания на половия член се включва заболяването баланопостит. Възпалението на главата на пениса, на коронарната бразда и препуциума (кожната гънка, покриваща главата на половия член) се нарича баланопостит. Най-често това състояние се среща при необрязани мъже (поради по-лесното задържане на смегма, урина и развитие на инфекция), като може да засегне представители на всички възрастови групи, но според резултатите от различни статистически проучвания се описва по-често при подрастващи и млади мъже.
Ранното разпознаване симптомите на болестта и предприемането на своевременно и индивидуализирано лечение осигурява добра прогноза и благоприятен изход от болестта, без развитие на сериозни усложнения.
Баланопостит: етиология, особености, симптоми
В зависимост от етиологичния фактор и/или причинител баланопоститът показва някои характерни особености в клиничното протичане и съответно различия по отношение на терапевтичния подход.
Баланопоститът може да се причини от широка гама ендогенни и екзогенни причинители. Той бива според естеството на процеса най-общо първичен (болестният процес се развива първично в областта на препуциума и главата на пениса) и вторичен баланопостит (болестният процес се предава най-често по съседство, при наличие на друго подлежащо заболяване, обикновено с локализация по хода на урогениталния тракт).
Другото основно разделение при баланопостита е във връзка с етиологичния агент, като по този критерий най-общо състоянието се подразделя на инфекциозен (причинител могат да бъдат голяма гама от бактерии, вируси, паразити, гъбички) и неинфекциозен (дължи се на различни фактори и въздействия).
Различават се няколко вида баланопостит:
- B. simplex: обикновеният баланопостит се проявява със зачервяване и отток на препуциума и отделяне на серозно-гнойна секреция
- B. erosiva circinata: изразява се с циклични и полициклични ясно ограничени зачервени ерозии с гладко дъно, покрито от зеленикаво-гнойна секреция със специфична миризма. От гнойния секрет се може да се изолира Spirochaeta balanitidis, анаеробни и псевдодифтерийни бацили
- B. ulcero-membranosa: дължи се на инфекция с Bacillus fusiformis. Проявява се с ерозии, язви и гангрена. При изследване на секрета се изолира специфичният причинител с характерните за него морфологични белези
- B. pustulo-ulcerosa: при него се развиват гнойни мехурчета по главата на пениса. Предполага се, че се касае за стафилококова инфекция
- B. gangraenosa: тежка форма на баланопостит с лоша прогноза. Проявява се с бързо настъпваща гангрена на пениса, със силен отток на препуциума и остър лимфаденит. Отделя се обилно кърваво-гнойна секреция, от която се изолират анаеробни бацили
- Медикаментозен баланопостит: проявява се при локално третиране на главата на пениса с дадено вещество, най-често с цел предпазване от или лечение на венерическа болест. Това са препарати като спирт, одеколон, калиев перманганат, сребърен нитрат, интимни дезодоранти и други
- Алергичен баланопостит: може да бъде предизвикан от редица физични и химични алергени, измивни препарати, пудри и други
Към най-честите причинители на първичен баланопостит се включват микозите (с основен причинител представителите на Candida), инфекциите, предавани по полов път, като тези, причинени от хламидия, вследствие на първичен или вторичен сифилис, гонорея, херпес симплекс, човешки папиломавирус (HPV), при урогенитална трихомониаза, шанкър и други.
Към неинфекциозните баланопостити се включват най-често тези, причинени от кожни проблеми (екзема, дерматит, псориазис), хроничен баланит, левкоплакия на половия член, алергии, при фимоза и други.
Редица фактори показват по-висок риск от развитие на баланит, баланопостит и други урогенитални инфекции при пациенти с подлежащ дългогодишен захарен диабет, рисково поведение и честа смяна на половите партньори, нелекувани системни заболявания, краста и други.
Многобройните фактори, които могат да причинят заболяването, са и причина за известни различия в клиничното протичане и особеностите в проявите при отделните пациенти.
Като цяло клиничната изява на баланопостита включва сърбеж и болка в областта на половия член, придружени от зачервяване на кожата, оток (подуване), поява на гнойни или некротични пустули и/или плаки.
При отделните пациенти проявите варират от леки (не причиняват сериозен дискомфорт, но въпреки това изискват своевременна медицинска намеса), умерени и тежки.
Най-често пациентите се оплакват от промени в чувствителността в областта, болки (болки дори при липса на дразнене в областта, при уриниране, при полов контакт), промени в цвета на кожата, изсушаване на кожата на препуциума, сърбеж и/или парене с различен интензитет, лихенификация, отделяне на необичаен секрет, ерозии и лезии.
Като усложнение на нелекуван баланопостит може да се развие фимоза (фимозата сама по себе си може да стане причина за появата на баланопостит), флегмон на пениса, некротични изменения и други, но също и засягане на отделителната система от процеса с развитие на възходящи инфекции по хода на урогениталния тракт.
Поставяне на диагнозата при баланопостит
Диагностицирането на пациентите с баланопостит изисква комплексен подход и често включва различни диагностични мероприятия за установяване на конкретните причини, довели до развитието на болестта, потвърждаване на баланопостита и изготвяне на целенасочен и индивидуализиран терапевтичен план.
Най-често за поставяне на диагнозата се прилагат следните диагностични подходи:
- анамнеза и физикални находки: подробният разпит на пациента е насочен към установяването на давността на симптоматиката, нейната тежест и връзка с някои рискови дейности. При някои пациенти етиологията на състоянието може да се проясни още по време на разпита. Обстойният физикален преглед включва подробен оглед на препуциума, главичката на половия член, тестисите, регионалните лимфни възли, като обикновено се установяват характерни изменения за баланопостит (зачервяване, оток, наличие на секрет в областта на препуциума и главата на пениса)
- лабораторни изследвания и микробиологична диагностика: за поставяне на диагнозата баланопостит най-важно е изследването на секрет от засегнатата област, за да се определи чрез микробиологична посявка дали има конкретен инфекциозен причинител, неговия вид и антибиотична чувствителност (изготвяне на антибиограма). За целта се взема смив от областта на препуциума и главата на пениса и се подлага на микробиологична обработка. По преценка на лекуващия лекар може да се назначат пълни кръвни изследвания, уринен анализ, анализ на еякулат за установяване на налични подлежащи увреждания, инфекции, засягане на други органи и системни
- образни и инструментални методи на изследване: образна диагностика се назначава рядко, предимно с цел изключване на увреждания по хода на урогениталния тракт (възпаление, инфекция, неоплазма или друг процес, ангажиращ бъбреците, пикочния мехур, тестисите, простатата). При нужда за изясняване на диагнозата може да се наложи извършването на биопсия и последващо хистоморфологично типизиране, като манипулацията се назначава само при определени пациенти и наличие на диагностични затруднения
Диференциалната диагноза при баланопостит налага различаването му от някои идентично протичащи заболявания, като най-често това са фимоза, баланит, предавани по полов път инфекции, някои заболявания на урогениталния тракт и други.
Лечение при баланопостит
Терапевтичният подход при баланопостит се определя индивидуално, като основният фактор, който оказва влияние, е етиологията на болестта. В зависимост от наличието или липсата на инфекция се назначава различен вид лечение, съобразен напълно с индивидуалните особености на заболяването при конкретния пациент.
За лечение при баланопостит могат да се използват:
- лечение на инфекцията: при данни за бактериална инфекция се назначават подходящи антибиотици след извършване на антибиограма. Обикновено се предпочитат широкоспектърни препарати, покриващи изолираните бактерии, които се прилагат локално и/или системно (перорално, по-рядко инжекционно) в достатъчно високи дози и за достатъчно продължителен период от време. След приключване на антибиотичния курс отново се взима смив от препуциума и главичката на пениса и се подлага на микробиологична диагностика. При наличие на микотична инфекция (най-често с Candida) се прилагат подходящи антимикотици (противогъбични средства), по-често локално, рядко локално и системно
- симптоматични средства: симптоматично лечение се назначава или като допълнителна терапия за лечение на инфекциозния процес или като основно лечение в случаите при неинфекциозна етиология на заболяването. Като симптоматични средства могат да се прилагат локално и/или системно лекарства, съдържащи кортикостероиди, други противовъзпалителни средства, аналгетици (обезболяващи), препарати за подобряване на микционните нарушения, антисептици и дезинфектанти, витаминни добавки и други по преценка на лекуващия лекар. Не се препоръчва провеждане на самолечение, тъй като може да настъпи обостряне на процеса и допълнително влошаване състоянието на пациента
- хигиенни мерки: хигиенните мерки заемат важно място в цялостния терапевтичен план при баланопостит и се препоръчват при всички пациенти, независимо от етиологията на заболяването. Необходимо е неколкократно ежедневно почистване на областта, като се използват меки детергенти, които не предизвикват дразнене и се избягват сапуни и дразнещи средства
- оперативно лечение: при наличие на фимоза, парафимоза или друго сериозно усложнение, се предприемат своевременни оперативни мерки и извършване на спешна циркумцизия (обрязване) или друг вид хирургично лечение по преценка на лекуващия лекар
Прогнозата при баланопостит като цяло е добра, особено при ранно диагностициране на болестта и назначаване на своевременно и целенасочено лечение. В изключително редки случаи се наблюдава развитие на усложнения, главно във връзка с наличието на лекарствена резистентност на инфекциозните агенти, развитие на фимоза и други.
Добрата хигиена и грижи за областта, както и лечението на подлежащите урогенитални заболявания, се явяват основните профилактични мерки срещу развитие на баланопостит.
Симптоми и признаци при Баланопостит МКБ N48.1
- Болка при уриниране
- Затруднено уриниране
- Болка по време на секс
- Подуване в областта на половите органи
- Ранички, язви по половите органи
- Болка в областта на половите органи
Лечение на Баланопостит МКБ N48.1
Изследвания и тестове при Баланопостит МКБ N48.1
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
БАНИВАЛ крем саше * 10
БИГВАНЕЛЕ гел 30 мл
ЛОМЕКСИН 2% крем 30 г
НИСТАТИН АБР унгвент 15 г
КАЛИЕВ ПЕРМАНГАНАТ 10 г ГАЛЕН ФАРМА
Библиография
https://www.healthline.com/health/mens-health/balanoposthitis
https://emedicine.medscape.com/article/1124734-overview
https://www.msdmanuals.com/professional/genitourinary-disorders/penile-and-scrotal-disorders/balanitis,-posthitis,-and-balanoposthitis
https://www.uptodate.com/contents/balanitis-and-balanoposthitis-in-children-and-adolescents-clinical-manifestations-evaluation-and-diagnosis
https://www.medicinenet.com/script/main/art.asp?articlekey=7696
http://www.cirp.org/library/disease/balanitis/
Коментари към Баланопостит МКБ N48.1