Обрязване

Религията, вярата и семейните традиции са на особена почит в много географски райони на света. Макар и да не е особено разпространено сред нашите ширини обрязването е останало неделима и задължителна част в семейните традиции на милиони семейства по цял свят. В някои религии обрязването е задължителен и свещен ритуал, който се извършва още при раждането на детето (в рамките на първите десет дни, в зависимост от особеностите в традициите на съответните религиозни общности) и семействата продължават да спазва тази традиция (и не само).

Освен по религиозни, културни, етнически и свързаните със семейните ценности причини, обрязване се извършва при определени медицински показания. За разлика от дълбоко вярващите, при които процедурата се осъществява в първите дни от раждането, при наличието на медицински показания процедурата може да се извърши практически на всяка възраст (малки момчета, деца, юноши, мъже в активна възраст, дори и при възрастни мъже).

Независимо от причините за извършване на обрязване се препоръчва да се доверите на добър специалист с достатъчно опит и практическа подготовка в областта, в подходящо за целта лечебно заведение и стриктно да следвате наставленията на лекуващия лекар за постигане на оптимални резултати и безпроблемно възстановяване.

Като правило на колкото по-ранен етап се извърши процедурата (например при новородени), толкова по-ниски рискове крие както самата манипулация, така и постоперативния период (наблюдава се минимален риск от възникване на усложнения и странични ефекти от процедурата). Обрязването при големи деца и мъже в активна възраст има своите особености и се отличава с по-висок риск от настъпване на различни по тежест усложнения.

В подходящи и опитни ръце този риск се минимизира, във връзка с което изборът на лекар е от първостепенно значение.

Какво представлява обрязването?

Обрязването представлява медицинска, хирургична манипулация, при която с помощта на различни оперативни техники се осъществява отстраняване на препуциума на половия член.

Процедурата се извършва по различни показания (религиозни, медицински), като се счита, че крие многобройни ползи за мъжкото здраве и намалява рисковете от развитие на някои често срещани при момчетата и мъжете здравословни проблеми.

Към едни от ползите от извършването на обрязване (особено при новородени и в ранна възраст) се включват:

• подобряване и улесняване на хигиената
• намаляване на риска от развитие на уринарни инфекции с приблизително десет пъти: те са особено чести при кърмачета и малки деца до три години и крият риск от усложнения и развитие на увреждания на отделителната система, системни усложнения, включително и леталитет
• намаляване риска от развитие на полово-предавани инфекции, като например HIV, някои херпесни вируси, човешки папилома-вирус: важна особеност е, че обрязването не намалява риска от развитие на полово-предавани инфекции, като например хламидии, сифилис, гонорея
• намаляване на риска от развитие на заболявания, засягащи половия член (фимоза, парафимоза, баланит, баланопостит и други)
• намаляване на риска от развитие на неопластични образувания, засягащи половия член
• има данни, че партньорките на обрязаните мъже по-рядко развиват рак на шийката на матката

Манипулацията се извършва от добре обучен и опитен специалист в подходящо за целта лечебно заведение. Като правило процедурата отнема средно между 10 и 30 минути при новородени и до около час при момчета и възрастни мъже. Рисковете от усложнения и постоперативни странични ефекти нарастват с възрастта, което налага строг мониторинг на преминалите процедурата пациенти.

При новородени в масовия случай манипулацията се осъществява под локална упойка, докато при момчета и мъже се налага обикновено пълна анестезия и следоперативният, възстановителен период е по-продължителен.

Кога (при кои състояния) се извършва обрязване?

Процентът на обрязаните мъже в световен мащаб трудно може да се изчисли, но по данни от различни източници статистиката показва, че повече от половината мъжко население е претърпяло манипулацията, като обичаят е разпространен предимно в страните с мюсюлманско и еврейско население. Сред европейците обрязване се извършва главно по медицински показания.

Към едни от най-честите медицински показания, налагащи извършването на обрязване се включват следните:

• Lichen sclerosus et atrophicus: по същество представлява дерматоза с хронично възпалително протичане, която засяга аногениталната област, поразявайки главно необрязани или непълно обрязани мъже. При засягане на препуциума или главата на пениса обрязването дава добри резултати, като може да се наложи и подходяща медикаментозна терапия или допълнителни хирургични процедури за постигане на оптимални резултати
• Баланит (особено рецидивиращите форми): състоянието представлява възпалително заболяване на половия член и засяга предимно полово-активните необрязани мъже. Чести симптоми на болестта включват язви по лигавицата, зачервяване, болка, сърбеж, парене, нарушения в потентността, болезнено и затруднено уриниране, като лечението е комплексно, а при тежките форми е оперативно и налага обрязване
• Баланопостит: при възпаление на главата на пениса, коронарната бразда и препуциума се развива баланопостит. Най-общо се различават първичен и вторичен (като резултат от друго заболяване, усложнения например на захарен диабет, краста и други) баланпостит, като са възможни различни форми на болестта, всяка от които се третира индивидуално и при необходимост се извършва обрязване (като крайна алтернатива, при липса на други терапевтични опции)
• Левкоплакия на половия член: по същество представлява преканцероза и се характеризира с хронично формиране на бели плаки по половия член. Един от рисковите фактори за развитие на болестта е наличния препуцуим (при необрязани момчета и мъже). Лечението е комплексно и включва хирургична терапия (обрязване), медикаментозно лечение (кортикостероиди), лазерна терапия и други
• Изобилен (redundant) препуциум, фимоза и парафимоза: една от най-честите причини за извършване на обрязване по медицински показания, като съществуват различни форми на заболяването. В зависимост от вида на увреждането (вродена или придобита фимоза, парафимоза) и тежестта на заболяването се назначават подходяща лекарствена и оперативна терапия
• Други увреждания на половия член: макар и срещани изключително рядко в медицинската практика е възможно наличието на приапизъм, язва на половия член, различни възпалителни увреждания и други, които налагат извършването на обрязване, последвано от подходяща лекарствена терапия

Възможни са и други медицински показания (срещани изключително рядко в клиничната практика), изискващи извършването на обрязване.

Консултацията със специалист, последвана от подробен разпит и обстоен преглед (при необходимост и назначаване на съответните медицински изследвания) е неотменна стъпка към извършването на процедурата. Повечето специалисти предпочитат консервативния подход и при наличие за възможност за лечение с помощта на нехирургични методи (лекарства, лазерна терапия и други) предпочитат тях.

Обрязването се счита за крайна терапевтична мярка, прилагана при липса на други алтернативи във връзка с възможните рискове и усложнения от процедурата при млади момчета и възрастни мъже.

Крие ли рискове извършването на обрязване?

Обрязването е хирургическа манипулация, която (подобно на всяка оперативна намеса) крие своите рискове от изява на усложнения, както по време на самата процедура, така и в периода след това.

Като цяло рисковете от усложнения се считат за минимални при извършване на процедурата при новородени и се описват по-високи рискове от изява на усложнения и нежелани ефекти с напредване на възрастта. Това се дължи на редица особености в анатомичното развитие и се препоръчва стриктно наблюдение на всички, претърпели подобна операция.

Редица световни организации отбелязват, че ползите от обрязването многократно надвишават рисковете (усложнения се описват при по-малко от един процент от преминалите операцията), въпреки което ползите не са толкова сигнификантни за популацията, че да превърнат обрязването в задължителна за всички процедура.

Подходящата предоперативна подготовка (подробна анамнеза за подлежащи заболявания, приемани медикаменти, алергии, индивидуални особености, обстоен преглед и изследвания), както и адекватната индивидуализирана следоперативна подготовка (подходяща грижа за оперативното място, спазването на препоръките за антисептика и дезинфекция) намаляват рисковете от изява на усложнения, въпреки което няма лекар, който може да ви даде стопроцентова гаранция.

По тази причина всички пациенти се проследяват и мониторират до отшумяване на рисковия следоперативен период и пълно възстановяване.

Към възможните усложнения и нежелани прояви в резултат от манипулацията се включват:

• кървене: кървенето е една от най-честите оперативни и следоперативни нежелани реакции, като с подходящи средства (локални и/или системни антикоагуланти) бързо се овладява
• инфектиране: вторичното инфектиране на оперативното поле и проникването на патогени крие риск от развитие на локална (при ограничаване само в оперираното място) или системна инфекция (при проникване в системната циркулация и разпространение в цялото тяло с практически възможно засягане на всички органи и системи), поради което още при първи данни за развитие на инфекция (повишение на температурата, общо неразположение, локални прояви) се препоръчва назначаване най-често на подходящи антибиотици, съобразени с бактериалната флора или противогъбични средства (при наличие на гъбички и развитие на микоза) или противовирусни агенти (при наличие на вирусна инфекция, която се описва изключително рядко)
• болка: болката е чест страничен ефект от извършването на манипулацията, като в зависимост от възрастта, състоянието и индивидуалните особености на всеки конкретен пациент, се назначават подходящи аналгетици (обезболяващи)
• засягане на пениса: макар и рядко е възможно засягане на пениса (включително и ампутация) с развитие на различни по тежест усложнения, някои от които налагат повторна хирургична намеса
• развитие на различни локални усложнения: възможно е развитие на епидермална киста (налага подходящи хирургично и медикаментозно лечение), цикатрикс (белег, който може да причини не само козметично неразположение), адхезии, вариращи от леки до тежки
• при някои мъже се описва влошаване на полово-активния живот и намаляване на сенситивността на половия член

Макар и рисковете от усложнения да са минимални някои родители (когато не се касае за наличие на здравословен проблем и медицински показания за извършване на обрязване) предпочитат да спестят операцията на своите деца.

В случаите на липса на медицински показания, изборът за извършване на обрязване се основава на убежденията, вярванията и индивидуалните особености на родителите.

При оптимално извършване на интервенцията е възможно развитие на усложнения кратък период (в рамките на няколко дни) след това, като има някои алармиращи симптоми, които веднага трябва да ви отведат в спешния кабинет. Такива са например:

• наличие на постоянна висока температура, която не се повлиява или трудно се повлиява от стандартните антипиретици
• наличие на персистиращо кървене
• задръжка на урина (обикновено уринирането се възстановява в рамките на до 12 часа след операцията)
• силна болка
• наличие на жълтеникава секреция с неприятна миризма
• промяна в цвета на пениса (синкаво, кафеникаво до черно оцветяване)
• наличие на силен оток и зачервяване повече от три дни след операцията

За успешно, безпроблемно и с постигане на желаните резултати обрязване е необходимо извършването му от доказан специалист в областта и полагане на необходимите следоперативни грижи за бързо и пълно възстановяване с минимален риск от изява на нежелани ефекти.