Други увреждания на половия член МКБ N48

Болестите на мъжките полови органи показват сравнително висока честота, като в зависимост от етиологията и особеностите си могат да засегнат представители на всички възрастови групи (от новородени до лица в старческа възраст), като ранното им откриване и адекватно лечение намаляват рисковете от поява на различни по вид и тежест усложнения, някои от които с дългосрочни последици.

Рубриката други увреждания на половия член включва някои макар и по-рядко срещани в клиничната практика заболявания, имащи своето място и значение във връзка с риска от усложнения при липса на терапия.

Познаването на особеностите, клиничните прояви, диагностичните подходи и лечебните методи значително подобрява прогнозата и минимизира рисковете от дългосрочни последици.

Други увреждания на пениса: видове, особености, симптоми

Към други увреждания на половия член се включват редица заболявания, отличаващи се със сравнително ниска честота (с някои изключения, които се описват често в клиничната практика), като за много от тях факторите, повишаващи риска от поява на болестта са идентични, но клиничното протичане е различно и показва редица характерни особености.

Най-често спряганите рискови фактори включват ниска здравна култура и лична хигиена, непротектирани полови контакти (особено при честа смяна на половите партньори), предавани по полов път инфекциозни заболявания (като например сифилис, трихомониаза, гонорея и други), травми в тазовата област и/или травми в областта на половите органи, подлежащи заболявания с инфекциозен, автоимунен или неопластиечен характер, някои хронични дерматози (например лихен планус, дерматит, екзема, псориазис).

Възможно е благоприятстване развитието на заболяванията в резултат от някои вредни навици (тютюнопушене, системна консумация на алкохол, непълноценно хранене, заседнал начин на живот, употреба на забранени субстанции), при мъже, които не са обрязани, въздействие на професионални вредности (излагане на въздействието на бои, реагенти, пестициди и други), подлежащи системни заболявания (захарен диабет и други ендокринни нарушения, сърдечно-съдови патологии, болести на урогениталния тракт) и редица други фактори.

При възможност се препоръчва изясняване етиологията на заболяването с цел оптимизация на терапията и назначаване на ефективни профилактични мерки за намаляване рисковете от последващ рецидив.

Към други увреждания на половия член се включват следните заболявания и техните характерни особености и клинични симптоми:

• левкоплакия на половия член: състоянието е известно още като ксеротичен облитериращ баланит и протича с характерни прояви, като често става причина за развитие на придобита фимоза и свързаните с нея усложнения. Проявите включват дизурия, сърбеж в областта, болезнена ерекция, намалена сетивност на главичката на половия член, изтичане на необичаен секрет от уретрата, кървене от пениса след полов контакт или мастурбация, болки, подуване и други, с често последващо развитие на фимоза и риск от малигнена трансформация
• баланопостит: състоянието представлява възпалителен процес, който ангажира едновременно главичката на пениса и препуциума и може да има инфекциозна (най-често гъбички и полово предавани инфекции) и неинфекциозен характер (при подлежащи дерматози, алергия, налична фимоза, хроничен баланит и други). Обикновено състоянието протича с наличие на болки, сърбеж, подуване, зачервяване на половия член, поява на плаки, промени в цвета и еластичността на кожата в областта, секреция и други. Баланопоститът крие риск от развитие на фимоза като усложнение, а самата фимоза представлява сериозен рисков фактор за развитие на баланопостит
• други възпалителни увреждания на половия член: тази нозологична единица включва някои по-редки заболявания, като абсцес на корпус кавернозум и пениса, фурункул и карбункул в областта, целулит, кавернит, гангрена, които протичат с различни по тежест и интензитет клинични симптоми и обикновено изискват своевременно лечение
• приапизъм: по същество състоянието представлява болезнена, продължителна (повече от четири часа) ерекция, която най-често не е свързана с приятни усещания и сексуални контакти. За развитието на болестта могат да допринесат множество фактори (хемопатии, лекарства, интоксикации, невропатии), като състоянието представлява едно от спешните показания в урологията и изисква своевременна медицинска намеса
• импотентност от органичен произход: състоянието може да включва различни по вид увреждания, които показват съответно различни клинични прояви и могат да включват нарушения в половото влечение, еректилна дисфункция, нарушения в еякулацията, смущения в получаването на оргазъм и получаването на удоволствие от половия контакт
• язва на половия член: язвата на пениса най-често протича като ранички по пениса с различни размери, брой и особености. Обикновено нейната поява е свързана с инфекциозен процес (херпесна инфекция, сифилис, лимфогранулома венереум и други), като характерните симптоми включват болки, дразнене, парене, сърбеж, секреция и други
• баланит: баланитът представлява възпалителен процес, ангажиращ само главичката на пениса, като може да има инфекциозна или неинфекциозна етиология и се среща сравнително често в клиничната практика. Симптомите включват подуване, зачервяване, болки, микционни нарушения, нарушения в сексуалната активност, секреция и други
• други уточнени увреждания на половия член: тази нозологична единица включва няколко редки заболявания на половия член, а именно атрофия на кавернозното тяло, хипертрофия на кавернознот отяло, тромбоза на суперфициалната вена на пениса, придобита торзия на пениса синехии, хематоми, атероми и други
• увреждане на половия член, неуточнено: при невъзможност за класифициране на процеса към конкретна нозологична единица състоянието се означава като неуточнено увреждане на половия член и се третира симптоматично в зависимост от особеностите и оплакванията при конкретния пациент

Късното диагностициране на болестния процес, липсата или неправилното лечение, особено при лица с подлежащ имунен дефицит и сериозни други заболявания, крие риск от поява на различни по вид и тежест усложнения, някои от които могат да имат изключително неблагоприятни и дългосрочни последствия за пациента.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите с други увреждания на половия член често изисква комплексен подход и редица изследвания с различен характер. В някои случаи опитните клиницисти са в състояния да поставят диагнозата само по физикалните находки, но често се налага диагностично изясняване с цел установяване на етиологията на болестния процес и оптимизация на последващата терапия.

За откриване и потвърждаване на заболяванията най-често се прилагат следните диагностични подходи:

• анамнеза и физикални находки: разпитът на пациентите е фокусиран върху изясняването на налични рискови фактори, подлежащи заболявания, скорошни травми, приемани медикаменти, въздействие на алергени, рисково поведение и други. Физикалният преглед включва обстоен оглед и палпация на половите органи, като всяка необичайна находка се описва подробно
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторни изследвания не се назначават при всички пациенти, а само по преценка на лекуващия лекар и могат да включват изследване на кръв, на еякулат, уринен анализ. Често имат за цел откриване на друго подлежащо заболяване, допринесло за развитието на уврежданията на половия член. Често се назначават микробиологични изследвания за изясняване на етиологията (инфекциозна или неинфекциозна и конкретизиране при възможност на инфекциозния агент) и подпомагане на терапията. Може да се наложи изследване за предавани по полов път заболявания
• образна и инструментална диагностика: образната диагностика се прилага ограничено и обикновено включва ехографско (ултразвуково) изследване за установяване на налични промени в нормалната циркулация и особености. При диагностични затруднения, противоречиви резултати, както и при съмнения за неопластичен процес, се назначава биопсия с последваща хистологична обработка на материала и потвърждаване на диагнозата

Диференциалната диагноза е широка и включва различаване на отделните заболявания едно от друга, както и различаване от другите, по-често срещани заболявания на мъжката полова система с инфекциозен, възпалителен, автоимунен, неопалстичен характер.

Лечение при други увреждания на половия член

Терапевтичният подход при други увреждания на половия член се определя индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес при конкретния пациент, наличието на усложнения и рискови фактори, подлежащи заболявания, редица индивидуални особености.

В зависимост от етиологията на болестта и протичането при отделните пациенти може да се приложат някои от следните лечебни подходи:

• антимикробни средства: установяването на инфекциозна етиология (бактерии, вируси, гъбички) изисква съответното антимикробно лечение. При изолиране на бактериална флора се препоръчва извършване на антибиограма и назначаване на подходящ антибиотик след определяне на чувствителността към стандартно използваните препарати. При наличие на вирусна инфекция се назначават подходящи антивирусни средства, а при наличие на микоза (гъбична инфекция) се използват локални и/или системни антимикотици. Антимикорбната терапия трябва да е достатъчно продължителна и в оптимални дози за намаляване риска от рецидив на инфекцията и/или развитие на лекарствена резистентност
• противовъзпалителни средства: противовъзпалителни средства се назначават както при инфекциозна етиология (за допълнително лечение), така и при неинфекциозна етиология (често като основна терапия) и най-често включват кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства и други агенти за ускоряване на възстановителните процеси и ограничаване на възпалителното огнище
• симптоматични лекарства: симптоматично се назначават различни по вид лекарствени препарати, като основната цел е облекчаване проявите при отделните пациенти. Често се използват антисептици, средства за лечение на сърбеж, препарати за лечение на еректилна дисфункция и микционни нарушения, емолиенти, епителизиращи препарати и други
• общи мерки: общите мерки включват подходяща хигиена и грижа за областта, използване на подходящи измивни и козметични препарати, лечение и контрол на подлежащи заболявания, практикуване на безопасен секс, поддържане на добро здравословно състояние с пълноценна диета и физическа активност
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага в редки случаи, при които консервативното лечение не дава желания резултат или не е ефективно изобщо и липсва друга алтернатива, както и при наличие на някои усложнения (например фимоза). Може да се наложи извършване на циркумцизия (обрязване), лазерна терапия и други, различни по вид и обхват оперативни техники

Прогнозата при други увреждания на половия член се определя индивидуално при всеки пациент и зависи от вида и особеностите на заболяването, наличието на развили се усложнения, общото здравословно състояние на пациента, навременното и адекватно лечение.