Увреждане на половия член, неуточнено МКБ N48.9

В случаите, при които пациентът не може да бъде диагностициран с конкретно заболяване, ангажиращо пениса, се касае за увреждане на половия член, неуточнено.

Състоянието се класифицира в отделна болестна единица, тъй като при някои пациенти, макар и в много редки случаи, не може да бъде уточнена диагнозата и конкретизирано заболяването. При тези ситуации клиничните прояви и диагностичните находки могат да наподобяват много други болести, засягащи половия член, а терапията обикновено е индивидуална, в зависимост от състоянието при конкретния пациент.

Увреждане на половия член, неуточнено

В зависимост от редица фактори и особености състоянието може да протече с различни по вид и тежест прояви, наподобявайки редица други заболявания по половия член.

В зависимост от етиологията и клиничните прояви при неуточнено увреждане на половия член може да се наблюдават:

• инфекциозна компонента: инфекциозната етиология е сред честите причинители на заболявания по урогениталния тракт, включително и по половия член. В зависимост от вида на инфекциозния агент се различават бактериални, вирусни, гъбични и други инфекции, протичащи самостоятелно, с първична локализация половия член или в хода на друго заболяване (например при предавани по полов път инфекции, като например гонорея, сифилис, трихомониаза са възможни и прояви от страна на пениса). При наличие на инфекция често пациентите се оплакват от парене, сърбеж, зачервяване, необичайна секреция, често с неприятна или особена миризма и различна по вид консистенция. При установяване на инфекциозен процес е необходима консултация и провеждане на лечение и на половия партньор на пациента
• възпалителен процес: възпаление в областта на пениса може да се развие в резултат от различни причинители, включително алергии, травми, в хода на инфекциозния процес, в хода на други подлежащи заболявания. Засягането на главичката на половия член се означава като баланит, при засягане от процеса и на препуциума се касае за баланопостит, при засягане на кавернозните тела процесът се означава като кавернит. Често възпалението се оказва проява на подлежащо кожно заболяване с хроничен ход, което в хода на рецидива е довело до лезии по половия член (чести такива дерматологични заболявания са например псориазис, атопичен дерматит, екзема, лихен планус и други)
• неопластичен процес: макар и рядко при неоплазма, засягаща половия член, проявите могат да бъдат изключително неспецифични и нехарактерни, което да доведе до погрешно диагностициране на процеса като неуточнено увреждане на половия член. При най-малки съмнения за рак е необходимо потвърждаване на диагнозата с назначаването на биопсия и последващо хистологично типизиране на получения материал
• други: рядко състоянието може да протече, наподобявайки придобита адхезия на половия член, приапизъм, еректилна дисфункция с различна етиология и други

Рисковете от развитие на усложнения варират при отделните пациенти в зависимост от тяхната възраст, здравословно състояние, наличие на подлежащи заболявания, приемани лекарства (често като част от страничните ефекти се наблюдават различни по вид увреждания на половия член), давност на проявите и други.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при неуточнено увреждане на пениса обикновено се осъществява по метода на изключването и често изисква комплексен и задълбочен подход с цел изключване на сериозно подлежащо заболяване.

Най-често за поставяне на диагнозата се прилагат някои от следните диагностични подходи:

• разпит и физикален преглед: анамнезата е насочена към установяването на рискови фактори и рисково поведение, налични подлежащи заболявания, скорошни травми, оперативни интервенции, неоплазми. Клиничният преглед включва обстоен оглед и палпация на половия член, тестисите, регионалните лимфни възли, ингвиналната област, в някои случаи и абдоминалната област, като всяка необичайна находка се описва подробно
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторните изследвания включват пълна кръвна картина, уринен анализ, при необходимост и анализ на еякулат за установяване на налични отклонения. По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и хормонални изследвания. Микробиологична диагностика се назначава при съмнения за инфекциозен процес, като изолирането на конкретния микробен агент значително улеснява последващата терапия
• образни и инструментални изследвания: образна диагностика (най-често ултразвуково изследване) се назначава при съмнения за нарушения в нормалната локална циркулация, тромби и други коагулопатии. При съмнения за неопластичен процес може да се наложи извършването на биопсия, която потвърждава диагнозата

Диференциалната диагноза е широка и обхваща множество заболявания, ангажиращи първично или вторично в хода на своята прогресия половия член.

Лечение на заболяването

Лечението при неуточнено увреждане на половия член е строго индивидуално и се определя в зависимост от оплакванията и особеностите на болестния процес при конкретния пациент.

В зависимост от тези фактори може да се наложи изпробването на различни по вид терапевтични подходи:

• хормонална терапия: заместителна хормонална терапия, най-често с тестостерон, се назначава при установяване на отклонения в нормалния хормонален баланс, като е необходимо повишено внимание във връзка с рисковете от развитие на различни по вид и тежест системни нежелани прояви
• антимикробни средства: антимикробна терапия се назначава в случаите, при които е налице инфекциозен процес. При бактериална етиология се назначават подходящи антибиотици, при изолиране на вируси се назначават подходящи противовирусни агенти, а при микози (гъбични инфекции) се препоръчва локална и/или системна терапия с подходящи антимикотици (противогъбични средства). Дозите, честотата на прием и продължителността на лечебния курс се определят индивидуално в зависимост от оплакванията на пациента и обективните находки
• симптоматично лечение: симптоматичното лечение е сред най-често прилаганите, като включва локално и/или системно приложение на аналгетици (обезболяващи лекарства), препарати за лечение на сърбежа, лекарства за лечение на еректилна дисфункция, емолиенти, епителизиращи агенти и други. По преценка на лекуващия лекар могат да се използват и витаминни добавки, билки и лечебни растения
• оперативна намеса: хирургично лечение се налага в много редки случаи, като обикновено се предпочитат минимално инвазивни оперативни методи в комбинация с подходяща предоперативна подготовка и следоперативни грижи за пациента
• общи мерки: общите мерки са насочени към подобряване на личната хигиена и грижата за областта, използване на подходящи измивни препарати, поддържане на оптимално тегло, контрол над подлежащите заболявания, редовни профилактични изследвания

Прогнозата при увреждане на половия член, неуточнено, се определя индивидуално, като в редки случаи се наблюдава развитие на тежки усложнения с дългосрочни последици. В повечето случаи пациентите се възстановяват напълно, без остатъчни явления.