Левкоплакия на половия член МКБ N48.0

Към други увреждания на половия член се включва така наречената левкоплакия на половия член, известна още в медицината и като ксеротичен облитериращ баланит.

Левкоплакията на половия член представлява хронично заболяване на пениса с образуването на бели плаки, представляващо преканцероза (крие потенциален риск от последващо развитие на неоплазма с прогресията на процеса). Малигненият потенциал на левкоплакията е между 0.6 и 20 процента, като редица допълнителни фактори и въздействия могат да окажат въздействие, увеличавайки малигнения потенциал.

Познаването проявите на болестта, ранното диагностициране и назначаване на подходящо лечение значително подобряват прогнозата при отделните пациенти, а продължителното наблюдение и профилактични прегледи минимизират риска от рецидив на болестта.

Левкоплакия на половия член: етиология, особености, симптоми

Ксеротичният облитериращ баланит е честа причина за развитие на придобита фимоза, като е описан за първи път от Stuhmer през 1928 година като хроничен възпалителен процес с неизвестна етиология, който засяга препуциума, главичката на пениса и външния уретрален отвор при тежките случаи. Фимозата, причинена от левкоплакията на половия член, обикновено е прогресираща, предизвикваща сериозни нарушения и изискваща своевременна медицинска намеса.

Етиологията на левкоплакията на половия член не е докрай изяснена, но са открити някои рискови фактори за нейната поява:

• липса или късно извършване на обрязване: предполага се, че наличният препуциум предизвиква хронично дразнене на лигавицата на пениса, като създава благоприятни условия (топлина, влага, постоянно дразнене) за развитието на процеса
• автоимунни фактори: автоимунната теория за развитието на левкоплакия предполага наличието на определени антитела и други медиатори, съдействащи за развитието на процеса. Теорията се подкрепя от факта, че при много от пациентите с левкоплакия се регистрират подлежащи автоимунни заболявания, като например захарен диабет, витилиго, автоимунен тиреоидит, алопеция и други
• генетична предиспозиция: състоянието се наблюдава по-често при наличие на генетични предпоставки, като се описва и при еднояйчни близнаци
• инфекциозни фактори: редица проучвания в областта отхвърлят теорията за връзка между инфекцията с човешки папилома вирус (HPV) и развитието на левкоплакия, но за сметка на това откриват редица данни, насочващи към връзка между заболяването и подлежаща инфекция с други вируси и бактерии, като например Epstein Barr вирус, спирохети, Borrelia burgdorferi, някои бацили и други. През последните години проучвания в областта все пак не отхвърлят теорията за участие и на папилома вирусите в развитието и прогресията на болестта
• травма: при травма в областта, микротравми вследствие груб полов контакт, грубо заголване на главичката на пениса, топлинно въздействие, изгаряне, радиационно въздействие и други също могат да окажат влияние за развитието и прогресията на левкоплакията на пениса

Заболяването може да засегне всички възрастови групи, от малки деца до лица в старческа възраст, но се описва най-често при млади, активни мъже във възрастта между 25 и 40 години.

Клиничната картина на левкоплакията на половия член се изявява със сърбеж, парене, дизурия (парене при уриниране), болезнена ерекция, изтичане на секрет от уретрата, намалена чувствителност на главичката на пениса, кървене от половия член след полов контакт, болки при полов контакт и мастурбация, оток (подуване) в областта и други.

По-късно може да настъпи фимоза (невъзможност за забелване на главичката) с пръстеновидно втвърдяване на върха на пениса, затруднено прибиране на препуциума и други. При развитие на фимоза се наблюдават характерните за състоянието симптоми и усложнения, включително и висок риск от развитие на парафимоза.

Заболяването може да се изяви и като единична склерозирала бяла лента по кожата на пениса. По лигавицата могат да се наблюдават ерозии и телеангиектазии (разширени кръвоносни съдове). Уретралният канал е стеснен, предизвиквайки характерни прояви (задръжка на урина, микционни нарушения, риск от развитие на възходяща инфекция със засягане на отделителната система).

Липсата на лечение и дългогодишното протичане на болестта крият риск от развитие на сквамозноклетъчен карцином на пениса.

Поставяне на диагнозата при левкоплакия на половия член

Диагностицирането на болестта обикновено не затруднява опитния клиницист, като за потвърждаване обикновено се назначават съответните инструментални изследвания.

Най-често диагнозата левкоплакия на половия член се поставя въз основа на следните диагностични подходи:

• анамнеза и физикални находки: подробният разпит на пациента е насочен към установяване давността на процеса, субективните оплаквания, обективни прояви, наличие на рискови фактори, подлежащи заболявания, генетична предиспозиция и други. Обстойният физикален преглед обикновено установява характерните за болестта промени по половия член, като се определя тежестта на процеса според ангажираността от промените на главичката на пениса и външния отвор на уретрата. Обикновено се установява характерните за процеса множество малки бели плаки, засягащи предимно препуциума и главата на половия член, като обстойно се описват и всички други придружаващи прояви (зачервяване, подуване, наличие на фисури, кървене и други)
• биопсия: диагнозата левкоплакията на половия член се поставя след взимане на биопсия от засегнатия участък. Хистологичното изследване показва ортокератоза, хиперкератоза, атрофия на малпигиевия слой на кожата и потвърждава диагнозата

Диференциална диагноза при ксеротичен облитериращ баланит включва кандидоза, плосък лишей, псориазис, витилиго, еритроплазия на Кират и други.

Лечение при левкоплакия на половия член

Лечението при левкоплакия на половия член бива два основни вида в зависимост от тежестта на процеса и особеностите при отделния пациент, а именно консервативно (медикаментозно) и оперативно (с помощта на различни хирургични методики).

В зависимост от проявите при отделните пациенти се подхожда индивидуално, използвайки:

• медикаментозно лечение: при началните форми на заболяването, липса на усложнения, липса на засягане от процеса на външния отвор на уретрата и добро общо състояние без сериозни подлежащи заболявания, се предприема медикаментозно лечение, което обикновено включва локално (рядко се налага системно) приложение на лекарства, съдържащи кортикостероиди, като се прилага най-често по схема според преценката на лекуващия лекар. Медикаментозното лечение дава добри резултати само в началните форми на болестта, като при наличие на развила се придобита фимоза локалната терапия не е ефективна
• оперативно лечение: оперативното лечение е дефинитивно при всички форми на заболяването, като се прилага задължително при наличие на фимоза или други усложнения. Опциите за хирургично лечение обикновено включват извършване на обрязване (циркумцизия), лазерна терапия или други оперативни методики в зависимост състоянието на конкретния пациент (може да се наложи извършване на уретрална дилатация, уретротомия, уретропластика и други)

Във връзка с високия риск от рецидив на заболяването при извършване на частична циркумцизия или само след провеждане на лекарствена терапия, се препоръчва проследяване на пациентите и повишаване на здравната им култура с обстойно разясняване на рисковете, особеностите и проявите на заболяването, за които трябва да следят с повишено внимание.

Основните профилактични мерки, които могат да се приложат, включват обрязване на малките момчета в ранна възраст (в някои страни това се прилага рутинно, но в други не е възприето и наложено като стандарт).

Ранната диагноза и своевременно индивидуализирано лечение на левкоплакия на половия член при всеки пациент значително подобрява прогнозата.