Други възпалителни увреждания на половия член МКБ N48.2

Някои болести, засягащи половия член, се описват рядко в клиничната практика, но заслужават своето внимание, тъй като крият сериозни рискове от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Към други възпалителни увреждания на половия член се включват развитието на абсцес, целулит и други възпалителни изменения на корпус кавернозум и пениса, като ранното разпознаване на симптомите и методите за потвърждаване на диагнозата подпомагат своевременното назначаване на подходяща терапия и подобряване на прогнозата.

Други възпалителни увреждания на половия член: особености, симптоми

Други възпалителни увреждания на половия член се описват рядко в клиничната практика, но могат да засегнат мъже от всички възрастови групи, от новородени и кърмачета до лица в старческа възраст. Много от състоянията са с неясна или непълно изяснена етиология.

При много от пациентите като рискови фактори се отчитат наличието на подлежащи инфекции, включително инфекции, предавани по полов път (гонорея, трихомониаза, сифилис, инфекция с човешки папилома вирус, ХИВ), рисково поведение и честа смяна на половите партньори, подлежащи системни заболявания, водещи до намаляване на имунната защита на организма (автоимунни заболявания, неоплазми, хронични инфекции и други).

Към други възпалителни увреждания на половия член спадат следните състояния с характерните за тях особености и клинични прояви:

• Абсцес на корпус кавернозум и пениса: абсцес на пениса е много рядко срещано състояние, което се характеризира с наличие на кухина, изпълнена с гнойна колекция в областта на пениса. Често се описват както локални прояви (болки в областта на пениса, зачервяване, подуване), така и системни оплаквания (повишена температура, общо неразположение и други)
• Фурункул и карбункул на пениса: инфекциозното възпаление на космен фоликул се означава като фурункул, а в случаите, при които възпалението обхване няколко съседни космени фоликула, състоянието се означава като карбункул. Най-често се касае за инфекция, причинена от стрептококи или стафилококи. Рискови фактори за развитието на фурункул на пениса са наднормено тегло и затлъстяване, ниска лична хигиена, захарен диабет, продължителен прием на някои лекарства, потискащи имунитета (кортикостероиди, цитостатици, лекарства, прилагани в хода на химиотерапията и други), тясно бельо или панталони и много други. Клиничната изява при фурункул на пениса включва болезнена надигната формация на кожата на половия член, като впоследствие се образува бяло (гнойно) връхче. Възможно е фурункулът спонтанно да се дренира към околната среда (да се разкъса), предизвиквайки изтичане на гнойната секреция, като в тази ситуация се изисква подходяща антисептична обработка на засегнатото място с цел намаляване риска от повторно нагнояване
• Целулит на корпус кавернозум и пениса: инфекциозното възпаление на кожата, покриваща пениса, причинено най-често от стафилококи, се означава като целулит. Среща се изключително рядко, като обикновено се изявява с оток и болка в областта на пениса, зачервяване, затопляне на мястото в резултат от бурната възпалителна реакция. При някои пациенти се наблюдава отделяне на специфичен секрет, който при микробиологична диагностика може да разкрие етиологичния причинител на състоянието и да улесни значително последващата терапия
• Кавернит, лимфангит: кавернитът представлява инфекциозно възпаление на кавернозните тела на половия член. Най-често се касае за инфекция с E.coli, Klebsiella, Ps. aeruginosa и някои други бактерии. Пътищата за проникване на инфекцията до кавернозните тела могат да са различни, като бактериите могат директно да попаднат там при травми на пениса или да преминат по съседство при инфекциозни огнища в уретрата, простатата и други. Острият кавернит се проявява с болки в половия член, повишаване на телесната температура с втрисане, затруднено уриниране, болки при уриниране. Пенисът се намира в състояние на болезнена постоянна ерекция. Половият член е оточен, зачервен, при палпация се установява плътноеластичен инфилтрат в едното или двете кавернозни тела. Възможни са различни усложнения, като образуваният инфилтрат в кавернозното тяло може да абсцедира и спонтанно да се отвори в уретрата с първоначално отделяне на гной и кръв, а впоследствие на некротични съединителнотъканни прегради от кавернозните тела. След отзвучаването на възпалителния процес може да настъпи поражение на функционалната способност на половия член
• Гангрена на корпус кавернозум и пениса: гангрената на половия член се описва рядко в клиничната практика като представлява сериозно, изключително опасно и дори потенциално застрашаващо живота състояние на пациента, тъй като може да се разпространи със системната циркулация и да порази различни органи и системи извън урогениталния тракт. Представлява крайна фаза на инфекциозния процес и изисква спешна терапевтична намеса, тъй като крие риск от сериозни увреждания на половия член, включително некроза

Тъй като много от заболяванията могат да протекат с идентични симптоми, често е необходима консултация с различни специалисти (уролог, дерматолог, инфекционист и други) с цел изясняване на диагнозата и изготвяне на комплексен терапевтичен план.

Диагностициране при други възпалителни увреждания на половия член

Диагностицирането на пациентите с други възпалителни увреждания на половия член обикновено изисква комплексен подход. В някои случаи диагнозата се поставя само въз основа на физикалните находки, докато в други ситуации е необходим подробен диагностичен подход и провеждане на многобройни изследвания.

Най-общо за откриване на състоянията се прилагат следните методики:

• анамнеза и клиничен преглед: разпитът на пациента има предимно ориентировъчен характер и може да бъде информативен относно скорошно рисково поведение, наличие на известно подлежащо заболяване (сексуално трансмисивно заболяване, болести на урогениталния тракт, подлежащ диабет и други), давност на симптомите, промени на клиничните прояви в хода на прогресията на заболяването и други. Физикалните находки често дават добра ориентация на клиницистите за вида и формата на заболяването, особено в случаите на карбункул, фурункул, абсцес, целулит, тъй като се описват характерните изменения по кожата на половия член. Обстойният физикален преглед в много от случаите поставя диагнозата, като за нейното потвърждаване или изясняване на инфекциозния етиологичен агент се налага допълнително провеждане на лабораторни и микробиологични изследвания
• лабораторни и микробиологични изследвания: изследването на смив или секрет от засегнатата област има важно диагностично значение, тъй като изяснява етиологичния агент или агенти и подпомага назначаването на ефективна терапия. След изолиране на бактерии се препоръчва извършване на антибиограма за определяне на тяхната чувствителност към най-често използваните антибиотици. По преценка на лекуващия лекар, при съмнения за други подлежащи заболявания и увреждания или при наличие на усложнения могат да се назначат и пълни кръвни изследвания, анализ на урината, анализ на еякулат
• образни и инструментални методи на изследване: образни и инструментални методи се прилагат изключително рядко за поставяне на диагнозата при други възпалителни увреждания на половия член. Те се назначава по-скоро за изключване на други увреждания по хода на урогениталния тракт, развили се усложнения или (както в случаите на вземането на материал за хистологично типизиране) за изясняване на диагнозата при пациенти с противоречиви резултати от останалите изследвания и особено такива, подозрителни за наличие на подлежащо неопластично образувание

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от редица други болестни изменения по половия член, резултат от първичен процес или вторично развили се, вследствие на предавана по полов път инфекция, урогенитални заболявания и други.

Лечение при други възпалителни увреждания на половия член

Лечението при други възпалителни увреждания на половия член се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от конкретното заболяване, тежест на проявите, наличие на развили се усложнения, наличие на други подлежащи заболявания и някои особености на пациента.

В зависимост от гореизброените фактори в индивидуалния случай могат да се приложат някои от следните лечебни мероприятия:

• антибиотично лечение: антибиотично лечение се налага във всички случаи с наличие на инфекциозна (бактериална) етиология на заболяването, независимо от неговия вид. Терапията се назначава обикновено след извършване на антибиограма с цел намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност и неефективност на антибиотичното лечение. Препаратите се назначават локално, перорално или инжекционно по преценка на лекуващия лекар. Дозите, честотата на прием и продължителността на антибиотичния курс се определят индивидуално
• симптоматични средства и методи: симптоматичното лечение може да включва както лекарства (антипиретици при наличие на висока температура, аналгетици за облекчаване на болката, препарати за корекция при наличие на микционни нарушения и други), така и процедури (например физиотерапия, антисклеротична терапия, топлинни процедури и други) в зависимост от особеностите на състоянието при конкретния пациент. Симптоматичното лечение обикновено е допълнително, като се назначава на фона на подходяща антибиотична терапия или оперативно лечение (в предоперативния период и след извършване на процедурите за подобряване на дискомфорта и ускоряване на възстановителните процеси)
• оперативно лечение: оперативното лечение включва широка гама от хирургични методи, които се прилагат в зависимост от състоянието на пациента. Така например при абсцес често се извършват инцизии с лаваж и дренаж, при фурункул и карбункул може да се наложи инцизия, а по преценка на лекуващия лекар може да се наложат и по-сериозни оперативни интервенции. При тежките форми на гангрена с развитие на некротични изменения по половия член може да се наложи премахване на половите органи за намаляване риска от разпространение на процеса и във връзка с необратимия характер на измененията
• хигиенни мероприятия: хигиенните мероприятия са неразделна част при всички форми на заболяванията, независимо от избрания терапевтичен подход. Препоръчва се поддържане на стриктна хигиена, подходяща антисептична обработка на засегнатото място, промивки с риванол, антибиотична пудра или маз и други средства според назначенията на лекуващия лекар

Прогнозата при други възпалителни увреждания на половия член се определя индивидуално, като основно значение имат тежестта на оплакванията, наличието на развили се усложнения, своевременното диагностициране и терапевтичния отговор към приложените лечебни мерки.