Други уточнени увреждания на половия член МКБ N48.8

Към други уточнени увреждания на половия член се включват някои болестни състояния, които са рядко срещани, но могат да засегнат представителите от всички възрастови групи.

Макар и описвани с ниска честота в клиничната практика, тяхното ранно разпознаване и адекватно лечение стои в основата на благоприятния изход и намаляване рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения, свързани с болестните процеси.

Други уточнени увреждания на половия член: особености, симптоми

Към други уточнени увреждания на пениса се включват няколко рядко срещани заболявания, обособени в една нозологична единица, всяко от които се отличава по някои свои особености и характерни клинични прояви:

• атрофия на кавернозното тяло на половия член: атрофията на пениса е състояние, свързано с трайно намаляване на размера на половия член. Обикновено се среща след 60 годишна възраст, поради настъпващия хормонален дисбаланс (намалена продукция на тестостерон и някои други полови хормони). По-често се среща при мъже с метаболитен синдром, затлъстяване и дифузна атеросклероза. Установена е и връзка между атрофия на пениса и системните заболявания на съединителната тъкан. Ниското ниво на тестостерон от своя страна, освен на възрастовите промени, може да се дължи и на подлежащо заболяване, като например наличие на хромозомни аномалии (синдром на Клайнфелтър), облъчване в областта на малкия таз (най-често във връзка с неопластичен процес), нарушена функционална активност и баланс на хипофизата, алкохолизъм, чернодробна цироза, бъбречна недостатъчност, крипторхизъм и други. Характерни прояви за състоянието са трайно намаление размерите на половия член, нарушения в потентността и други. При много от пациентите са налице системни прояви, дължащи се на хормоналните промени, като например депресивни епизоди и промени в настроението, повишена раздразнителност, гинекомастия, загуба на мускулна маса, алопеция и други
• хипертрофия на кавернозното тяло на половия член: хипертрофията на пениса е състояние, при което размерът на половия член значително нараства. Причината за това не е докрай изяснена. Установява се хипертрофия на пениса при някои състояния, като например акромегалия или гигантизъм, след травма на пениса, елефантиаза, хормонален дисбаланс, някои неопластични заболявания и други. Пациентите с хипертрофия на пениса се оплакват от видимо уголемен полов член, който не може да достигне пълна ерекция (или достигането е свързано със синкопни появи), пречи на нормалното придвижване, бягане, извършване на обичайните дейности. Често е налице болков синдром с различен интензитет, възможни са микционни нарушения, импотенция с различен произход (нарушения в еякулацията)
• тромбоза на суперфициалната вена на половия член: тромбозата на суперфициалната вена на пениса представлява образуването на кръвен съсирек (тромб) във вената, преминаваща през половия член. Предразполагащи фактори за развитието на тромб са редица състояния и заболявания, като най-често това са травми в областта, неоплазма на пениса, интензивна сексуална активност или въздържание, съдова атеросклероза, състояния с повишен хематокрит (дехидратация, полицитемия вера) и други. Основните прояви при тромбоза на пениса са шнуровидно изпъкване на вената, остра, пулсираща, нетърпима болка в половия член, без наличие на секреция или повишаване на телесната температура. Състоянието изисква своевременна медицинска намеса за намаляване рисковете от възникване на усложнения в резултат от пълното запушване на венозния съд (в рамките на няколко часа се развиват исхемични промени, некротични изменения и други, които могат впоследствие да станат причина за ампутация на пениса)
• други състояния: някои изключително редки състояния също се включват в тази нозологична единица, като такива например са придобитата торзия на пениса, придобит закрит пенис, синехии на препуциума, нетравматичен хематом на пениса, атером на половия член и други, които обикновено протичат с неспецифични прояви

Усложненията при тези състояния варират в широки граници, като някои от тях са предимно леки и не водят до трайни нарушения, но други изискват спешна намеса, тъй като крият риск от дългосрочни увреждания и нарушения в потентността.

Поставяне на диагнозата

За поставяне на диагнозата при други уточнени увреждания на половия член обикновено е необходим комплексен подход. Някои от тях могат да бъдат доказани от опитните клиницисти само въз основа на находките от клиничния преглед, докато други изискват задълбочени изследвания.

Най-общо за откриване на различните състояния се използват следните диагностични похвати:

• анамнеза и физикални находки: анамнезата има ориентировъчен характер, като фокусът е насочен към уточняване давността, тежестта и интензивността на проявите, наличието на рискови фактори (травми, подлежащи заболявания), сексуалната активност на пациента. Физикалният преглед включва обстоен оглед и палпация на половия член, тестисите, ингвиналната област, регионалните лимфни възли, като всяко отклонение от нормата се описва подробно. Повишено внимание се обръща при наличие на видими деформитети, секреция, ранички, лезии и други
• лабораторни изследвания: лабораторните изследвания са насочени в няколко направления и включват пълни кръвни изследвания, включително и на нивата на определени хормони, уринен анализ, изследване на еякулат (при нужда). Резултатите от лабораторните изследвания могат да насочат към етиологичната основа на болестта, а в някои случаи (като например при атрофия на половия член) могат да послужат за потвърждаване на диагнозата. При наличие на секреция от половия член често се назначават и микробиологични изследвания за установяване на налична бактериална, гъбична или друга флора
• образна диагностика и инструментални изследвания: образни методи на изследване се прилагат при определени състояния (например при тромбоза) за установяване на наличните промени в нормалната циркулация и локализация на тромба. В други случаи образната диагностика се назначава не само на половия член, но и по хода на урогениталния тракт за установяване на налични усложнения и подлежащи заболявания. Биопсия се налага в изключително редки случаи, главно при наличие на съмнения за подлежащ неопластичен процес и сериозни диагностични затруднения

Диференциалната диагноза налага различаване от другите заболявания на половия член с възпалителна, инфекциозна, неопластична или друга етиология, протичащи с идентични прояви и лабораторни изменения.

Лечение при други уточнени увреждания на половия член

Терапевтичният подход при други уточнени увреждания на половия член се определя индивидуално в зависимост от формата и особеностите на заболяването при конкретния пациент, неговото здравословно състояние (възраст, подлежащи заболявания и увреждания), наличие на усложнения и други.

В зависимост от гореизброените фактори могат да се приложат някои от следните терапевтични подходи:

• хормонална терапия: хормонална заместителна терапия (най-често с тестостерон и/или някои негови аналози) се назначава при доказване на хормонален дисбаланс (най-често при атрофия на половия член). Продължителността на лечението, използваните дози и пътища на въвеждане се определят индивидуално при всеки пациент в зависимост от наличните резултати от изследванията, оплакванията и особеностите в здравословното състояние
• симптоматични средства: различни по вид симптоматични лекарства се прилагат с цел облекчаване на проявите при отделните пациенти, като това най-често са болки (използват се подходящи обезболяващи лекарства), нарушения в потентността (използват се препарати за лечение на еректилна дисфункция), локалната циркулация (могат да се назначат антикоагуланти и/или антиагреганти), при необходимост могат да се назначат противовъзпалителни средства, кортикостероиди, емолиенти и други, в зависимост от оплакванията при конкретния пациент
• оперативно лечение: хирургична намеса се налага при определени състояния, при които консервативният подход не води до желаните резултати или липсва друга алтернатива. Прилагат се различни по вид оперативни техники, които могат да окажат благоприятен ефект при лечението на хипертрофия на кавернозните тела на половия член, при тромбоза (извършва се тромбектомия с минимално инвазивни методики) и други

Липсват установени превантивни мерки срещу състоянията, включени в тази нозологична единица, като се препоръчва контрол над наличните заболявания, особено тези с хроничен ход, чести профилактични изследвания и своевременна консултация със специалист при установяване на необичайни промени по половия член.

Прогнозата при други уточнени увреждания на половия член се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от особеностите в състоянието му, терапевтичните опции и терапевтичния отговор спрямо приложените лечебни методи.