Антикоагуланти

Тромбозата представлява процес на образуване на кръвен съсирек, като тромб може да се образува във всеки един съд, независимо дали е артерия или вена.

Предразполагащи фактори към формиране на тромби са факторите, известни като триада на Вирхов:

• увреждане на ендотела: увреждания на ендотела с различна етиология крият риск от формиране на тромби
• промени в нормалния кръвен ток: нарушения в нормалния кръвоток от различно естество водят до значително повишен риск от тромбообразуване
• повишена съсирваемост на кръвта: повишената съсирваемост на кръвта, настъпваща в хода на различни заболявания повишава склонността на организма към развитие на тромби

Венозна тромбоза се развива при венозна стаза, травма на съда или промени в коагулацията. Най-често се среща дълбоката венозна тромбоза на долните крайници, която се развива като следствие от венозната стаза.

Артериалната тромбоза се развива в резултат от атеросклеротични промени в артериите или като следствие на предсърдно трептене и аритмия.

Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания:

• Артериална емболия и тромбоза
• Белодробен емболизъм
• Флебит и тромбофлебит
• Тромбоза на порталната вена
• Емболия и тромбоза на други вени

Процесите на тромбообразуване значително повишават риска от кардиоваскуларни инциденти, най-често инфаркт на миокарда и белодробен емболизъм.

За предотвратяване на тромбообразуването се прилагат лекарствени средства, известни като антикоагуланти.

Те потискат механизмите на кръвосъсирването на различни нива посредством директно или индиректно повлияване.

В групата на антикоагулантите влизат следните основни представители, като разделянето им на отделни групи се осъществява въз основа на техния механизъм на действие.

Индиректни инхибитори на тромбин

Основните лекарствени средства, включени в тази група, биват:

• хепарин
• нискомолекулярни хепарини: еноксапарин, далтепарин, надропарин

Хепарин представлява смес от мукополизахариди с голямо молекулно тегло. Поради тази особеност в неговата структура той не се резорбира след перорално приложение и се прилага само парентерално, като мускулно предизвиква образуване на големи хематоми. Най-често се прилага венозно или подкожно.

Поради своята голяма молекула, хепарин не преминава през плацентарната бариера, което го прави подходящ при тромботични състояния по време на бременността. Препаратът не се излъчва с кърмата и може да се използва при тромбози, развили се в следродилния период.

Тъй като се метаболизира в черния дроб и излъчва през бъбреците, е необходим мониторинг при пациенти с чернодробни или бъбречни увреждания.

Хепарин е средство на първи избор за профилактика и лечение при дълбока венозна тромбоза и белодробен тромбемболизъм поради бързо настъпващия си ефект.

Намира приложение в комплексната терапия при пациенти с нестабилна стенокардия, остър миокарден инфаркт, след коронарна ангиопластика и поставяне на стент.

Прилага се в стандартизирани дози, като е необходимо проследяване на стойностите на активираното парциално тромбопластиново време.

Най-често наблюдаваната нежелана реакция при употребата на хепарин е развитието на тромбоцитопения, като по имунологичен механизъм се развиват артериални или венозни тромби.

Възможно е развитие на остеопороза и патологични фрактури, при продължителна терапия, както и изразен косопад и обратима алопеция.

Нискомолекулярните производни на хепарина се отличават с подобрени фармакокинетични параметри и добра бионаличност след подкожно приложение.

Притежават значително по-дълъг плазмен полуживот и по-нисък риск от развитие на нежелани лекарствени реакции.

Използват се за профилактика на венозен тромбемболизъм при рискови пациенти. Те са предпочитани средства за амбулаторна терапия поради високата си ефективност и благоприятен профил на безопасност.

Директни инхибитори на фактор Xa

Основен представител на групата е лекарството ривароксабан. Препаратът се отличава с изключително бърз ефект, ниска токсичност и висока ефективност, като намира приложение главно за профилактиране на тромбообразуване при ортопедични операции.

Директни тромбинови инхибитори

Лекарствата, включени в тази група, са:

• бивалирудин
• дабигатран
• аргатробан

Тази група антикоагуланти притежава предсказуема фармакокинетика и бионаличност, като отделните агенти се отличават един от друг главно по продължителността на действието си.

Главното им преимущество е, че се прилагат във фиксирани дози и не изискват мониториране.

Използват се предимно за превенция на венозен тромбемболизъм при ставно протезиране, профилактика и лечение на инсулт или инфаркт на миокарда, както и при предсърдно мъждене.

Кумаринови антикоагуланти

Кумариновите антикоагуланти, наричани още и орални антикоагуланти във връзка с особеностите в начина им на приложение, включват следните основни представители:

• аценокумарол
• варфарин

Прилагат се перорално под формата на таблетки, във връзка с което се означават още орални антикоагуланти и представляват антагонисти на витамин К зависимите коагулационни фактори.

Тези лекарствени средства притежават тесен терапевтичен индекс (разликата между максималната терапевтична и минималната токсична доза е малка, което повишава риска от развитие на предозиране и токсични прояви).

Съществуват индивидуални различия в метаболизма на тези антикоагуланти, свързани с генетични и физикохимични особености, поради което дозирането се определя индивидуално при всеки пациент.

Необходимо е постоянно контролиране и мониториране на дозата. Прилагат се за профилактика на тромбози, превенция на мозъчен инсулт при високорискови пациенти, както и след начално хепариново лечение.

По време на терапията е необходимо периодично проследяване на стойностите на протромбиновото време (PT) и международното нормализирано съотношение (INR).

Продължителността на терапията се определя индивидуално, като при някои пациенти може да продължи с години, дори за цял живот.

Най-честата нежелана проява при терапията с антикоагуланти е кървенето, като при предозиране с хепарин се прилага протамин сулфат, а при предозиране с орални коагуланти като антагонист се използва витамин К (по-конкретно формата К1).

Редица медикаменти от различни фармакологични групи могат да окажат влияние върху ефекта на антикоагулантите.

Към агентите, които водят до повишение на антикоагулантния ефект на кумариновите антикоагуланти, се отнасят нестероидните противовъзпалителни средства, редица антибиотици и химиотерапевтици (пеницилин, цефалоспорини, сулфонамиди, метронидазол, доксициклин, макролиди), антимикотици, хепарин.

Средства, които намаляват антикоагулантния ефект на варфарин и аценокумарол, са барбитурати, рифампицин, храни, богати на витамин К, алкохол, понижена активност на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм).

При засилен антикоагулантен ефект съществува висок риск от хеморагии, докато при потиснат ефект на антикоагулантите рискът от тромбоза е значителен.

Информация за нежеланите реакции при употреба на антикоагуланти може да прочетете:

»Антикоагуланти МКБ Y44.2

Изображения: framar.bg, freepik.com