Сулфонамиди

Противомикробните агенти от групата сулфонамиди са широкоспектърни синтетични химиотерапевтици, производни на сулфаниламид.

От историческа гледна точка първите данни за тези препарати датират от 1933 година.

Тези агенти могат да се разглеждат като структурни производни на парааминобензоената киселина.

Изображение: Choij, Public domain, via Wikimedia Commons

Групи сулфонамиди

В зависимост от начина на приложение и тяхната резорбция, се различават следните групи сулфонамиди:

Препарати с добра гастроинтестинална резорбция

• сулфаметизол
• сулфадиметоксин
• сулфадиметоксин

Препарати със слаба резорбция

• сулфагванидин

Агенти за локално приложение

• сулфацетамид
• сулфатиазол

Комбинирани препарати

• с триметоприм: котримоксазол (сулфаметоксазол и триметоприм)
• с 5-аминосалицилова киселина: сулфасалазин

Механизъм на действие

След перорален прием повечето препарати показват бърза и пълна резорбция, като достигат високи концентрации в много тъканни и телесни течности.

Показват повишено проникване във възпалените зони, като особено високи нива достигат в асцитната и плевралната течност, както и в перикардния ексудат.

Проникването през кръвно-мозъчната бариера е различно за отделните представители. Проникват през плацентарната бариера и са противопоказани за употреба от бременни жени, поради висок риск от патология на бременността и увреждане на плода.

При метаболизирането и биотрансформацията им се образуват метаболити, които не притежават противомикробна активност, но са силно токсични.

Елиминирането им от организма се осъществява през бъбреците, главно чрез гломерулна секреция. Тъй като са трудно разтворими във вода, показват повишена склонност към кристализиране в тубулите и тежки увреждания на отделителната система.

Важна особеност за постигане на по-бърза екскреция от организма е приемът на алкални течности, чрез които се предотвратява обратното им поемане от бъбречните тубули. Малка част от тях се елиминират от организма чрез жлъчката, фекалните маси и млякото.

Механизмът им на действие се дължи на особеностите в химичната им структура и сходството с парааминобензоената киселина. Те потискат образуването на фолиева киселина, необходима за синтез на нуклеинови киселини и по този начин спират размножаването на чувствителните микроорганизми.

Приложение

Сулфонамидите притежават широк спектър от микроорганизми, които повлияват. Такива са пневмококи и хемолитични стрептококи, менингококи, гонококи, Bacillus anthracis, Chlamidiae, Vibrio cholerae, Escherichia coli, Haemophilus influenzae и други. Слабо активни са срещу Pseudomonas и Salmonella, не повлияват рикетсиите, гъбичките, амебите, вирусите.

Важна особеност е намаляването на антибактериалната им активност в присъствието на гной и клетъчни фрагменти.

Комбинираният с триметоприм препарат котримоксазол притежава бактерициден ефект и води до убиване на микроорганизмите. Двете съставки на препарата водят до потискане на синтезата на фолиева киселина на различни нива. Този агент се отличава с по-широк спектър от останалите сулфонамиди и е един от най-често използваните в клиничната практика представители на тази група.

Сулфонамидите намират приложение в терапията на различни:

• урогенитални инфекции
• гастроинтестинални нарушения
• дихателни инфекции
• ревматологични заболявания

Важно е приложението им в терапията на нокардиоза, токсоплазмоза при симптоматични пациенти, както и при лица с имуносупресия.

Сулфасалазин намира приложение главно в гастроентерологията и ревматологията за лечение на болест на Крон, улцерозен колит, ревматоиден артрит, ювенилен ревматоиден полиартрит.

Препаратите за локално приложение се използват в офталмологията за лечение на бактериален конюнктивит.

Странични ефекти

В съвременната клинична практика приложението на сулфонамиди е силно ограничено, поради високия риск от развитие на сериозни странични ефекти. Прилагат се по строги показания и при доказана чувствителност на етиологичните агенти към тях.

Чести нежелани лекарствени реакции, които се развиват при употребата им, са:

• гастроинтестинални нарушения: диспептични прояви, хиповитаминоза (особено на витамините от група В и витамин К), дисбактериоза, кандидоза
• обриви по кожата
• фотосенсибилизация
• хематологични нарушения: метхемоглобинемия, левкопения, хемолитична анемия при предразположени лица
• нефротоксичност, хематурия, албуминурия
• неврологични прояви: забавяне на рефлексите, намалено внимание, главоболие
• хипербилирубинемия при приложение на новородени и недоносени деца

Противопоказания и лекраствени взаимодействия

Поради особености в техния метаболизъм и екскреция, сулфонамидите са противопоказани при пациенти с тежки чернодробни или бъбречни заболявания, при сърдечна декомпенсация, бременност и лактация, както и при новородени.

Едновременната употреба на тези противомикробни агенти с редица други лекарствени средства крие сериозни рискове от развитие на токсични явления и непредвидими взаимодействия.

Сулфонамидите могат да увеличат ефекта (и токсичността) на лекарства, използвани в терапията на захарния диабет (метформин и сулфонамиди), редица антикоагуланти, някои местни анестетици (прокаин), хормонални средства, тиреостатици.

Поради наличието на пазара на антимикробни агенти с по-широк спектър, подобрени характеристики по отношение на усвояване и метаболизъм и по-ниска токсичност, сулфонамидите рядко са препарати на първи избор. Обикновено се използват при неуспех от проведеното до момента лечение и чувствителност на етиологичните агенти към действието им.

Подробности може да прочетете в раздел История:

»Поява на сулфонамидите и причина, довела до развитието на резистентност към тази антибиотична група

Залавно изображение: freepik.com