Паракокцидиоидомикоза МКБ B41

Инфектирането на организма с гъбичките, принадлежащи към вид Paracoccidioides, води до развитие на паракокцидиоидомикоза.

Заболяването е известно още като болест на Lutz или бразилска бластомикоза.

Болестта е с особено висока честота в някои страни от Централна и Южна Америка, като ендемичен характер се описва в Бразилия, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Аржентина.

Специфични етиологични агенти са P. lutzii и P. brasiliensis, които обитават почвата под формата на мицели, а след попадане в организма на човека се трансформират в алвеоларните макрофаги до дрожди.

Благоприятни условия за развитието им са наличието на достатъчно влажност и органични субстанции в почвата, оптимална температура, като особено често се откриват в площи, разположени в близост до плантации с кафе или тютюн.

Заразяването на хората се осъществява при над 90 % от случаите по въздушно-капков механизъм, при вдишване на мицелни фрагменти и конидии и попадането им в долните дихателни пътища.

В малък процент от пациентите заразяването се реализира по алиментарен път, след консумация на контаминирани нискостеблени плодове и зеленчуци, както и по контактен път, след попадане на гъбичките в наранена кожна или лигавична повърхност.

При много от заразените лица заболяването протича без развитие на клинична симптоматика и може да бъде доказано само след провеждането на необходимите хистологични и серологични изследвания.

Предразполагащи към развитие на клинично проявена форма на болестта и по-тежко протичане са следните фактори:

• придобит или вроден имунен дефицит: при лицата със СПИН съществува неколкократно по-висок риск от развитие на заболяване
• продължително имуносупресивно лечение
• тежки системни заболявания, особено с неопластичен или автоимунен характер
• алкохолизъм
• тютюнопушене
• недохранване
• мъжки пол: поради някои морфологични особености в структурата на гъбичките жените боледуват по-рядко в сравнение с мъжете
• професионални фактори: описва се по-висока честота на болестта при работниците в плантациите с кафе и тютюн
• възраст: в детска възраст болестта протича остро, с обща и неспецифична симптоматика, докато за възрастните е характерно хронично протичане, с развитие на различни органни увреждания и необходимост от продължителна терапия

Продължителността на инкубационния период при отделните пациенти е различна, като се описват случаи на развитие на болестта години след първоначалната експозиция.

Описват се различни форми на болестта, като най-често се наблюдава ангажиране на белия дроб, по-рядко на лигавиците и кожата.

Различават се следните основни видове паракокцидиоидомикоза:

• Белодробна паракокцидиоидомикоза: протича с фебрилитет, кашлица, задух, отпадналост, редукция на теглото, като при една втора от лицата с пулмоналната форма се наблюдава засягане на лигавицата на устната кухина и кожата по откритите части с развитие на язви и полиморфни обривни единици
• Дисеминирана паракокцидиоидомикоза: при попадане на етиологичните агенти в системната циркулация се развива генерализиране на болестта, което се отличава с тежко протичане, развитие на полиорганни увреждания, неблагоприятна прогноза
• Други видове паракокцидиоидомикоза: възможно е засягане на централната нервна система, най-често под формата на менингоенцефалит, по-рядко се засягат надбъбречните жлези, опорно-двигателният апарат и гастроинтестиналният тракт
• Паракокцидиоидомикоза, неуточнена

Диференциалната диагноза е широка и налага разграничаване на този вид микоза от някои други микотични и бактериални заболявания, като например кокцидиоидомикоза, хистоплазмоза, актиномикоза, туберкулоза.

Поставянето на диагнозата се базира предимно на микробиологичните и образните изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за контакт с почвена повърхност, особено в ендемичен район, стеснява периметъра от заболявания.

Физикалните находки и лабораторните изследвания са неспецифични и слабо информативни.

Образната диагностика предоставя подробна информация за локализацията на процеса и степента на увреждане на различните органи.

С най-висока информативна стойност са данните, получени при компютърна томография, рентгенография на гръдния кош и ядрено-магнитен резонанс.

За потвърждение на предполагаемата диагноза е необходимо изолиране на причинителите, като се използва материал предимно от слюнка и кожни лезии. Прилагат се различни хистологични и серологични тестове.

Лечението при пациенти с паракокцидиоидомикоза се състои в продължителен прием на различни антимикотични агенти. Особено ефективни са представителите на групата на азолите, както и амфотерицин В. Необходимо е приложение на подходяща симптоматична терапия.

Прогнозата обикновено е благоприятна, като основно значение имат тежестта на инфекцията, органните увреждания и общото здравословно състояние на пациента.