Паракокцидиоидомикоза, неуточнена МКБ B41.9

При заразяване с гъбичките Paracoccidioides lutzii и Paracoccidioides brasiliensis се развива инфекциозното заболяване паракокцидиоидомикоза, наричана още бразилска бластомикоза или болест на Lutz.

Най-често се засягат белите дробове, с развитие на характерна симптоматика, по-рядко се засягат кожата, лимфните възли, централната нервна система, надбъбречните жлези.

Съществуват форми, които не принадлежат към някои от познатите и се причисляват към паракокцидиоидомикоза, неуточнена.

Етиологичните агенти могат да се открият в почвата под формата на мицели, като особено благоприятни за развитието им са наличието на оптимална влажност и температура, както и площи в близост до плантации с кафе или тютюн.

Тази особеност обяснява широкото разпространение на болестта в редица страни на Централна и Южна Америка, които продуцират големи количества кафе и тютюн.

Ендемичен характер се описва в Колумбия, Бразилия, Еквадор, Аржентина, Венецуела, където честотата е изключително висока.

Предразполагащи фактори за клинично проявена паракокцидиоидомикоза са наличието на различен по произход имунен дефицит, след продължителна имуносупресираща терапия, при хроничен алкохолизъм, тютюнопушене, малнутриция.

Мъжкият пол се засяга неколкократно по-често в сравнение с женския, като най-засегната е възрастта между 30 и 50 години.

Заразяването обикновено се реализира по въздушно-капков път, вследствие на инхалиране на мицелни фрагменти и попадането им в долните дихателни пътища, където се превръщат в дрожди.

Възможно е заразяване и след директно попадане на контаминирана почва в наранена кожна или лигавична повърхност, също и при консумация на замърсени хранителни продукти.

Продължителността на инкубационния период е твърде вариабилна, като много често симптоматика се развива няколко години след първоначалната експозиция.

Клиничната картина е неспецифична и включва развитие на някои от следните признаци:

• повишение на телесната температура
• главоболие
• общо неразположение
• увеличение на регионалните лимфни възли
• отслабване на тегло
• лигавични язви
• промени по кожата

При пациенти с имунен дефицит, например болни със СПИН, се наблюдава тежко и агресивно протичане.

Възможно е генерализиране на инфекцията, при попадане на причинителите в системната циркулация.

За поставяне на диагнозата е необходимо анализиране на данните, получени след обстойния разпит и физикален преглед на болния, както и след проведените необходими лабораторни, образни и микробиологични тестове.

В ендемичните райони информацията от епидемиологичната анамнеза за престой или контакт в близост до почвена повърхност насочва към състоянието.

Физикалните находки при голяма част от пациентите са неспецифични и говорят за налична инфекция.

Възможно е наличие на промени в нормалните нива на някои параклинични показатели, като например левкоцитите и някои чернодробни ензими.

Образната диагностика е ценен метод за локализиране на нарушенията и определяне на тежестта им, като най-често се прилагат ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.

За потвърждение на диагнозата се налага изолиране на етиологичните агенти. Използват се препарати, приготвени от слюнка, кожни лезии, кръв и други телесни течности. Те се подлагат на различни културелни, хистологични и серологични изследвания.

Лечението на пациентите с паракокцидиоидомикоза, неуточнена, включва продължително системно приложение на противогъбични лекарства, предимно азоли (вориконазол, итраконазол, кетоконазол) и амфотерицин В, в съчетание с подходяща симптоматична и поддържаща терапия.

Дозата на медикаментите се определя индивидуално, като продължителността на лечението се определя от тежестта на заболяването.

Прогнозата е относително благоприятна, особено при поставяне на диагнозата своевременно и активен имунен статус на пациента.