Кокцидиоидомикоза МКБ B38

Инвазията с гъбичките от род Coccidioides води до развитие на кокцидиоидомикоза.

Първото описание на болестта е направено през 1892 година, две години по-късно е идентифициран етиологичният агент, а през 1905 година са направени първите описания на особеностите в жизнения му цикъл и патологичните особености.

Първоначално заболяването е смятано за рядко и изключително опасно, но след случайно заразяване на студент по медицина и развитието на леко пулмонално възпаление, се задълбочават изследванията на болестта и се установява, че протича безсимптомно или леко. При много малък процент от заразените лица се развива тежка форма на болестта.

Причинителите представляват диморфни гъбички, които съществуват под формата на сапрофити в почвата и като паразити в човешкия организъм. Тяхна специфична екологична ниша са пустинните и полупустинните географски области.

Заразяването на човек се осъществява основно по въздушно-капков механизъм, при инхалиране на контаминиран прах.

Някои животински видове играят незначителна роля в процесите на предаване и разпространение на болестта, докато хората не могат да бъдат източници на инфекцията и не са описани случаи на предаване на болестта от човек на човек.

Инкубационният период или времето от момента на заразяване до първите клинични прояви обикновено е в рамките на една до четири седмици, като варира при отделните пациенти.

Приблизително две трети от заразените лица са напълно безсимптомни или показват леки, идентични на грип, симптоми. При симптоматичните пациенти клиничните признаци зависят от локализацията на процеса и имунологичната реактивност на организма.

Предразполагащи фактори за повишен риск от развитие на инфекция и по-тежко протичане са следните:

• расова принадлежност: представителите на черната раса, както и филипинците, боледуват по-често
• мъжки пол
• бременност, особено последния триместър
• кръвна група В
• след органна трансплантация
• след продължителна химиотерапия или лечение с кортикостероиди
• при изразен имунен дефицит (СПИН, малигнени неоплазми, хемопатии)
• професионални особености: изложени на по-висок риск са работещите в тесен контакт с почвата, като например археолозите и селскостопанските работници

Първичното огнище на процеса най-често е в белия дроб, като при изразен имунен дефицит е възможно разпространение на организмите по кръвен или лимфен път и засягане на всеки орган и система в организма.

Дисеминираната форма на болестта се отличава с най-неблагоприятна прогноза, поради полиорганните увреждания и риска от септичен шок.

Различават се следните форми на заболяването:

1. Белодробна форма: характерни за нея са повишение на телесната температура, кашлица, задух, редукция на телесното тегло, нощно изпотяване, повишена уморяемост и слабост

• Остра белодробна кокцидиоидомикоза
• хронична белодробна кокцидиоидомикоза
• Белодробна кокцидиоидомикоза, неуточнена

2. Форма с ангажиране на кожата: характерно е развитието на полиморфен обрив и уртикария, които могат да преминат в еритема нодозум или еритема мултиформе

• Кожна кокцидиоидомикоза

3. Засягане на централната нервна система: основната клинична симптоматика включва синдром на повишено вътречерепно налягане, вратна ригидност, зрителни нарушения, тремор, нарушения в координацията и походката, парализи, промяна в психичния статус

• Кокцидиоидомикозен менингит

4. Генерализирана форма: отличава се с най-тежко и агресивно протичане, малки терапевтични възможности и обикновено неблагоприятна прогноза

• Дисеминирана кокцидиоидомикоза

5. Други видове кокцидиоидомикоза: при мъжете често се засягат простатата, с развитие на характерна клинична симптоматика

6. Кокцидиоидомикоза, неуточнена

Диференциалната диагноза при кокцидиоидомикоза включва разграничаване на болестта главно от туберкулоза, пневмония с различен произход, бабезиоза, хистоплазмоза.

Диагнозата се основава на информацията, получена от разпита, прегледа на болния и проведените лабораторни, микробиологични и образни изследвания.

Епидемиологичните данни за престой или пребиваване в ендемичен район или упражняване на рискова професия, в съчетание с физикалните находки насочват към състоянието.

Лабораторно често се установяват леки промени в нормалните стойности на белите и червените кръвни клетки, повишение на чернодробните ензими.

От образните изследвания с висока информативна стойност са рентгенографията на гръдния кош, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо изолиране на причинителите, като за целта се използва главно материал от храчка, кръв, ликвор, урина, бронхоалвеоларен лаваж.

Лечението при пациенти с кокцидиоидомикоза е комплексно и включва приложение на следните лекарствени средства:

• антимикотични препарати
• аналгетици
• антипиретици
• противовъзпалителни средства
• поливитаминни препарати
• кортикостероиди
• антибиотици и химиотерапевтици

При своевременно откриване и терапия на болестта, прогнозата е относително благоприятна.