Кожна кокцидиоидомикоза МКБ B38.3

Заболяването кожна кокцидиоидомикоза представлява инфекция, причинена от основните представители на гъбите от род Coccidioides, а именно Coccidioides posadasii и Coccidioides immitis. Те представляват идентични по отношение на морфологичните особености организми, които се различават генетично.

Първите описания на болестта са от 1892 г., а етиологичните агенти са идентифицирани четири години по-късно.

Специфичната екологична ниша за тези гъбички са сухите райони, особено пустини или полупустинни области. Заболяването има ендемичен характер в много географски зони на Южна и Централна Америка.

Налице е расова предразположеност, като бялата раса боледува много по-рядко в сравнение с филипинците и представителите на черната раса.

Други предразполагащи към развитие на инфекция и тежко протичане фактори са следните:

• селскостопански работници, земеделци, археолози и някои други професии, в тесен контакт с почвата
• бременност, особено последните месеци
• кръвна група В
• след трансплантация на органи
• след продължително лечение с кортикостероидни средства
• след химиотерапия
• при изразен имунен дефицит
• малигнени новообразувания

Мъжкият пол се засяга по-често, заради особености в професионален характер и по-честа експозиция на почва и прах. Женският пол е уязвим предимно по време на бременността, особено в третия триместър.

Coccidioides posadasii и Coccidioides immitis представляват диморфни гъбички, които имат две форми на живот, а именно сапрофитна в почвата и паразитна при човека.

Заразяването на хората се осъществява по въздушно-капков път, при вдишване на контаминиран прах.

Някои животински видове могат да играят роля на преносители и резервоар на болестта, като например коне, домашни кучета и други. Болният човек не е източник на заразяване, за разлика от много други инфекциозни болести.

От заразяването до първите клинични признаци, така нареченият инкубационен период, обикновено са необходими една до четири седмици.

В масовия случай процесът протича безсимптомно или с леки, наподобяващи грип, клинични признаци. Най-често първичната локализация на гъбичките е в белия дроб и се развива остра или хронична белодробна форма на болестта.

Една трета от заразените лица са симптоматични, като най-често се наблюдават някои от следните клинични признаци:

• фебрилитет
• кашлица и задух
• болка и дискомфорт в гръдната област
• повишена уморяемост
• нощно изпотяване
• редукция на телесното тегло
• артралгия
• еритема нодозум
• еритема мултиформе

При първичната форма на болестта при половината от симптоматичните лица се наблюдават кожни реакции, под формата на дифузни, макулопапуларни обриви или уртикария, които могат да прогресират до еритема нодозум или еритема мултиформе за няколко дни.

Еритема нодозум най-често се развива по предната повърхност на долните крайници, но може да засегне всяка част от тялото.

Засягането на кожата протича полиморфно, като е възможно развитие на папули, плаки, верукозни лезии, грануломи. При усложнение на състоянието лезиите формират абсцеси и хронични язви, които се третират по-трудно и продължително.

Кожната свръхчувствителност често се съпътства от промени по очите, предимно конюнктивит, кератоконюнктивит, еписклерит.

При хематогенно и лимфогенно разпространение е възможно дисеминиране на болестта и полиорганни увреждания.

Диференциалната диагноза включва следните състояния:

• бабезиоза
• туберкулоза
• хистоплазмоза
• пневмония с различна етиология

За поставяне на диагнозата при пациенти с кожна кокцидиоидомикоза основно значение имат разпита и прегледа на болния, паразитологичните, параклиничните и образните изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за престой в ендемичен район и експозиция на прах, в съчетание с характерните физикални находки по кожата и на белия дроб, насочват към състоянието.

Изолирането на причинителя се осъществява по специални методики от материал от храчка, кръв, урина, кожен ексудат.

От образните изследвания с висока информативност са рентгеновото изследване на белия дроб и компютърната томография.

Терапията е комплексна и включва приложение на:

• антимикотични средства
• аналгетици и антипиретици
• противовъзпалителни средства
• кортикостероиди при необходимост
• поливитаминни препарати

Прогнозата се определя в зависимост от тежестта на болестта и общото здравословно състояние на пациента.