Кокцидиоидомикоза, неуточнена МКБ B38.9

Инвазията на организма с представители на гъбичките от род Coccidioides може да протече като кокцидиоидомикоза, неуточнена.

Причинители на болестта са двата основни представителя на този род, а именно Coccidioides posadasii и Coccidioides immitis. Характерна особеност е, че са морфологично идентични, но се различават генетично.

Благоприятни за разивитето им са районите със сух климат, главно пустинни или полупустинни географски области.

Процесът има ендемичен характер в редица страни от Централна и Южна Америка, главно Аржентина, Бразилия, Хондурас, Парагвай.

Етиологичните агенти представляват диморфни гъбички и съществуват в две различни форми:

• паразитна, която се развива в организма на човека
• сапрофитна, която обитава почвата

Наблюдават се различия в честотата на засягане по отношение на пол и расова принадлежност. Представителите на черната раса, както и филипинците, боледуват многократно по-често в сравнение с представителите на бялата раса.

Мъжкият пол се засяга няколко пъти по-често, като се предполага, че в основата на това стоят професионални фактори.

Жените боледуват относително рядко, като предразполагащ момент е бременността, особено последните няколко месеца, когато при заразяване болестта показва по-тежко и агресивно протичане.

Други, предразполагащи към развитие на инфекция, фактори са следните:

• кръвна група В
• след органна трансплантация
• при малигнени заболявания
• след продължителна химиотерапия
• след дългосрочно лечение с кортикостероиди
• при изразен имунен дефицит

Някои фактори с професионален характер също оказват влияние върху заболеваемостта. Професиите, чиято основна дейност се осъществява в близост до почвата (селскостопански работници, археолози), са изложени на по-висок риск.

Механизмът на заразяване е въздушно-капков, главно след инхалиране на контаминиран прах.

Инкубационният период обикновено е в рамките на една до четири седмици, като варира при отделните пациенти.

Приблизително две трети от заразените лица не развиват клинични признаци, при тях болестта протича безсимптомно или с леки, наподобяващи грип, симптоми, които бързо отшумяват.

При една трета от заразените лица се наблюдават различни по тежест клинични признаци, в зависимост от локализацията на процеса и имунологичната реактивност на макроорганизма.

Първичната локализация на инфекцията е в белите дробове, с развитие на различни по тежест възпалителни и дегенеративни нарушения.

При хематогенно или лимфогенно разпространение на причинителите е възможно засягане и на други органи и системи в организма.

Често се засяга кожата, под формата на полиморфен обрив, който в последствие се развива до еритема нодозум. Засягането на лимфните възли е предразполагащ фактор за развитие на малигнен процес в тях.

Сравнително рядко се засягат черният дроб и слезката, като е характерно уголемяване на органите и повишение на нивата на чернодробните ензими.

При мъжете е възможно засягане на простатната жлеза, по-рядко бъбреците и пикочния мехур.

Най-често се развиват някои от следните клинични симптоми:

• фебрилитет
• задух
• гръден дискомфорт и болка
• кашлица
• слабост и уморяемост
• редукция на телесното тегло
• изпотяване през нощта
• уртикария

При засягане на централната нервна система се развиват различни по тежест неврологични нарушения. Често се наблюдава вратна ригидност, повишено вътречерепно налягане, упорито главоболие, гадене и повръщане, фотофобия и зрителни нарушения, припадъци, тремор, промяна в нормалната походка и координацията.

Дисеминираните форми на болестта се отличават с по-тежко протичане и малки терапевтични възможности.

В диференциалната диагноза е важно различаване на болестта от следните състояния:

• туберкулоза
• сепсис
• бабезиоза
• пневмония при имуносупресирани пациенти
• хистоплазмоза

При поставянето на диагнозата важно значение имат епидемиологичната анамнеза и данните за престой в ендемичен район или упражняване на рискова професия, физикалните находки, както и микробиологичните и образните изследвания.

Параклинично рядко се установяват специфични промени, възможно е леко понижение на еритроцитите и хемоглобина, повишение на чернодробните ензими.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо изолиране на етиологичните агенти, като най-често се използва материал от кръв, урина, бронхоалвеоларен лаваж, храчка, ликвор.

Висока информативна стойност за установяване на локализацията на процеса и степента на нарушенията имат образните изследвания, предимно рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс.

Лечението при кокцидиоидомикоза, неуточнена, включва системно приложение на антимикотици. Симптоматично се прилагат антипиретици, аналгетици и противовъзпалителни агенти, както и поливитаминни препарати. При данни за вторична инфекция или при развитие на усложнения се прилагат антибиотични средства и кортикостероиди.

Прогнозата е благоприятна, особено при ранно откриване и лечение на болестта, както и при запазен имунен статус.