Други видове кокцидиоидомикоза МКБ B38.8

Инфекцията с гъбичките от род Coccidioides, с локализация, различна от белия дроб, спада към рубриката други видове кокцидиоидомикоза.

Главни етиологични агенти са морфологично идентичните представители на рода Coccidioides posadasii и Coccidioides immitis, които се отличават един от друг по генетични особености.

Екологичната им ниша са районите със сух климат, главно полупустинни и пустинни географски области, като болестта е ендемична в Хондурас, Бразилия, Парагвай, Аржентина и някои други страни от Централна и Южна Америка.

Първите описания на заболяването датират от 1892 година, като етиологичните агенти са идентифицирани четири години по-късно.

Този вид гъбички представляват диморфни организми, с две отделни форми на съществуване:

• сапрофитна форма, обитаваща почвата
• паразитна форма, обитаваща човешкия организъм

Заразяването се осъществява основно по въздушно-капков път, след инхалиране на прах, съдържащ форми на гъбичките.

Някои домашни животни играят незначителна роля като преносители и резервоар на заболяването. Човекът не участва в процесите на разпространение на болестта, тъй като не представлява източник на инфекцията.

Заболяването протича напълно безсимптомно или с леки, грипоподобни прояви при около две трети от заразените лица.

Първичната локализация на болестния процес най-често е в белия дроб, рядко кожата. Организмите се разпространяват с кръвообращението и лимфната система и могат да достигнат всеки орган и система в макроорганизми.

Предразполагащи фактори към развитие на инфекцията, както и към по-тежко и агресивно протичане са следните:

• етническа принадлежност: представителите на черната раса боледуват по-често
• кръвна група В
• бременни жени, особено в третия триместър
• след трансплантация на органи
• при имуносупресия (СПИН, малигнени новообразувания, хемопатии)
• след продължителна химиотерапия или кортикостероидно лечение
• робетещи в тесен контакт с почвата, като например археолози, селскостопански работници и други

Инкубационният период (това е времето от заразяването до изявата на първите клинични симптоми) при отделните пациенти е различен, но обикновено е в рамките на една седмица до един месец.

Клиничните прояви зависят главно от имунната реактивност на заразените лица, наличието на придружаващи заболявания и локализацията на процеса.

Типичните симптоми при белодробна локализация са следните:

• повишена телесна температура
• кашлица
• недостиг на въздух, задух
• гръдна болка и дискомфорт
• отслабване на тегло
• изпотяване през нощта
• слабост и уморяемост

При мъжете често се наблюдава разпространение на процеса от първичното огнище и засягане на простатата. Наблюдават се процеси на възпаление, дегенерация и некроза, с развитие на различни усложнения.

Други възможни локализации са черният дроб и слезката, като обикновено е налице уголемяване на съответните органи (хепатомегалия и спленомегалия) и повишение на чернодробните ензими, главно алкалната фосфатаза.

Рядко се наблюдава засягане на бъбреците и пикочния мехур, като симптоматиката е неспецифична.

За поставяне на диагнозата при други видове кокцидиоидомикоза е необходим анализ на информацията, получена от:

• разпит на болния: епидемиологични данни за престой и работа в ендемичен район
• физикален преглед: установяване на характерни белодробни промени при аускултация, палпация на простата
• параклинични показатели: възможно е развитие на лека по форма анемия, тромбоцитопения, левкопения
• микробиологични изследвания: доказване на причинителите в материал от кръв, храчка, урина, бронхоалвеоларен лаваж, други тъканни и телесни течности
• образни изследвания: компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс

Необходимо е разграничаване на болестта от бабезиоза, туберкулоза, хистоплазмоза, някои видове пневмония, особено при имунокомпрометирани лица.

Терапията включва парентерално приложение на широкоспектърни антимикотични средства от различни фармакологични групи, антипиретици, аналгетици и противовъзпалителни средства. При необходимост към основното лечение се включват и кортикостероиди и антибиотици.

Заболяването се отличава с относително благоприятна прогноза, особено при ранна диагностика и терапия на заразените и симптоматични лица.