Сап МКБ A24.0

Сапът е остро инфекциозно заболяване, антропозооноза. Засяга животните, понякога и хората. Заболяването се характеризира с общо токсичен синдром и локални изменения по кожата и вътрешните органи, изразяващи се в некротични грануломи, които абсцедират.

Причинителят на сап е Pseudomonas mallei. Те са Грам-негативни бактерии, слабо издържливи в околната среда, бързо се унищожават от дезинфекционни разтвори. Отделят ендотоксин.

Инфекцията, предизвикана от Pseudomonas mallei засяга предимно коне, магарета, мулета. Понякога заболяването се среща и при овце, кози, полски мишки, котки, кучета. Сапът има професионален характер, засяга ветеринари, лабораторни работници и хора, които имат контакт с лигите и гнойните отделяния на болните животни. У нас не е регистриран случай от 50 г. насам, но има опасност от внос от съседни и далечни страни.

Входна врата могат да бъдат кожата и лигавиците, стомашно-чревният и дихателният тракт. На мястото на внедряването на причинителите се образуват сапни грануломи, които супурират и се разязвяват и от там нахлуват в циркулацията. С това започва вторичната органна и кожна дисеминация на инфекцията и образуване на метастатични абсцеси. Измененията по кожата и вътрешните органи некротизират и абсцедират, като в белите дробове те наподобяват туберкулозни изменения. Възприемчивостта е всеобща.

Различават се остра и хронична форма на заболяването.

Острата форма има инкубационен период от 3 до 21 дни. Началото е остро, с висока температура със септичен характер, прострация, главоболие, ставни и мускулни болки, повръщане, диария, циркулаторен колапс. При фулминантните форми настъпва летален изход за 24 - 72 часа.

На мястото на входната врата се образува червено петно, бързо еволюиращо в гранулом, който след пустулация се разпада и се образува язва, покрита с мръсночервеникав налеп от гангренозна тъкан и гноен лимфангит. След 1-2 седмици се появява хеморагичен обрив, който еволюира в папули. Те се разпадат, при което се образуват язви.

По вътрешните органи се оформят абсцеси. Обхваща се и дихателната система с болки в гърдите, кашлица със слузно-кърваво-гнойна експекторация. Първичната локализация може да бъде и в носа с поява на пустули и язви, с подуване на носа, като болестният процес обхваща и устата с десцендиране в гърлото, ларинкса и дихателните пътища. От носа изтичат подобни слузни кърваво-гнойни материи, по кожата на носа се появяват мехури и пустули.

Общото състояние се влошава - става тифоподобно, с висока температура, диария, обилно изпотяване. Болният може да завърши летално до третата седмица.

Началото на хроничната форма е постепенно, с умерено висока температура, оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат. Наблюдава се поява на инфилтрати (възли) по кожата и мускулите, които пустулизират и постепенно заздравяват окончателно. В други случаи, след различно дълъг период от време, те могат да се появят отново и да претърпят същата бавна еволюция.

От първичния инфилтрат могат да метастазират множество абсцеси по мускулите, костите и вътрешните органи с фистулизиране и тенденция към бавно заздравяване.

За поставяне на диагнозата е много важна епидемиологичната анамнеза за сап между еднокопитните домашни животни и професията на болните. За нашата страна заболяването е необичайно и трудно ще се мисли за него, особено извън епизоотична обстановка.

Доказването на заболяването става чрез:

• изследване на намазка и култура от пунктат от съдържимото на абсцесите, хемо- и урокултура, трупен материал и проби от външната среда - вода, почва
• серологични проби
• кожна проба

Диференциална диагноза се прави с дифтерия на носа, еризипел, бактериални възпалителни процеси на кожата и др.

Прогнозата е сериозна, въпреки съвременната антибиотична терапия. В миналото леталитетът е достигал до 100%.

Сапът е изключително опасно заболяване и се лекува задължително в болница. Лечението на сап е комплексно и включва:

• пеницилин, стрептомицин, амикин, карбеницилин, хлорамфеникол и реанимационни средства
• диетично лечение и имуностимулиращи средства
• при нужда - хирургична обработка на абсцесите и локално третиране на същите с медикаменти

Профилактиката е задължение на ветеринарните служби.