Сап МКБ A24.0

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Сапът представлява остро инфекциозно заболяване с бактериална етиология. Засяга животните, понякога и хората. Характеризира се с общотоксичен синдром и локални изменения по кожата и вътрешните органи, изразяващи се в некротични грануломи, които абсцедират. Късната диагностика и липсата на известно дефинитивно лечение за болестта изискват повишена бдителност и използване на подходящи предпазни мерки и средства сред рисковите професии.

Причинител и особености

Инфекцията показва повсеместно разпространение, като макар и относително рядко срещана по хората изисква повишено внимание и бдителност. Характерни за болестния процес са следните особености:

• етиологичен причинител: причинителят на сап е Burkholderia mallei. Те са Грам-негативни бактерии, слабо издържливи в околната среда, бързо се унищожават от дезинфекционни разтвори. Отделят ендотоксин, който е отговорен за част от полиорганните промени и увреждания
• източник и резервоар на инфекцията: инфекцията, предизвикана от Burkholderia mallei, засяга предимно коне, магарета, мулета. Понякога заболяването се среща и при овце, кози, полски мишки, котки, кучета, хамстери, морски свинчета, като при тях обикновено протича характерно. Счита се, че инфекцията не поразява крави, прасета и кокошки
• заразяване: заразяването на хората със сап се осъществява най-често при контакт с болни животни или техни секрети и телесни течности, като вирусите проникват през микролезии и абразии по кожата, назалната или оралната мукоза, както и през дихателната система. Изключително рядко е възможно заразяване от болен към здрав човек, като за това е необходим продължителен контакт и липса на предпазни мерки

• форми според механизма на заразяване: според пътя на проникване на инфекцията се различават кожна форма (рисков фактор са наличието на ранички, разязвявания и лезии по кожата, като е малко вероятно проникване на причинителя през здрава кожа), дихателна форма (протича под формата на пулмонарна форма със засягане на белия дроб и горна респираторна инфекция при засягане на горния респираторен тракт), септична форма (при проникване на бактериите в циркулацията) и хронична форма с риск от формиране на абсцеси по хода на вътрешните органи
• входна врата и особености: входна врата могат да бъдат кожата и лигавиците, стомашно-чревният и дихателната система. На мястото на внедряването на причинителите се образуват сапни грануломи, които супурират и се разязвяват и от там нахлуват в циркулацията. С това започва вторичната органна и кожна дисеминация на инфекцията и образуване на метастатични абсцеси. Измененията по кожата и вътрешните органи некротизират и абсцедират, като в белите дробове те наподобяват туберкулозни изменения. Възприемчивостта е всеобща
• рискови групи: сапът е инфекция, която показва професионален характер и засяга предимно ветеринари, лабораторни работници и хора, които имат контакт със секретите и телесните течности на болните животни

Симптоми

Клиничното протичане при сап показва някои особености, като са възможни разлики в симптоматиката в зависимост от входната врата на инфекцията.

Според давността на оплакванията и някои особености на болестта се различават най-общо остра (по-честа) и хронична (по-рядка) форма на сап.

Острата форма обикновено има инкубационен период (времето от заразяване до първите оплаквания) в рамките на три до 21 дни. Началото е остро, с висока температура със септичен характер, прострация, главоболие, ставни и мускулни болки, повръщане, диария, циркулаторен колапс. При фулминантните форми настъпва летален изход за 24 до 72 часа.

На мястото на входната врата се образува червено петно, бързо еволюиращо в гранулом, който след пустулация се разпада и се образува язва, покрита с мръсночервеникав налеп от гангренозна тъкан и гноен лимфангит.

След около една до две седмици се появява хеморагичен обрив, който еволюира в папули. Те се разпадат, при което се образуват язви.

По вътрешните органи се оформят абсцеси. Обхваща се и дихателната система с болки в гърдите, кашлица със слузно-кърваво-гнойна експекторация. Първичната локализация може да бъде и в носа с поява на пустули и язви, с подуване на носа, като болестният процес обхваща и устата с десцендиране в гърлото, ларинкса и дихателните пътища. От носа изтичат подобни слузни кърваво-гнойни материи, по кожата на носа се появяват мехури и пустули.

Общото състояние се влошава драстично, става тифоподобно, с висока температура, диария, обилно изпотяване. Болният може да завърши летално до третата седмица.

Началото на хроничната форма е постепенно, с умерено висока температура, оплаквания от страна на опорно-двигателния апарат. Наблюдава се поява на инфилтрати (възли) по кожата и мускулите, които пустулизират и постепенно заздравяват окончателно. В други случаи, след различно дълъг период от време, те могат да се появят отново и да претърпят същата бавна еволюция (хронично-рецидивиращо протичане).

От първичния инфилтрат могат да метастазират множество абсцеси по мускулите, костите и вътрешните органи с фистулизиране и тенденция към бавно заздравяване.

Хроничната форма обикновено показва тенденция към по-леко протичане и благоприятен изход, като леталитетът е значително по-нисък.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при сап често е затруднено във връзка с ниската честота на болестта в нашите региони и географски ширини, липса на специфични клинични белези и необходимост от множество изследвания за диференциране от други, идентично протичащи заболявания:

• епидемиологична анамнеза и физикални находки: за поставяне на диагнозата е много важна епидемиологичната анамнеза за сап, професията на болните, данни за огнище на инфекцията сред животните, контакт с болни животни и други. Необходим е обстоен физикален преглед и оценка на общото състояние с цел подпомагане избора на последващите диагностични методи
• лабораторни и микробиологични изследвания: изследването на кръв често показва неспецифични отклонения и характерните промени при бактериална инфекция. За установяване на налични органни поражения могат да се назначат някои по-специфични изследвания, включително проследяване на маркерите на възпалението, чернодробните ензими, креатинин, урея и други. Доказването на заболяването се извършва чрез изследване на намазка и култура от пунктат от съдържимото на абсцесите, хемокултура и урокултура, трупен материал и проби от външната среда, включително от вода, почва, както и серологични проби и кожна проба
• образни изследвания: при съмнения за засягане на вътрешните органи се назначават подходящи изследвания за визуализиране на промените, като това най-често включва ехография на коремни органи, рентгеново изследване на белия дроб, компютърна томография и други

Диференциална диагноза се прави с дифтерия на носа, еризипел, бактериални възпалителни процеси на кожата, някои други системни инфекции и заболявания, протичащи с идентични клинични и лабораторни находки.

Лечение

Липсва все още единно лечение на сап при хората, като се използват различни антибиотици и химиотерапевтици, като целта е бързо овладяване на проявите на инфекцията, намаляване риска от възникване на усложнения, лечение на наличните развили се усложнения и стабилизиране на засегнатите. Това се постига с комплексни мерки и целенасочен подход.

Пациентите задължително се хоспитализират и изолират в съответните звена на инфекциозните отделения, като на фона на постоянен мониторинг на общото им състояние се назначават комплексни терапевтични мерки:

• системна антибиотична терапия: използват се антибиотици и химиотерапевтици от различни групи, включително сулфонамиди, тетрациклини, бета лактами, амфениколи и други, като при възможност терапията се съобразява с резултатите от антибиограмата (определяне на чувствителността на изолираните бактерии към стандартно използваните антибиотици)
• симптоматично лечение: за облекчаване на някои от проявите на инфекцията се назначават лекарства от различни фармакологични групи, включително обезболяващи, противовъзпалителни средства, антипиретици, противокашлични агенти и други, а при нужда могат да се включат воднос-олеви вливания, кортикостероиди, витамини, лечение с кислород и други
• хирургично лечение: при нужда може да се наложи извършването на хирургична обработка на абсцесите (особено при риск за възникване на допълнителни усложнения) и локално третиране на същите с медикаменти

Прогнозата на инфекцията е сериозна, дори на фона на активно и навременно лечение, поради което пациентите се проследяват продължително време до пълно излекуване.

Профилактиката е насочена главно към работещите в рискови отрасли, като е необходимо използване на подходящи лични предпазни средства, адекватен ветеринарно-санитарен контрол, ранно идентифициране и овладяване на огнищата сред животните и други.

Изображения: freepik.com