Лечение при болест на Крон

Въпреки невероятния напредък на съвременната медицина все още има заболявания, срещу които тя е безсилна.

Болестта на Крон (регионален ентерит) представлява хронично възпаление, което може да засегне всеки един отдел от храносмилателната система, от устата до ануса, включително с развитие на различни по тежест екстраинтестинални усложнения.

Протича с обостряне на проявите под въздействието на различни фактори (стрес, грешки в диетата, инфекции, подлежащи заболявания, прием на лекарства), като пациентите се оплакват най-често от диария с чувство за неизходеност и чести позиви за посещение на тоалетната, коремни спазми, болка, тежест и дискомфорт, наличие на кръв в изпражненията, гадене, загуба на апетит, редукция на теглото.

В резултат от хроничния възпалителен процес с течение на времето е възможно развитие на различни по тежест усложнения, главно фистула (най-често перианална), язва, чревна непроходимост, както и повишен риск от неоплазия.

Лечение при болест на Крон е необходимо своевременно след откриването на заболяването, като се прилагат главно симптоматични средства. Терапията води до облекчаване на проявите и поддържане на продължителна ремисия при голям процент от пациентите, без съществено повлияване на качеството и продължителността на живот.

Основните цели на терапията включват:

• постигане на клинична, лабораторна и хистологична ремисия
• поддържане на ремисията
• запазване на нормалната функционална активност на храносмилателната система
• намаляване на риска от развитие на различни по тежест усложнения
• забавяне на прогресията на болестта
• подобряване на качеството на живот на пациентите
• при деца основната цел е осигуряване на нормален растеж и развитие

Лечение при болест на Крон: противовъзпалителни средства

Използват се различни противовъзпалителни средства с доказана изразена противовъзпалителна активност, които водят до подобряване на симптомите след краткосрочна терапия. Използват се в ранната терапия при обостряне на симптомите на заболяването, а в някои случаи и за поддържане на ремисията.

• Аминосалицилова киселина и подобни на нея средства

Широко използвана група медикаменти, намиращи приложение за облекчаване на проявите при болест на Крон, хроничен улцерозен колит, язвен колит и други. Най-често използвани представители на тази група са сулфасалазин, месалазин, олсалазин, като се прилагат под формата на таблетки или капсули за перорална употреба.

Не се препоръчва употребата им в детска възраст, при данни за алергия към салицилати, подлежаща стомашна язва и други. Чести странични ефекти, наблюдавани при прием във високи дози или дори и в ниски дози при чувствителни лица, включват стомашен дискомфорт, диария, гадене и повръщане, главоболие, обрив, световъртеж, промени в чернодробните показатели и други.

• Кортикостероиди

Лекарства от тази група се включват при обостряне на проявите и липса на ефект от приложението на симптоматичните средства. Използват се перорално, под формата на ректални свещички или парентерално (мускулно или интравенозно), като дозата и продължителността на терапията се определят строго индивидуално.

Препоръчва се краткосрочен лечебен курс, като при подобряване състоянието на пациента се препоръчва плавно и постепенно намаляване на дозата. При съмнения за абсцес до изключване на предположението не се назначава терапия с кортикостероиди поради риск от сериозни усложнения.

Кортикостероидите не водят до лечение на болестта, не модифицират хода на болестта, не подпомагат регенерацията на интестиналния епител, а само облекчават острите прояви на болестта, поради своите изразени противовъзпалителни и имуносупресивни свойства. Най-често се използват преднизон, преднизолон, хидрокортизон, будезонид, като при продължителна употреба е налице повишен риск от сериозни, системни странични ефекти.

Най-честите нежелани реакции, наблюдавани при употребата на кортикостероиди, включват наддаване на килограми, отоци по крайниците и лицето, повишен риск от инфекции, засягане на сърдечно-съдовата система (най-често се развива хипертония), засягане на опорно-двигателния апарат (изтъняване на костите, остеопоротични изменения, риск от патологични фрактури).

Лечение при болест на Crohn: имуномодулатори

При обостряне проявите на болестта повече от два пъти в рамките на дванадесет месеца е необходимо към прилаганата терапия включване на препарати от голямата група на имуномодулаторите. Свръхактивната имунна система често става причина за индукция на възпаление и изява на характерните за болестта симптоми, поради което се прилагат имуносупресивни лекарства за потискане на активността на имунната система.

Прилагат се следните лекарства:

• азатиоприн: представлява цитотоксичен антиметаболит, осъществяващ своите ефекти посредством потискане на пуриновата синтеза. Азатиоприн е един от първите имуносупресори, въведени в клиничната практика и използвани при голям арсенал от заболявания и състояния (неоплазии, след трансплантация на тъкани и органи, автоимунни заболявания и други), като в последните години употребата му е ограничена и намира приложение при болест на Крон и някои други заболявания
• меркаптопурин: притежава цитотоксично и имуносупресивно действие и принадлежи към групата на пуриновите аналози. Противопоказана е употребата му при наличие на бъбречна и чернодробна недостатъчност, някои вродени заболявания, прием на определени медикаменти (алопуринол, антикоагуланти, сулфасалазин)
• метотрексат: представлява антиметаболит на фолиевата киселина (антифолат), прилаган обикновено в комплексната химиотерапия, но също и при редица автоимунни заболявания с различна локализация (кожни, ставни, стомашно-чревни)

Употребата на имуносупресивни лекарства, особено в продължителен курс и високи дози, крие сериозни рискове от увреждане на хематологичните показатели, повишаване риска и възприемчивостта на организма към различни инфекции. По време на терапевтичния курс пациентите често се оплакват от умора, гадене, повръщане, главоболие, слабост, като са възможни и чернодробни увреждания.

Биологично лечение при болестта на Crohn

Биологично лечение или биологична терапия при пациенти с болест на Крон се назначава по строги показания, част от които включват:

• тежко, агресивно протичане на заболяването
• бързо, остро, сериозно влошаване общото състояние на пациента
• наличие на екстраинтестинални прояви (например при засягане на ставите)
• липса на ефект от приложението на кортикостероиди
• след отрицателни проби при изследване за хепатит В и туберкулоза

Биологичната терапия обикновено включва приложението на агенти, известни като блокери на TNF-alfa (тумор некрозис фактор алфа). Те потискат синтезата и отделянето на определени протеини, индуциращи възпаление, като по този начин редуцират проявите на болестта и подпомагат навлизането в ремисия.

Най-често се използват инфликсимаб, адалимумаб, приложени парентерално, като оказват много добър ефект, намалявайки възпалението, болковия синдром, облекчават проявите на заболяването, засягащи ставите.

По време на терапията са възможни различни по тежест странични ефекти, като например треска, обрив, кашлица, зрителни нарушения, изразена умора, отоци, косопад, увреждане на чернодробните функции.

Поради честото засягане на хемопоезата с развитие на левкопения, анемия, тромбоцитопения, се препоръчва редовно проследяване на пациентите и чести профилактични кръвни изследвания.

Инфликсимаб показва по-добър профил на безопасност, като може да се прилага и при развитие на болестта в детска възраст.

Друга, често използвана група в комплексната биологична терапия, са така наречените инхибитори на интерлевкин, с един от техните основни представители устекинумаб. Лекарството се използва за лечение на тежки форми на псориазис, но редица съвременни проучвания показват висока ефективност за лечение на болестта на Крон.

Прилага се парентерално в определен дозов режим, като едни от най-честите нежелани ефекти, наблюдавани при употребата му, включват уртикария, главоболие, замаяност, болки в мускулите и ставите, сърбеж, инфекции, засягащи горния респираторен тракт и други.

Други лекарства и добавки, ефективни при болест на Крон

Заболяването често протича с наличие на диария, която при липса на своевременно овладяване, може да доведе до други, по-тежки усложнения (дехидратация, синдром на малабсорбция, остра загуба на тегло). Диария може да е резултат от активно заболяване, остра инфекция с микробни агенти (най-често Clostridium difficile), бактериален свръхрастеж, лактозна непоносимост и други.

В зависимост от състоянието на пациента се прилагат различни антидиарични средства, като най-често това са лоперамид, секвестранти на жлъчни киселини (колестирамин), дифеноксилат и други. При определени състояния, като например активен колит, употребата им е противопоказана, поради риск от развитие на токсичен мегалон и свързаните с него усложнения.

При пациенти с тежко засягане на илеума или след резекция (оперативно отстраняване) на повече от сто сантиметра от илеума приложението на секвестранти на жлъчни киселини не се препоръчва, рискова е употребата и на другите лекарства срещу диария. Добър ефект при тази група пациенти се постига при спазването на диета, бедна на мазнини.

Наличието на активно заболяване, данни за бактериален свръхрастеж (нарастването на популациите на "лошите" бактерии повишава риска от развитие на възпаление), както и при наличие на перианална фистула е уместно приложението на антибиотици.

Най-често използваните агенти са ципрофлоксацин (представител на квинолоните) и метронидазол (препарат с широк спектър, повлияващ голям арсенал от микроорганизми). Дозовият режим и продължителност на антибиотичния курс се определят индивидуално в зависимост от тежестта на симптомите, като обикновено се прилагат перорално, при данни за агресивна, тежка инфекция се включват парентерално (интравенозно).

За намаляване на рисковете от дефицит на определени витамини и минерали, често в резултат от хроничната диария, се препоръчва прием на витаминни добавки.

След консултация с вашия лекар за определяне на вашите индивидуални нужди (при всеки пациент се наблюдава различен риск) се назначават най-често комбинирани добавки, съдържащи необходимите дневни дози от основните витамини и минерали, като с особено важно значение е приемът на витамин В12 (при дефицит се развиват тежки усложнения, засягащи нервната система и хемопоезата), витамин D (главно поради изразения му имуностимулиращ ефект), желязо и калций.

Необходимост от операция при болест на Crohn

Хирургичното лечение включва отстраняване на засегнатите сегменти по хода на храносмилателната система и свързване на здравите. При част от пациентите добри резултати се постигат след извършване на илеостомия (изкуствено създаден отвор между част от тънкото черво и повърхността на кожата).

Въпреки извършената операция и последващата адекватна медикаментозна терапия, рискът от рецидив е висок, поради което решението за оперативна интервенция подлежи на внимателно обсъждане, както между отделните специалисти, така и с пациента.

Операция е необходима при следните състояния:

• липса на ефект от прилаганите лекарства
• необходимост от приложение на екстремно високи дози кортикостероиди и/или имуномодулатори, което от своя страна крие сериозни рискове от нежелани ефекти
• тежко увредено общо състояние на пациента
• развитие на усложнения, свързани с медикаментозната терапия
• токсичен мегаколон
• при тежък кръвоизлив
• при развитие на перфорация (риск от животозастрашаващи усложнения)
• наличие на оформил се абсцес
• при неоплазма

Операцията се извършва от екип от специалисти, под пълна анестезия, като предварително пациентът се запознава с предстоящата интервенция и рисковете и ползите, които тя носи.

Най-честите усложнения, наблюдавани при хирургично отстраняване на засегнатите участъци, включват следоперативно кървене, вторична инфекция, засягане на съседни структури и органи, влошаване на сърдечните, бъбречни и чернодробни показатели на пациента при неправилно определяне и дозиране на анестетиците.

При потенциално застрашаващи живота на болния състояния (тежък кръвоизлив, перфорация, токсичен мегаколон) своевременното хирургично лечение подобрява преживяемостта и прогнозата.

Технологичният напредък в медицината в бъдеще се очаква да открие нови хоризонти в хирургичните техники и да доведе до значително подобряване на състоянието на пациентите, намалявайки риска от последващи операции и усложнения.

Хранене и алтернативно лечение (хомеопатия, билки) при болест на Крон

Липсват подплатени с научни изследвания и резултати данни за ефективността на диетата и алтернативната медицина при лечението на болестта, но редица пациенти съобщават за подобрение на симптомите и поддържане на продължителна ремисия при спазване на определен хранителен режим и след приложението на различни методики от алтернативната медицина.

При избора на определен диетичен план се препоръчва да се консултирате със специалист (диетолог), както и да си водите дневник с консумираните за деня продукти, грамаж и реакция или липса на реакция от страна на организма.

Диетичният план при един може да се окаже високо ефективен, като същият план при друг пациент може дори да обостри симптомите на болестта и да влоши протичането. Голяма роля играят индивидуалните особености на болния, както и локализацията на засегнатия сегмент (сегменти) от стомашно-чревния тракт.

Като цяло се препоръчва внимателен подбор на източниците на фибри и цялостно ограничаване на приема на богата на фибри храна. Индивидуалната регулация на приема на богати на фибри храни подобрява храносмилането, намалява коремните спазми и се препоръчва при засягане на перианалната област (меките фекални маси не предизвикват дразнене на възпалената и силно чувствителна лигавица и кожа).

Препоръчва се ограничаване консумацията на богати на мазнини храни (особено пържени, преработени), намаляване консумацията на млечни храни (това е една от причините от необходимостта от допълнителен, страничен прием на добавки, съдържащи калций), повишаване прием на вода (диарията повишава риска от дехидратация), обуздаване на вредните навици (тютюнопушене, консумация на алкохол).

Създаването на индивидуален хранителен план, съобразен с конкретните потребности на пациента, подпомага комплексното лечение на заболяването.

При отделните пациенти се съобщава за различна ефективност на редица алтернативни методи на лечение, като например хомеопатия, акупунктура, приложение на билки и лечебни растения.

Широко коментирани билки, билкови лекарства, екстракти и масла, намиращи приложение за облекчаване на някои от симптомите при болест на Крон и колит като цяло, са например алое вера, босвелия, куркума, женско биле, дяволски нокът, бяла ружа.

Преди употребата на независимо какъв тип алтернативен подход на лечение се препоръчва да се консултирате с вашия лекуващ лекар, тъй като тези техники и методи могат да окажат обратен ефект или да взаимодействат с приеманите от вас лекарства. Самоцелното лечение крие сериозни рискове за вашето здраве.

Прогноза при болест на Crohn

Трудно може да се обобщи прогнозата при всички пациенти, тъй като редица фактори оказват влияние. Фактори с голямо прогностично значение са тежест и давност на симптомите, степен на засягане на храносмилателната система, наличие на усложнения, свързани с болестта, наличие на придружаващи заболявания, отговор спрямо прилаганите лекарства.

Някои пациенти се повлияват добре от противовъзпалителното лечение и периодично се нуждаят единствено от допълнително включване на антибиотици, докато при други агресивният характер на заболяването е причина за необходимост от приложение на имуносупресивни лекарства, биологично лечение, операция.

Не съществува известно към момента дефинитивно лечение при болестта на Crohn, но се работи усилено в тази насока. Към всеки пациент се подхожда индивидуално, като терапевтичният план се съобразява с конкретните му нужди и потребности.

При ранно овладяване на симптомите и стриктно спазване от страна на пациента на лекарските препоръки рискът от тежки усложнения значително намалява.