Инхибитори на тумор некрозис фалтор алфа (TNF-?) (Tumor necrosis factor alpha (TNF-?) inhibitors) | ATC L04AB

Инхибитори на тумор некрозис фактор алфа (TNF-α) са група лекарства, които потискат естествения отговор на организма към тумор некротизиращ фактор (TNF), протеин, произвеждан от белите кръвни клетки, който участва в ранните възпалителни събития и регулирането действието на имунните клетки.

Показания за употреба

Инхибиторите на TNF-алфа се използват в лечението на широк спектър от автоимунни възпалителни състояния като ревматоиден артрит, псориатичен артрит, ювенилен артрит, болест на Crohn, улцерозен колит, анкилозиращ спондилит и псориазис.

Противопоказания за употреба

Пациентите не трябва да приемат инхибитори на TNF-алфа, ако има анамнеза за реакция на свръхчувствителност към агента. Клиницистите не трябва да започват и трябва да прекратят текущата терапия при наличие на активна инфекция или сепсис. Анти-TNF агентите също са противопоказани при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност от клас III или IV.

Инхибиторите на TNF-алфа трябва да се избягват или да се използват с изключително внимание при пациенти с основно демиелинизиращо разстройство (като множествена склероза).

Едновременната употреба на инхибитор на TNF-алфа с друг биологичен имуносупресивен агент е противопоказана.

Бременност и кърмене

Не са провеждани контролирани проучвания за оценка на безопасността на анти-TNF агентите по време на бременност или кърмене. Инхибиторите на TNF-алфа са обозначени като риск от бременност от клас В. Използването на анти-TNF агенти по време на бременност трябва да се вземе предвид само ако има ясни и силни индикации. Тъй като няма повече данни, се препоръчва да се избягва употребата на инхибитори на TNF-алфа при кърмещи жени.

Нежелани лекарствени реакции

Анти-TNF агентите обикновено се понасят добре, като често срещаните нежелани реакции са незначителни и не е необходимо спиране на лекарството. Въпреки това са възможни и сериозни нежелани реакции, като най-честите са тези на тежки инфекции.

Честите нежелани реакции на инхибиторите на TNF (срещащи се при повече от 10% от пациентите) включват главоболие, реакция на мястото на инжектиране (зачервяване, парене или сърбеж) при подкожна инжекция и инфузионна реакция при интравенозен начин на приложение, обриви, анемия, инфекции на горните дихателни пътища, синузит, кашлица, фарингит, диария, гадене или повръщане, коремна болка, слабост. Сериозна алергична реакция е рядко явление.

Тъй като инхибиторите на TNF потискат имунната система, за да спрат възпалението, е възможно да се увеличи риска от инфекции - настинка, грип, инфекции на пикочните пътища или туберкулоза. Хората, приемащи блокери на TNF, са изложени на повишен риск от развитие на сериозни инфекции, които могат да доведат до хоспитализация или смърт поради някои бактериални, микобактериални, гъбични, вирусни и паразитни опортюнистични патогени. Инфекциите са по-чести при пациенти, получаващи множество имуносупресори.

Рискът от злокачествени заболявания, особено лимфоми, е област на безпокойство и дебат от въвеждането на анти-TNF агенти. Допълнителни проучвания могат да помогнат за изясняване на риска от лимфом и възможната връзка с инхибиторите на TNF. Препоръчва се повишено внимание при употреба на анти-TNF средства при пациенти с предшестващи злокачествени заболявания и такива с по-висок риск от злокачествени заболявания по други причини.

Няколко проучвания показват по-висок риск от немеланомен рак на кожата (до два пъти) при пациенти на терапия с инхибиторите на TNF.

Други сериозни нежелани реакции са застойна сърдечна недостатъчност, демиелинизиращо заболяване, лупус-подобен синдром. Появата на лекарствено индуциран лупус е рядко явление (по-малко от 1%). Има няколко съобщени случая на демиелинизиращи заболявания, включително оптичен неврит, множествена склероза (включително обостряне на подлежащата множествена склероза), миелит, енцефалит, синдром на Гилен-Баре при пациенти, приемащи анти-TNF агенти.

Фармакологични характеристики

Имунната система произвежда вещество, наречено тумор некротизиращ фактор (TNF). Обикновено тялото поддържа нивата на TNF стабилни. Но при автоимунно заболяване започва производство на твърде много TNF и това води до възпаление. Възпалението, което е извън контрол, може да увреди тялото.

TNF играе централна роля в патогенезата на няколко имунно-медиирани и възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, възпалително заболяване на червата, псориазис, гнойни хидраденити и рефрактерна астма.

Инхибиторите на тумор некрозис фактор алфа (TNF-α) блокират действието на TNF. Това са антитела, произведени в лаборатория от човешка или животинска тъкан (тялото произвежда антитела за борба с инфекциите). След навлизането им в кръвта те предизвикват реакция в имунната система, която намалява възпалението.

Повечето пациенти усещат облекчаване на симптомите 2 до 4 седмици след първата доза. След 3 до 6 месеца могат да се подобрят още повече.

Заглавно изображение: freepik.com