Препарати, съдържащи желязо

› Въведение

› Показания за прием на препарати, съдържащи желязо

› Противопоказания за прием на препарати, съдържащи желязо

› Дозиране на препарати, съдържащи желязо

› Начин на прием на препарати, съдържащи желязо

› Какво нарушава усвояването на желязото?

› Странични ефекти от приема на препарати, съдържащи желязо

› Предозиране с препарати, съдържащи желязо

› Нежелани взаимодействия на препарати, съдържащи желязо

› Храни, съдържащи желязо

Въведение

Най-често използваните лекарства при анемия и други желязо-дефицитни състояния са препарати, съдържащи желязо.

Желязото е жизнено необходим елемент за нормалната функция на организма. Той е съставна част на протеини, ангажирани в транспорта на кислорода, участва в регулацията на клетъчния растеж и диференциация.

Близо две трети от желязото в организма се откриват в хемоглобина - белтък в еритроцитите, свързан с транспорта на кислород до тъканите.

Малко количество се открива в миоглобина, който снабдява мускулите с кислород, както и в ензими, катализиращи различни биохимични реакции.

Усвояването на желязо се увеличава, когато запасите от него са недостатъчни. Обратно, при достатъчни запаси от желязо, резорбцията му намалява, за да се предотвратят токсичните ефекти от неговото предозиране.

Резорбцията на хемово желязо варира между 15% и 35%, а при нехемовото тя се движи между 2% и 20%. Установено е, че витамин С повишаване резорбцията на нехемово желязо, докато танините, калцият и полифенолите действат противоположно.

Пероралната желязозаместителна терапия е най-рентабилната и лесно достъпна за широката общественост. Препарати, съдържащи желязо, са железен сулфат, железен глюконат, железен фумарат и други.

Те са индуцирани, когато диетата не може да възстанови съществуващия дефицит и имат решаващо значение при изявена симптоматика на желязодефицитна анемия. Целта в този случай е да се осигури достатъчно желязо за възстановяване на нормалните нива в организма.

Показания за прием на препарати, съдържащи желязо

Липсата на достатъчно количество желязо в организма е свързано с нарушение в транспорта на кислород до всички клетки на тялото и отвеждането на отпадния въглероден оксид, което може да причини сериозни последствия за целия организъм.

Препаратите, съдържащи желязо, се използват ефективно при:

• общ недостиг на желязо в организма;
• желязо-дефицитна анемия;
• алкохолна цироза на черния дроб;
• анемия, причинена от хронично заболяване - много заболявания, като рак, диабет, ензимни нарушения, бъбречни проблеми или сърдечни проблеми могат да предизвикат анемия. Дефицитът на желязо заема първо място сред хранителните нарушения в света. Той се развива постепенно и започва с отрицателен железен баланс, когато вносът на желязо с храната не може да покрие дневните нужди от него.

Желязодефицитна анемия се появява на по-късен етап от изчерпването на желязото. Състоянието се свързва с намален прием на желязо с храната, нарушена резорбция или повишена загуба на кръв.

Рискови групи за развитието на желязодефицитна анемия са:

• жените в детеродна възраст,
• бременните,
• подрастващите,
• жените с обилна менструация,
• болни от бъбречна недостатъчност, особено тези на диализа,
• вегетарианци,
• след голяма хирургична интервенция,
• пациенти, подложени на химиотерапия.

Понеже по-голямата част от желязото се резорбира в тънките черва, гастроинтестиналните нарушения и увреждания намаляват резорбцията на желязо.

Приемът на добавки, съдържащи желязо, е показал положителен ефект също и при следните състояния и заболявания:

• дефицит на вниманието - желязото може да помогне за подобряване на мисловната дейност, заучаването и запаметяването при деца с ниски нива на желязо;
• хиперактивно разстройство на поведението - изследвания показват, че 3-месечно лечение с железен сулфат подобрява състоянието на деца с хиперактивно поведение;
• кашлица причинена от АСЕ инхибитори (каптоприл, еналаприл, лизиноприл) - използваните при хипертония АЦЕ инхибитори проявяват този страничен ефект при някои пациенти;
• сърдечна недостатъчност - около една пета от пациентите със сърдечна недостатъчност имат също и ниски нива на желязо в организма. Някои изследвания показват, че приемането на желязо интравенозно може да подобри някои симптоми на сърдечна недостатъчност. Все още не е известно дали оралният прием на желязо би помогнал;
• умора - приемът на железни добавки показва подобряване на необяснимата умора при пациенти без подлежаща анемия;
• подобряване на спортните постижения;
• гангренозни язви;
• болест на Крон;
• депресия;
• безплодие при жените;
• тежко менструално кървене;
• синдром на неспокойните крака.

Противопоказания за прием на препарати, съдържащи желязо

Не се препоръчва приемът на препарати, съдържащи желязо, освен ако не са предписани от лекар.

Трябва да се има предвид, че те се препоръчват само когато организмът наистина има нужда от тях, като употребата им се проследява под медицинско наблюдение.

Препоръчителните дози желязо обикновено се набавят с храната, при разнообразно и адекватно хранене, а железни добавки се приемат само при конкретни, установени заболявания.

Жените, които планират да забременеят, а приемат железни добавки, трябва да се консултират с лекуващия си лекар и да обсъдят възможните рискове.

Бъдете внимателни и при проявени алергични реакции.

Дозиране на препарати, съдържащи желязо

Необходимостта на всеки от нас от желязо варира значително, в зависимост от възрастта, пола, теглото, естеството на работата, начина на живот и почивка, хранителните предпочитания, вредните навици.

Препоръчително е приемът на препарати, съдържащи желязо, да бъде дозиран от лекар, който да се съобрази с конкретните нужди на пациента.

Трябва да се има предвид, че във високи дози желязото е токсично, особено за деца! Прекомерният прием на желязо е най-честата причина за смъртни случаи от отравяне при деца. При дози от 60 мг/кг желязото може да бъде смъртоносно.

Препоръчителната дневна доза при отделните възрастови групи и пол е:

Деца:

• 7-12 месеца - 11 мг/ден;
• 1-3 години - 7 мг/ден;
• 4-8 години - 10 мг/ден;
• 9-13 години - 8 мг/ден;

Жени:

• 14-18 години - 15 мг/ден;
• 19-50 години - 18 мг/ден;
• 51 години и повече - 8 мг/ден;
• по време на бременност - 27 мг/ден;
• по време на кърмене- 9-10 мг/ден;

Мъже:

• 14-18 години - 11 мг/ден;
• 19 години и нагоре - 8 мг/ден.

Според Американската академия по педиатрия добавянето на желязо в храната трябва да започне още на 4-месечна възраст за кърмените и частично кърмените деца в доза 1 мг/кг тегло. Това трябва да продължи, докато в диетата не бъдат въведени зърнени култури.

Стриктните вегетарианци може да се наложи да се вземат в по-големи количества желязо, като максималната допустима доза е 40мг/ден за деца до 14-годишна възраст и 45 мг/ден за деца над 14 години и възрастни хора.

Начин на прием на препарати, съдържащи желязо

Препаратите, съдържащи желязо, се усвояват по-добре, ако се приемат на празен стомах един час преди или два часа след хранене, с пълна чаша вода или сок.

Храната също може да въздейства върху усвояването на железните добавки и може да доведе до поява на странични реакции. Млякото, кофеина, антиацидите и калциевите добавки намаляват усвояването на желязо и не бива да се приемат по едно и също време.

А за подобряване на усвояването на желязо се препоръчва прием на добавка с витамин С или портокалов сок.

Какво нарушава усвояването на желязото?

Няколко фактора могат да намалят усвояването на добавките с желязо, като по този начин намалят тяхната ефективност:

• Калций: Калцият може да инхибира усвояването на желязо. Поради това обикновено се препоръчва да се избягва консумацията на храни, богати на калций, или добавки с калций едновременно с добавки с желязо.
• Танини: Съединенията танини, съръджащи се в напитки като кафето, чая и виното, могат да се свържат с желязото и да попречат на усвояването му. Консумирането на тези напитки по време на прием на добавки с желязо може да намали усвояването на желязото. Препоръчва се консумацията на кафе или чай да е с интервал от поне 2 часа от приема на желязосъдържащата добавка.
• Фитати: Фитатите, които се съдържат в пълнозърнести храни, бобови растения, семена и ядки, могат да се свържат с желязото и да намалят усвояването му. Накисването или ферментирането на тези храни може да помогне за намаляване на нивата на фитат и подобряване на усвояването на желязото.
• Фибри: Храните с високо съдържание на фибри, особено тези, съдържащи неразтворими фибри, могат да нарушат усвояването на желязото. Разтворимите фибри в плодовете, зеленчуците и овесените ядки е по-малко вероятно да повлияят на усвояването на желязото.
• Някои лекарства: Някои лекарства, като антиациди, инхибитори на протонната помпа и някои антибиотици, могат да попречат на абсорбцията на желязото. Приемането на добавки с желязо в различно време от тези лекарства може да помогне за минимизиране на възможното взаимодействие.

Какво може да попречи на усвояването на желязо - видео: 

Странични ефекти от приема на препарати, съдържащи желязо

Желязото е сравнително безобидно за повечето хора, когато се приема в препоръчителните дози.

Въпреки това обаче, има случаи, когато терапевтичните дози, предписани при желязодефицитна анемия могат да причинят различни по тежест странични ефекти:

• гадене
• повръщане
• главоболие
• запек
• диария
• тъмни изпражнения
• болка

Те може да отминат след привикване на организма към лечението. Ако обаче дискомфортът ви пречи на ежедневните дейности и се чувствате твърде зле, се свържете с вашия лекуващ лекар - той може да промени терапевтичната доза или да смени добавката.

За избягване на някои от страничните ефекти е важен също начинът на прием на препаратите, съдържащи желязо, за което беше споменато по-горе.

Сред по-честите странични ефекти са следните:

• болка в гърдите,
• виене на свят, синкоп,
• ускорена сърдечна дейност,
• втрисане, треска с повишено изпотяване,
• метален вкус,
• изтръпване на ръцете или краката,
• зачервяване на кожата, кожен обрив или копривна треска,
• подуване на устата или гърлото,
• повърхностно дишане.

По-редки са:

• болка в слабините, корема, мускулите
• риск от развитие на сърдечно-съдови увреждания
• двойно виждане
• общо неразположение

Течните препарати, съдържащи желязо, може да предизвикат потъмняване на зъбите.

Предозиране с препарати, съдържащи желязо

При предозиране с желязо може да се стигне до:

• синьо оцветяване на устните, ноктите и дланите на ръцете,
• конвулсии (гърчове),
• бледа и лепкава кожа,
• плитко и учестено дишане,
• необичайна умора или слабост,
• слаб и ускорен пулс,
• чернодробна недостатъчност,
• опасно ниско кръвно налягане.

Нежелани взаимодействия на препарати, съдържащи желязо

Желязото може да взаимодейства с много и различни лекарства и хранителни добавки, като антиациди, противовъзпалителни средства, антибиотици, калций и други.

Информирайте лекуващия си лекар какви други медикаменти и добавки (независимо дали се предлагат с или без рецепта) употребявате.

Възможни се следните взаимодействия:

• квинолови антибиотици (ципрофлоксацин, левофлоксацин): желязото може да понижи усвояването на антибиотика от тялото, което може да се избегне, ако се спазва диапазон от поне 2 часа между приема на антибиотика и препарати, съдържащи желязо
• тетрациклини (доксициклин, тетрациклин)
• леводопа: желязото затруднява усвояването на леводопа от организма, затова не приемайте желязо и леводопа по едно и също време
• левотироксин: използва се при хипофункция на щитовидната жлеза, но желязото може да намали неговата активност, поради което не се препоръчва съвместният им прием
• бифосфонати: използват се при увреждания на костите, като се наблюдава намаляване на резорбцията им при присъствието на желязо, поради което се препоръчва спазването на по-голям диапазон между приема на двете лекарства
• хлорамфеникол: желязото е изключително важно за образуването на нови кръвни клетки, докато хлорамфениколът може да намали функцията на желязото, което да има неблагоприятни последствия. Ако хлорамфеникол се приема за кратко време, няма сериозна опасност, но по-продължителен съвместен прием не е препоръчителен
• метилдопа: един от малкото препарати, използвани при високо кръвно по време на бременност, чието действие може да се понижи при едновременна употреба с железни препарати, което може да се предотврати при наличието на диапазон от поне 2 часа между двата приема
• пенициламин
• калиеви добавки

Храни, съдържащи желязо

Освен чрез препарати съдържащи желязо, желязо може да се набави и чрез храната, с което да се подпомогне лечението и да се подсили организма.

Ако храненето е достатъчно балансирано и разнообразно, всеки здрав човек може да си набави достатъчно количество желязо от храната.

Желязо се съдържа в:

• червеното месо;
• рибата;
• яйцата;
• домашните птици;
• хляба.

От растенията с високо съдържание на желязо са:

• грах,
• леща,
• спанак,
• стафиди,
• зеле,
• броколи,
• боб,
• босилек,
• риган,
• мента.

Високо е съдържанието и в зърнените храни.

Пълноценното хранене осигурява необходимите дневни дози желязо, снабдявайки организма не само с този елемент, но и с редица витамини, есенциални аминокиселини, мастни киселини, минерали.

Изображения: freepik.com