Боб - обикновен, Неувивен боб, Нисък боб, Обикновен фасул

Бобът (Phaseolus vulgaris) представлява едногодишно културно растение, което е представител на семейство Бобови (Fabaceae). Среща се още под наименованията обикновен боб, обикновен фасул или нисък боб.

Устройство на боб

Фасулът е едногодишно увивно растение с плодове във формата на шушулки със семена, които притежават бъбрековидна форма. Плодовете се образуват от два плодолиста, между които има жилава ципеста преграда, на която са закрепени семенцата. Познати са над 200 вида боб, като разликите между тях са във вида и формата на шушулките, цвета и вкусовите качества на семената. Листата на боба са съставени от три по-малки листчета. Разполагат се спираловидно по стъблото. Цветовете е намират в хлабави отворени неразклонени клъстери, които са по-къси от листата, и се развиват в линейни кръгли до леко сплескани шушулки с дължина до 15 см. Te са малки, събрани по няколко заедно, розови, бели или виолетови. Бобените семена могат да бъдат с най-разнообразна форма и цвят - бъбрековидни, кръгли, овални и други. Баграта им варира от жълто, бяло, черно зеленикаво, червено-кафяво, пъстро.

Съществуват различни разновидности боб, които се различават по устройство. Храстовидните форми растат в изправени листни купчини и достигат височина един метър, докато увивните форми на растението, трябва да бъдат подкрепени със стълбове. Тяхната височина достига до 4 метра.

Изображение: Schnobby, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Rasbak, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на боб

Той е културно растение. Среща се в предпланинските райони, където почвата е песъчлива. След узряването, бобовите шушулки се събират.

За родина на фасула се смята Южна Америка. Исторически източници сочат, че бобът е култивиран по времето на инките, а в Европа е пренесен от Христофор Колумб. В края на 16 век растението вече се култивира навсякъде в Европа, поради лесното му отглеждане и високия добив.

Използваема част на боб

Употребяват се бобовите шушулки, в които се намират бобовите зърна.

Химичен състав на боб

Бобовите зърна притежават висока хранителна стойност. Протеини - 23,3%; въглехидрати - 55,5%; вода - 11,2% и мазнини - 1,5%. Високо е и процентното съдържание на витамини от група В и витамин С. Други химични компоненти, влизащи в състава на фасула левцин, лизин, аспаргин, холин и тирозин. Суровите бобени зърна съдържат токсини, налагащи задължителна термична обработка преди консумация.

Лечебни свойства и приложение на обикновен боб

Историята на обикновения боб започва още преди 8000 хиляди години в Перу и Мексико, където хората го ценели високо като хранителен източник. По-късно във века на Великите географски открития, европейците пренасят културното растение, което бързо се разпространява във всички части на Новия свят.

Изображение: Dwergenpaartje, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; Crops for the Future, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства на обикновен боб

• намалява отоците;
• помага за отслабване на сърбежа при кожни екземи;
• понижава нивата на кръвната глюкоза.

Заболявания и състояния, при които се прилага обикновен боб

• възпаления на пикочния мехур и бъбреците;
• ставни възпаления;
• диабет тип първи;
• подагра;
• екземи.

Начин на употреба

Най-широко приложение бобът намира в кулинарията. Употребява се за приготвянето на различни ястия като супи, салати и гювечи.

• лечебна отвара от фасул - около 20-30 грама шушулки боб се варят, в един литър вода, за около 2 часа. Прецежда се и водата се изпива на равни части през деня. Това се повтаря от 4 до 6 седмици. При захарна болест количеството на шушулките трябва да е по-голямо - около 100 грама.

Внимание!

Винаги консумирайте боб, който е предварително термично обработен. Суровите бобови зърна могат да предизвикат отравяния!

Заглавно изображение: Judgefloro, Public domain, via Wikimedia Commons