Безплодие при жената МКБ N97

Безплодие при жената представлява неспособност една съпружеска двойка да създава поколение, (без да използва противозачатъчни средства) в продължение на 2 години след сключване на брака, ако партньорите са под 35 години или в продължение на 6 месеца ако са над 35 години, като причината за това е в жената.

Причините за безплодие при жената могат да бъдат от различно естество:

• Възпалителни заболявания на половите органи.
• Дисфункция на овулацията - смущения в хипоталамо-хипофизарната ос (хормонални нарушения).
• Запушване или дисфункция на маточните тръби - прекарани възпалителни заболявания, тазова ендометриоза, хламидийна инфекция, след оперативни изменения от интервенции върху маточното тяло, яйчниците и маточните тръби, психо-соматични фактори, повлияващи тубарната функция, вродени аномалии на маточните тръби, генитална туберкулоза, последица от прекъсване на нежелана бременност, употреба на вътрематочни писари, стерилизация.
• Маточни фактори - полипи на матката, ендометриоза, генитална туберкулоза, малформации на маточното тяло, хормонално обусловени смущения в трансформацията на ендометриума.
• Аномалии на маточната шийка - увредени цервикални (на маточната шийка) жлези в резултат на оперативна намеса или електрокоагулация, травматични промени на цервикалния канал и маточната шийка след раждане или аборт, промени в характеристиката на цервикалния секрет.
• Влагалищни фактори - възпаление на влагалището, вродени аномалии в химена и влагалището.
• Ендокринни и метаболитни фактори - диабет, нарушения във функцията на щитовидната жлеза, надбъбречни смущения, обменни нарушения, анемии и др.
• Неправилно положение на половите органи.
• Имунологични фактори.
• Непълноценно в количествено и качествено отношение хранене.
• Психогенни фактори.

Към безплодие при жената принадлежат:

• Женско безплодие, свързано с липса на овулация.
• Женско безплодие с тубарен произход.
• Женско безплодие с маточен произход.
• Женско безплодие с цервикален произход.
• Женско безплодие свързано с мъжки фактор.
• Женско безплодие с друг произход.
• Женско безплодие, неуточнено.

Различава се първично и вторично безплодие при жената:

За първичното безплодие се говори, когато при редовен полов живот и желание за дете не настъпва бременност в срок от 2 години от сключването на брака (без употреба на контрацептиви).

За вторично безплодие се говори тогава, когато 2 години след първата бременност на жената не настъпва ново забременяване въпреки желанието на брачната двойка (без употреба на контрацептиви).

Във всекидневната практика на специализираните кабинети по стерилитет се различават следните основни форми на безплодие у жената:

• тубарно безплодие - обусловено от патологични промени в маточните тръби
• ендокринно безплодие свързано с разтройства във функцията на жлезите с вътрешна секреция
• имунологично безплодие - обусловено от изработване на антиспермални антитела - спермоаглутиниращи, спермоимобилизиращи, спермоцитотоксични
• малформативно безплодие - обусловено от вродени анатомични нарушения в половите органи у жената
• психогенно безплодие
• физиологично безплодие

Уточняването на причините за безплодие при жената е сложен проблем, тъй като в повечето случаи се обуславя от няколко фактора едновременно, поради това диагностиката на стерилитета трябва да обхваща всички органи и системи, които могат да бъдат вероятна причина за безплодието.

Основните методи за изследване на безплодие при жената са:

Продухване на маточните тръби - Тази методика се основава на принципа на въвеждане на въглероден двуокис под определено налягане през маточната шийка. Продухването се осъществява в предовулаторната фаза - между 8-мия и 12-тия ден, считано от първия ден на менструацията. При този метод е необходимо да се спазват следните условия: да са минали 3-4 дни от последната менструация, задължително изследване на кръвна картина, кръвна утайка и степен на влагалищна чистота, микроскопско изследване на цервикалния секрет за наличие на гонококи и левкоцити, гинекологичен преглед за отхвърляне на възпалителен процес в малкия таз на жената, наличие на редовен менструален цикъл, въздържане от полово общуване до деня на манипулацията.

Цервикохистеросалпингография - Извършва се с водоразтворими контрастни вещества. Въвеждането се осъществява с помощта на апарат на Шулце. Последователно изпълване на цервикалния канал, маточната кухина и преминаване на контрастната материя през маточните тръби в коремната кухина се проследява чрез рентгеноскопия.

Диагностична пелвиоскопия - това е ендоскопски метод, който се осъществява с лапароскоп. Като чрез този метод се придобива реална и точна представа за състоянието на маточното тяло, маточните тръби, яйчници, и други органи в коремната кухина на жената, като се обръща по-специално внимание върху състоянието на малкия таз.

Диагностичната пелвиоскопия се извършва между 10 и 18 ден на менструалния цикъл, задължително в болнично отделение след необходима предоперативна подготовка.

Хромопертубация - впръскване на оцветител дава точна представа за проходимостта на маточните тръби.

Измерване на базалната температура - тя се измерва в продължение на 3 менструални цикъла, като се регистрира и честотата на полови сношения. Методът се основава на влиянието на прогестерона в лутеиновата фаза (на жълтото тяло) върху терморегулаторния център и последвалата повишена температура.

Покачването е с 0,2-0,6 градуса. Измерването на базалната температура се извършва сутрин в едно и също време преди ставане от леглото с предварително подготвен от вечерта термометър, който се поставя от 3-5 мин в ануса. Необходимо е едновременно с това да се отчитат и функционалните промени, които стават във влагалищната част на маточната шийка, цервикалния канал и цервикалния секрет. Повишаването на базалната температура става 2-3 дни след овулацията.

Биопсия на маточната лигавица - дава възможност да се определи готовността за имплантиране на оплодената яйцеклетка. Манипулацията се извършва между 22 и 26 ден от менструалния цикъл.

Определянето на плазменото ниво на фоликулостимулиращия хормон, лутеинизиращия хормон, пролактин, естрадиол и прогестерон във фоликуларната фаза (7 ден), овулацията (14 ден) и в лутеиновата фаза (21 ден) дава данни за динамиката на хормоналните промени на менструалния цикъл.

Оценка на цервикалния скор - Включва появата на зеничен феномен в дните около овулаторния пик (при оглед на маточната шийка при преглед има вид на зеница на око), засилена точливост на секрета, поява на папратов феномен, прозрачност при липса на клетъчни елементи, отлична проникваща способност на сперматозоидите, определяне на биофизичните свойства на цервикалния секрет.

Ултразвукова диагностика - за динамично измерване на зреещите фоликули (фоликулометрия) и доказване на овулация.