Анемия при други хронични заболявания, класифицирани другаде МКБ D63.8

› Въведение

› Анемии при хронични ендокринни заболявания

› Анемия при съединителнотъканни и системни автоимунни заболявания

› Анемия при хронични инфекции

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

При редица хронични заболявания се развива анемия, която е вторична и се обуславя от комбинираното засягане на различни патофизиологични механизми. Анемичен синдром може да се развие в резултат на намалена преживяемост на еритроцитите, ниско серумно желязо, намалена секреция на еритропоетин, нарушена функция на костния мозък и много други, настъпващи в хода на прогресията на основното заболяване.

Анемии при ендокринни заболявания

Много ендокринни заболявания се съпровождат от развитие на анемичен синдром, като сред най-често съобщаваните в клиничната практика се включват:

• хипертиреоидизъм: представлява състояние, което се дължи на повишената секреция на щитовидни хормони, които стимулират хемопоезата и в резултат се увеличава продукцията на еритроцити. Усилената стимулация на костния мозък може да доведе до изчерпване на запасите от фолиева киселина и да последва развитие на мегалобластна анемия. От друга страна, хормоните на щитовидната жлеза оказват супресивно действие върху костния мозък, което засяга и гранулоцитната редица и води до гранулоцитопения
• хипотиреоидизъм: представлява състояние, което настъпва при намалена продукция и секреция на щитовидни хормони. Хипофункцията на щитовидната жлеза се проявява във всички случаи с анемия. Може да се развие мегалобластна анемия или желязодефицитна анемия, обусловена от генитални кръвоизливи при някои жени
• хиперпаратиреодизъм: състоянието се дължи на повишената продукция на паратхормон. Той извлича калций и фосфор от костите, което води до формирането на костни кисти, обуславящи патологични фрактури. При първичния хиперпаратиреоидизъм невинаги се развива анемия, докато при вторичния хиперпаратиреоидизъм анемия се развива много по-често, поради засягането на бъбреците
• захарен диабет: представлява нарушение на въглехидратната обмяна, което се дължи на недостиг на инсулин. Характерни са увреждания на еритроцитната, левкоцитната и мегакариоцитната редици. Установено е, че инсулинът подобрява преживяемостта на еритроцитите, като тежка анемия се наблюдава по-често при лош контрол на диабета

Анемия при съединителнотъканни и системни автоимунни заболявания

В хода на редица съединителнотъканни и системни автоимунни заболявания се развива анемичен синдром, като сред най-честите се включват:

• ревматоиден артрит: представлява системно, хронично възпалително ставно заболяване, което води до деформации и анкилози на ставите. Освен ставните прояви в хода на заболяването се развива анемия. Вследствие на хроничния възпалителен процес се развива вторична желязодефицитна анемия, поради нарушена обмяна на желязо и понижената продукция на еритропоетин от бъбреците, както и намаления отговор на костния мозък към еритропоетина. Тъй като в патогенезата на заболяването участват имунни механизми с образуване на антитела и имунни комплекси, може да се развие автоимунна хемолитична анемия
• системен лупус еритематодес: представлява хронично възпалително заболяване, което се дължи на имунни нарушения. Образуваните антитела атакуват плурипотентната стволова клетка или другите предшественици на кръвните клетки. Поради хроничното протичане на лупус може да се стигне до развитие на миелофиброза. Анемията е нормоцитна и нормохромна, характеризира се с нисък брой ретикулоцити и ниско серумно желязо. Друг фактор в развитието на анемия е хроничното бъбречно увреждане при лупус
• хронични чернодробни заболявания: протичат със засягане на всички клетъчни редици. Чернодробните заболявания протичат с портална хипертония, която обуславя застойна спленомегалия и повишена секвестрация на еритроцитите в слезката. Друг фактор са токсичните вещества, които оказват супресивен ефект върху костния мозък

Анемия при хронични инфекции

Анемичен синдром може да се развие и в хода на редица хронично протичащи инфекциозни заболявания, като например:

• туберкулоза: хроничният болестен процес, както и някои от туберкулостатиците, прилагани за лечението на болестта, могат да провокират развитието на анемия
• малария: всички форми на малария водят при значителен процент от засегнатите до развитие на различен по тежест анемичен синдром във връзка с особеностите на причинителя и предизвиканите от него промени по еритроцитите
• късен сифилис: въпреки ниската честота на късния сифилис в съвременната практика, следва да се има предвид, че състоянието може да предизвика развитието на анемия със или без прояви от страна на кожата и вътрешните органи
• анкилостомидоза: нематодите (червеите) от семейство Ancylostomatidae водят до развитие на различни по вид хелминтози, като развитие на анемия се наблюдава при хроничното протичане и засягане на интестиналния тракт. Анемията се развива като резултат от кървенето в интестиналния тракт, травматичното въздействие и други фактори, като обикновено е микроцитна, хипохромна желязонедоимъчна
• дифилоботриоза: представлява хелминтоза, причинена от половозрелите червеи Diphullobothrium, като е позната още и като рибна тения. Състоянието може да предизвика развитие на анемия във връзка с намаляване и изчерпване нивата на витамин В12

Диагноза

Анемия при други хронични заболявания, класифицирани другаде, обикновено се диагностицира в хода на основното заболяване, рядко анемията е първа проява. Обикновено за диагностиката е необходимо:

• анамнеза и физикални находки: сред най-честите оплаквания от страна на пациентите се включват слабост, умора, апатично настроение, безапетитие, когнитивен спад, нарушения в менструалния цикъл при жените и други в комбинация с характерните клинични белези от бледи кожа и видими лигавици, влошен тургор и еластичност на кожата, промени по ноктите
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на червените кръвни клетки, хемоглобин и хематокрит, серумно желязо, тотален желязосвързващ капацитет, витамин В12 и други по преценка на лекуващия лекар

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при анемия при други хронични заболявания, класифицирани другаде, е комплексен и обикновено включва:

• лечение на основното заболяване: основното заболяване се третира с подходящи медикаменти, нефармакологични средства, в някои случаи и оперативна намеса. Обикновено след лечение на основното заболяване и провеждане на заместителна терапия анемията отшумява
• хемотрансфузия: кръвопреливане се налага при тежък анемичен синдром за бърза корекция на дефицита и подпомагане на възстановяването на пациентите. Хемотрансфузията може да се използва като поддържаща терапия при необходимост от продължително лечение на основното заболяване
• укрепваща терапия: назначават се вливания, водно-солеви разтвори, витамин В12, фолиева киселина, железни препарати и други

Прогнозата се определя до голяма степен от възможностите за лечение на основното заболяване, тежестта на анемията и наличието на усложнения, допълнително затрудняващи лечението.

Изображения: freepik.com