Анемия при хронични болести, класифицирани другаде МКБ D63*

› Въведение

› Причини и видове

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

В рубриката анемия при хронични болести, класифицирани другаде, се включват различни форми на анемия, която се развива в резултат от различни хронични заболявания, най-често с бъбречна или ендокринна патология, съединителнотъканни заболявания, хронична инфекция, малигнени процеси и други.

Причини и видове

В зависимост от причините, съответно вида и особеностите на основното заболяване, се различават следните основни видове анемия при хронични болести, класифицирани другаде:

• анемия при новообразувания: едни от най-честите тумори, които провокират развитието на анемия, са ракът на белия дроб, млечната жлеза, простатата, както и редица тумора по хода на храносмилателната система
• анемия при други хронични заболявания, класифицирани другаде: представлява голяма група, включваща развитието на анемия при ендокринни заболявания (хипотиреоидизъм, хипертириеоидизъм, диабет), болести на съединителната тъкан (ревматоиден артрит, лупус), инфекции (различни хелминтози, късен сифилис, туберкулоза, малария)

Основното заболяване води до редица патофизиологични изменения, по-важните от които са:

• намалена преживяемост на еритроцитите: обикновено еритроцитната преживяемост е скъсена до 80 или 90 дни, вместо обичайните 120 дни
• ниско серумно желязо: в началото на заболяването нивото на серумното желязо се понижава, а по-късно депата в организма се изчерпват напълно, което води до недостатъчност на хемопоезата предвид участието на желязото в синтезата на хема. Установено е, че при патологични процеси като възпаление, инфекции, неоплазии, в отговор на клетъчното увреждане се активират макрофагите и ретикулоендотелните клетки и поглъщат значителни количества желязо, което нормално се използва в синтезата на хема. Така организмът го предпазва от изконсумиране от микроорганизмите или туморните клетки. Този защитен механизъм се среща изключително често при възпалителните процеси. Докато трае хроничното заболяване, клетките на ретикулоендотелната система трудно освобождават намиращото се в тях желязо
• увреждане на костния мозък: намалената еритропоеза се дължи на понижена продукция на еритропоетин от бъбреците, както и на развития железен дефицит. За сравнение, при малигнени процеси, секрецията на еритропоетин е нормална, но костният мозък не може да реагира нормално на стимулацията с еритропоетин. В резултат от увреждане на костния мозък намалява значително броят на ретикулоцитите (прекурсорите на червените кръвни клетки)

Симптоми

Клиничната картина при анемията при хронични болести, класифицирани другаде, в повечето случаи се владее от проявите на основното заболяване, независимо от неговата етиология (ендокринно, автоимунно, неопластично, инфекциозно), като поради неспецифичния характер на проявите на анемичния синдром, последният често се диагностицира случайно (при рутинни изследвания) или в късен етап от хода на болестта.

В зависимост от вида и тежестта на анемичния синдром се наблюдават различни клинични прояви. По често се наблюдава развитието на желязонедоимъчна анемия, типични за която са промените по кожата, ноктите, космите, задух, сърцебиене, хронична умора, мускулна слабост, липса на апетит, промени в менструалния цикъл при жените и други.

В хода на някои хронични заболявания може да се развие мегалобластна анемия в резултат от дефицит на витамин В12 или фолиева киселина, като за този вид анемия са характерни хроничната умора, промените в устната кухина (стоматит, хейлит, глосит и други), промени в настроението, неврологични оплаквания, включително тремор, мравучкане, изтръпване и други.

Анемичният синдром при липса на своевременна терапия се задълбочава, като при драстичен спад на еритроцитите под критичните нива, е налице риск от развитие на различни по тежест усложнения, които допълнително затрудняват последващото лечение и стабилизиране на пациентите.

Диагноза

Анемията при хронични болести, класифицирани другаде, обикновено се диагностицира в хода на прогресията на основното заболяване. Диагнозата обикновено се подозира от характерните оплаквания и клинични находки, а се потвърждава със съответните лабораторни изследвания:

• анамнеза и клинични находки: обстоен разпит за наличните оплаквания, тяхната давност и тежест, известни подлежащи заболявания, приемани медикаменти и други. Клиничните находки обикновено включват бледи кожа и лигавици, намален тургор и еластичност на кожата, уморен вид на пациентите, промени в пулса и други
• лабораторни изследвания: назначават се пълни кръвни изследвания, като диагнозата се потвърждава при установяване на намаление на общото количество на червените кръвни клетки, хемоглобина и хематокрита, а за уточняване на анемията се проследяват и нивата на желязото, витамин В12 и редица други показатели
• други диагностични методи: при необходимост може да се наложи извършването на допълнителни изследвания, включително костномозъчна биопсия, образни изследвания, някои специализирани имунологични изследвания, като това се налага в случаите, при които анемията предшества симптомите на основното заболяване

Диференциалната диагноза налага различаване от желязонедоимъчна анемия, мегалобластна анемия, някои други форми на анемия и нарушена костномозъчна функция, както и различаване на отделните форми на вторична анемия една от друга.

Лечение и прогноза

Основните акценти в лечението на анемия при хронични болести, класифицирани другаде, са:

• лечение на основното заболяване: овладяването на прогресията на основното заболяване има ключова роля в терапията на анемията, като това се постига с различни лекарства, нефармакологични и инвазивни методи, включително бъбречна трансплантация, хронична хемодиализа и други при необходимост
• трансфузионна терапия: кръвопреливане (обикновено се предпочитат еритроцитни концентрати) се налага при тежък анемичен синдром, като може да се използва и като поддържаща терапия до овладяване на основното заболяване
• лекарствена терапия: при необходимост се назначава лечение с еритропоетин, андрогени за стимулация на хемопоезата, железни препарати, витамини, както и различни симптоматични средства за подобряване комфорта на пациентите

Прогнозата се определя до голяма степен от вида и тежестта на основното заболяване, възможностите за неговото лечение и овладяване, както и тежестта на развилия се анемичен синдром.

Изображения: freepik.com