Анемия при новообразувания (C00-D48ї) МКБ D63.0

› Въведение

› Причини

› Патогенетични особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Увреждане на хемопоезата се развива при всички видове неопластични заболявания. Хематологичните нарушения, свързани със злокачествени заболявания са разнообразни, но анемията е сред едни от най-честите. Рядко се среща малигнено заболяване, в хода на което да не се развие хематологично усложнение. Анемия при новообразувания показва нарастваща честота в световен мащаб във връзка с нарастване честотата на раковите образувания.

Причини

Причините за развитието на анемичен синдром в хода на неопластичния процес са комплексни.

Етиологични фактори, свързани с анемия при новообразувания, са:

• намалено образуване на еритроцити: дължи се обикновено на инфилтрацията на костния мозък с метастази. В резултат от приложението на химиотерапия и лъчетерапия се индуцира процес на засилваща се фиброза на костния мозък и се потискат еритроидните предшественици, намалена е и продукцията на еритропоетин
• хеморагия: при кръвозагуба, причинена от самия тумор, остра или хронична, може да се развие различен по тежест анемичен синдром
• дефицит на желязо: обмяната на желязото е нарушена, като при неоплазмите характерно е ниското серумно желязо и нисък желязосвързващ капацитет. Запасите от желязо в депата на организма в много от случаите не достатъчни, като допълнително е възможно наличието на нарушена експресия на рецептора за трансферин
• дефицит на важни витамини: при дефицит на витамини, необходими за протичане на нормалната хемопоеза, каквито са например витамин В12, фолиева киселина и редица други, е възможно развитието на анемия
• скъсена преживяемост на еритроцитите: нормалната продължителност на живота на еритроцитите е средно 120 дни. В неопластичните клетки е открита индуцираща анемия субстанция, която е отговорна за намалената им осмотична резистентност и скъсена продължителност от порядъка на 60 до 90 дни
• хемолиза: всички неопластични процеси, включително солидните тумори, отключват развитието на автоимунна хемолитична анемия. Хемолизата на еритроцитите протича при директен контакт с малигнените клетки в циркулацията. Понякога хемолитичният процес изпреварва във времето проявите на малигненото заболяване, поради което винаги при изява на идиопатична хемолитична анемия трябва да се търси скрит неопластичен процес
• хиперспленизъм: повишава се секвестрацията на клетките в слезката при същевременно потискане на процесите на пролиферация и матурация в костния мозък, което води до повишено разрушаване на фона на намалено производство

Патогенетични особености

Патогенеза на анемия при новообразувания включва увреждането на хемопоезата, което се осъществява посредством два основни механизма, а именно инхибиране на хемопоезата от различни субстанции и увреждане на костния мозък от туморните метастази:

• потискане на хемопоезата: субстанциите, увреждащи хемопоезата, са вещества, които атакуват еритроидните предшественици и биохимичните процеси в тях. Други субстанции потискат синтезата на еритропоетин, какъвто например TNF (тумор некротизиращият фактор). Значение за потискане на костномозъчната хемопоеза имат и растежните фактори, които се свързват с рецептори върху малигнените клетки и стимулират техния растеж. При нарушения от страна на имунната система, като развитието на тимом, също се образуват инхибитори на еритропоезата, които са с характеристиката на имуноглобулини от клас IgG
• увреждане на костния мозък: всяка неоплазма може да метастазира (да се разпространи) в костния мозък. Процесът на метастазиране в костния мозък е най-характерен за карциномите на белите дробове, млечната жлеза и простатата. Среща се с по-голяма честота и при неоплазми на тестисите, яйчниците и бъбреците. Костният мозък се инфилтрира при Ходжкинови и неходжкинови лимфоми, както и при хронична лимфоцитна левкоза, като се атакува от туморните клетки, донесени с кръвния ток. Навлизайки в него, те започват да се развиват между нормалните костномозъчни елементи, които постепенно се заместват от фиброзна тъкан

Симптоми

Клиничното протичане на анемията при неопластични заболявания показва известна вариабилност по отношение на степента, тежестта и бързината на развитие на болестните промени.

Характерно е хронично протичане, с бавно разгръщане на симптомите и леко изявени клинични признаци. В някои случаи анемичният синдром предшества клиничната проява на злокачествено заболяване и симптомите на анемия доминират в клиничната картина. В други случаи в хода на малигнения процес се развива анемичен синдром като проява на тумора или като усложнение.

Характерните за анемия прояви включват тахикардия, задух, бледост на кожата и видимите лигавици, липса на апетит, нарушения на съня и настроението, понижена работоспособност, когнитивен дефицит (нарушена памет, концентрация и внимание).

Диагноза

Поставянето на диагнозата при анемия, развиваща се в резултат от подлежащи новообразувания, изисква комплексен подход и обстоен анализ на информацията от различните диагностични техники.

В случаите, при които анемията предшества диагностицирането на тумора, е необходимо стриктно проследяване на пациентите и уточняване на нейната етиология с цел подпомагане последващата терапия.

Обикновено се назначават следните диагностични методи:

• разпит и преглед: вид, давност и тежест на субективните оплаквания, данни за известни подлежащи заболявания, включително тумори, предшестващи операции, прием на лекарства. Физикалните находки включват типичните за анемичен синдром белези
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания, като обикновено анемията е нормоцитна и нормохромна, но при наличие на хронично кървене може да бъде хипохромна, микроцитна. Не се наблюдава ретикулоцитоза, серумното желязо и желязо свързващият капацитет са намалени, съдържанието на хемосидерин в костния мозък често е увеличено. Желязото в хемосидерина не може да се използва пълноценно в хемопоезата и еритроцитните прекурсорни клетки са със слабо хемоглобинизирана цитоплазма без желязосъдържащи гранули
• други изследвания: в някои случаи може да се наложи изследване на костен мозък, назначаване на подходящи образни и инструментални изследвания за подпомагане на диференциалната диагноза

Диференциалната диагноза налага различаване от желязонедоимъчна анемия, вторична анемия, различните видове анемия, развиващи се под въздействие на вредни въздействия, медикаменти и други заболявания.

Лечение и прогноза

Лечението на анемията при новообразувания изисква комплексен подход и най-често включва:

• антинеопластична терапия: в зависимост от вида и тежестта на неоплазмата се назначава химиотерапия, имуносупресивно лечение, лъчетерапия, хирургична намеса и други
• хемостимулиращи средства: в много от случаите се назначава терапия с еритропоетин, железни препарати, витамин В12, фолиева киселина и други
• кръвопреливане: прилагат се еритроцитни концентрати при ниско хемоглобиново ниво, като хемотрансфузията води до бърз ефект и корекция на дефицита и може да се използва като поддържащо лечение

Прогнозата при анемия при новообразувания се определя строго индивидуално в зависимост от вида на тумора, наличието на метастази и усложнения, тежестта на анемичния синдром и отговора към приложената терапия.

Изображения: freepik.com