Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на пикочо-половата система Бъбречна недостатъчност Бъбречна недостатъчност, неуточнена

Бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N19

Бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N19 - изображение

Загубата на основните бъбречни функции се означава като бъбречна недостатъчност, неуточнена.

В зависимост от бързината, с която се развива и обратимостта на процеса, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.

Внезапното обратимо нарушение на бъбречната функция, при което пациентът изпада в анурия (почти пълна липса на урина) и хиперазотемия (високо ниво на азотните продукти в серума) се нарича остра бъбречна недостатъчност.

Някои причини за развитието на остра бъбречна недостатъчност са: шок, обилно повръщане или диария, инфаркт на миокарда, остра алергична реакция, остър гломерулонефрит, остър пиелонефрит, бързо прогресиращ гломерулонефрит, прием на нефротоксични вещества (аминогликозиди, тетрациклини, цитостатици), обструкция на пикочните пътища от тумор, камък или срастване и други.

Клиничната изява на острата бъбречна недостатъчност протича в няколко стадия.

В началото оплакванията на пациента са свързани с основното заболяване. В последствие при отпадане на бъбречната функция пациентът изпада в анурия - количеството на урината рязко намалява, получават се отоци по лицето и крайниците, болка в кръста, гадене, повръщане, задух, главоболие, сърцебиене. При подходящо лечение реналната дейност се възстановява напълно, като добър знак е увеличаването на количеството на денонощната урина.

Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията на пациента и резултатите от лабораторните и образни изследвания.

Лечението цели третиране на основното заболяване и оптималното поддържане на бъбречна дейност. Предписват се диуретици, антибиотици, кортикостероиди и други медикаменти. При необходимост се предприема и хирургична намеса. При високо ниво на креатинина и калия се предприема хемодиализа.

Другият вариант при бъбречна недостатъчност, неуточнена е хроничната бъбречна недостатъчност. Това състояние представлява необратимото нарушение на всички бъбречни функции: отделителна, регулаторна и ендокринна. За да настъпи клинична изява обикновено е необходимо да са загинали над 70% от функциониращите нефрони.

Етиологичните заболявания и състояния, които могат да доведат до хронична бъбречна недостатъчност включват хроничен гломерулонефрит, хроничен пиелонефрит, артериална хипертония, обструктивна нефропатия, захарен диабет, подагра, системен лупус еритематодес, системна склеродермия и други.

Клиниката на хроничната бъбречна недостатъчност отразява отпадането на реналните функции: появява се главоболие, отпадналост, болка в кръста, увеличено количество на отделената урина, бледост на кожата, сърбеж, високо кръвно налягане, суха кашлица, задух, сърцебиене, нарушение на съня, гърчове и други.

Диагнозата хронична бъбречна недостатъчност се поставя въз основана на анамнезата, клиничните и образни изследвания.

Лечението на хроничната бъбречна недостатъчност е насочено към основното заболяване. Освен това се коригира йонния баланс и pH на кръвта, артериалната хипертония, анемичния синдром. В крайната фаза се пристъпва към хемодиализа и бъбречна трансплантация.

2.8, 4 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N19

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Бъбречна недостатъчност, неуточнена МКБ N19

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки