Желязонедоимъчна анемия МКБ D50

› Въведение

› Роля на желязото

› Причини за развитие на желязонедоимъчна анемия

› Характерни симптоми при желязонедоимъчна анемия

› Форми на желязонедоимъчна анемия

› Диагноза при желязонедоимъчна анемия

› Лечение и прогноза

Въведение

Желязонедоимъчната анемия представлява болестно състояние на проявен недостиг на желязо в организма, причинен от количествени нарушения в обмяната на желязо и синтезата на хемоглобин. Железният дефицит е следствие на преобладаване на процесите на загуба над процесите на постъпване на желязото и представлява най-честото недоимъчно състояние.

Желязодефицитна анемия е най-честата анемия (относителният дял спрямо другите анемии е около 80 процента), като обхваща около 20 процента от населението, засягайки по-често жени във връзка с увеличените потребности на желязо вследствие на менструалния цикъл и деца от семейства с ограничени икономически възможности и недостатъчна консумация на месо и зеленчуци.

Роля на желязото

Желязото представлява микроелемент, който участва в синтезата на хема или това е пигментната част от структурата на молекулата на хемоглобина. Хемоглобинът е основната съставка на сухото вещество, изпълващо червените кръвни клетки (еритроцитите) и осигурява транспорта на кислород към тъканите и клетките на организма. Общото количество на желязо в организма е около пет грама за мъже и четири грама за жени.

Желязото, което постъпва с храната, се освобождава от белтъчния си носител посредством солната киселина в стомаха, която го превръща от тривалентно в двувалентно желязо. Резорбцията му се осъществява в горните отдели на тънкото черво, като след преминаването в чревните епителни клетки (ентероцити), една част от желязото се свързва с апоферитин и остава в ентероцитите, друга част от резорбирания микроелемент постъпва в кръвния серум и се свързва със специфичен белтък, известен като трансферин.

Трансферинът е транспортната форма на желязо в кръвта, а от кръвта желязото постъпва в тъканите и клетките, използващи желязото за осъществяване на жизнените си функции. Най-голямото депо на стабилно желязо в организма е черният дроб. Слезката, костният мозък и желязосъдържащите ензими съставляват по-малки депа на желязо.

Основните източници на желязо за организма са хранителните продукти, главно месото и всички месни продукти, особено черен дроб, яйца и риба. Организмът усвоява само 15 до 20 процента от съдържащото се в тях желязо. В значително по-слаба степен съдържат усвоимо от храносмилателната система желязо някои продукти от растителен произход, като цвекло, грах, просо, спанак, пресни плодове.

Резервното желязо е под формата на депа в организма и допълнително се получава от разграждане на функционално остарели еритроцити след завършване на жизнения им цикъл.

Причини за развитие на желязонедоимъчна анемия

Етиологията на желязонедоимъчната анемия е комплексна, като множество фактори играя роля за развитие на състоянието, по-важните от които са:

• хронични кръвоизливи: хронично кървене, наблюдавано при хиперменорея, метрорагии, мелена, хематемеза, хематурия, лекарствено-индуцирани хеморагии, хемороиди и други, е една от най-честите причини за възникване на железен дефицит и се наблюдава при около две трети от засегнатите
• органични и функционални нарушения на стомашно-чревния тракт: всички заболявания и болестни увреждания, включително и с вторичен характер (вследствие на други подлежащи болести) с възпалителна, автоимунна, неопластична или инфекциозна етиология могат да доведат до недостиг на желязо с развитие на анемия
• алиментарни фактори: при намален внос на желязо с храната, особено при подрастващи и при наличие на други рискови за анемия фактори, е налице повишен риск от развитие на желязонедоимъчна анемия

В патогенезата на желязонедимъчната анемия основна роля играят намаленото съдържание на желязо в организма, нарушената синтеза на хемоглобин, нарушената матурация (съзряване) и диференциация на еритроцитните прекурсори в костния мозък, в резултат от което формираните еритроцитите са непълноценни, доставката на кислород до тъканите е затруднена, възниква тъканна хипоксия.

Тъканната хипоксия е основният увреждащ фактор, като тежестта на анемията се определя от продължителността и степента на железния дефицит.

Характерни симптоми при желязонедоимъчна анемия

Клиничните прояви настъпват бавно, постепенно, незабележимо, но прогресивно, като адаптивните възможности на организма са основната причина за късното откриване на състоянието.

Клиничните симптоми се дължат на тъканна хипоксия и дистрофични промени в тъканите и органите. Заболяването протича по-често хронично и рядко остро, като сред характерните прояви се включват:

• умора: отпадналост, слабост, хронична умора, намалена работоспособност
• раздразнителност: неспокойствие, раздразнителност, апатия, депресивно настроение, нарушения на съня
• промени по кожата и ноктите: кожата и лигавиците са бледи, кожата става суха, с намалена еластичност и устойчивост, космите са тънки, чупливи, ноктите също са чупливи и тънки, с надлъжни рагади, плоски или вгънати като часовниково стъкло
• други симптоми: чести други оплаквания са главоболие, сърцебиене, промени във вкусовите предпочитания, нарушения в менструалния цикъл, дискомфорт в абдоминалната област във връзка с увеличение на слезката и черния дроб
• симптоми при деца: при децата, дефицит на желязо се установява най-често между 6 и 24 месечната възраст. Лекият недостиг е относително безсимптомен, докато при по-тежкия могат да се наблюдават раздразнителност, лесна умора, обилно изпотяване и извратен вкус. Децата са с бледа кожа и лигавици, установява се ускорена сърдечна честота и функционален сърдечен шум

Форми на желязонедоимъчна анемия

Основните форми на болестта включват:

• желязонедоимъчна анемия, вторична, причинена от загуба на кръв (хронична): наблюдава се често, като в основата лежи друго подлежащо увреждане или злоупотреба с някои лекарства
• сидеропенична дисфагия: рядко срещана форма, характерна за която е триадата от желязодефицитна анемия, глосит и дисфагия (затруднено преглъщане)
• други желязонедоимъчни анемии: тук се включват другите форми на болестта, причинени от първични фактори, включително дефицит на еритропоетин
• желязонедоимъчна анемия, неуточнена: при невъзможност за установяване на причините, довели до недостиг на желязо и анемии

Тежките форми крият риск от усложнения, ангажиращи сърдечно-съдовата, нервната и гастроинтестиналната система.

Диагноза при желязонедоимъчна анемия

Диагнозата за желязодефицитна анемия се изгражда въз основа на обективното състояние на болния, анамнестичните данни, инструменталните и лабораторни изследвания:

• преглед и разпит: чрез физикалния преглед се установяват дистрофичните промени на кожата и кожните придатъци. Анамнестичните данни насочват за причината на железния дефицит, хранителните навици и някои други рискови фактори
• лабораторни изследвания: изключително важни за поставяне на диагнозата, като е необходимо извършване на пълна кръвна картина, с определяне на морфология на еритроцитите, стойностите на хемоглобин, среден обем на еритроцитите, оцветителен индекс на еритроцитите, специални биохимични изследвания за установяване намалено серумно желязо и повишен желязосвързващ капацитет. Съществени са класическите промени в морфологията на еритроцитите, като микроцитоза, анизоцитоза, пойкилоцитоза, хипохромия. При по-тежки състояния се наблюдава и левкопения с релативна лимфоцитоза
• инструментални изследвания: целят уточняване на етиологичата причина за развитие на желязодефицитна анемия и включват ехография, рентгенография, ендоскопия (горна и/или долна), акушеро-гинекологичен преглед и други по преценка на лекуващия лекар

Лечение и прогноза

Основна цел на лечението е пълно и трайно коригиране на железния дефицит, като се назначава симптоматично и патогенетично лечение и провеждане на заместителна терапия с желязо, а при възможност се назначава и етиологично лечение за отстраняване или повлияване на първопричините, довели до железния дефицит.

Прогнозата е много добра с възможност за пълно възстановяване на здравето и работоспособността на пациентите при ранна диагноза и оптимална терапия.

Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Желязодефицитна анемия

Изображения: freepik.com