Желязонедоимъчна анемия, неуточнена МКБ D50.9

› Въведение

› Етиология и патогенеза

› Характерни симптоми

› Диагноза при желязонедоимъчна анемия, неуточнена

› Лечение и прогноза

Въведение

Желязонедоимъчните анемии са заболявания, дължащи се на количествени нарушения в обмяната на желязото в организма с намаляване на общото съдържание на желязо, нарушаване синтезата на хем (желязо, свързващия пигмент) и функциите на хемоглобина. Основната биологична роля на хемоглобиновото желязо е транспорт на газове, а именно кислород и въглероден диоксид.

Етиология и патогенеза

Етиологичният момент при неуточнената желязонедоимъчна анемия не може да бъде установен, но идиопатичните форми на железен дефицит са редки и се приемат само когато не може да се установи причината за възникналия дефицит.

Независимо от етиологията на желязонедоимъчната анемия, неуточнена, патогенезата на заболяването е еднаква, а именно нарушения в различните звена на обмяната на желязото. При развитието на патологични процеси, засягащи основните звена в обмяната на желязото, може да възникне железен дефицит и впоследствие да се развие анемия.

Основните звена в обмяната на желязото са:

• подготовка за резорбция на желязото: в стомаха под влияние на солната киселина желязото се освобождава от белтъците в храната и се превръща от три валентно в двувалентно желязо
• резорбция: резорбцията на двувалентното желязо се осъществява главно в дуоденума (дванадесетопръстника) и йеюнума, посредством два механизма. Активен механизъм на резорбция, опосредстван от специфични рецептори, намиращи се по апикалната повърхност на ентероцитите (чревни епителни клетки). Вторият механизъм е пасивен чрез проста дифузия, при медикаментозен внос на голямо количество желязо. В ентероцитите желязото се свързва с белтък апоферитин (синтезира се в чревния епителиум) във феритинови комплекси. Една част от тях остават в ентероцитие, а друга част се транспортира до черния дроб и костния мозък
• транспорт: транспортът на желязото в кръвта се осъществява от специален протеин трансферин, които се синтезира основно в черния дроб. Желязото, свързано с трансферин, се пренася до костния мозък, черния дроб и други тъкани, които използват или депонират желязото
• депониране: най-голямото депо на желязо е черният дроб. При физиологични условия други органи, в които се отлага желязо, са слезката, костният мозък, както и в тъканите, нуждаещи се от желязо за осъществяване на жизнените си функции и в желязосъдържащите ензими
• екскреция: физиологичните загуби са значително ограничени. Обмяната на желязо в организма е от затворен тип, с многократно използване на едни и същи железни атоми. Загубите на желязо за едно денонощие са вследствие на отпадане на клетки от храносмилателния тракт, жлъчката, кожата и кожните придатъци

Нарушенията във физиологичната обмяна на желязо са причина за възникване на няколко основни групи заболявания, а именно хипосидерози, характеризиращи се с намаление на общото съдържание на желязо, сидероакрезии, при които съдържанието на желязо е нормално, но не може да бъде използвано и хиперсидерози, дължащи се на функционални нарушения, при които съдържанието на желязо е повишено, но включването му в еритропоезата е нарушено.

Характерни симптоми

Клиничната картина на желязонедоимъчна анемия, неуточнена, протича хронично, рядко остро, като симптомите бавно, но тенденциозно прогресират и могат да провокират развитието на различни по вид и тежест усложнения. Клиничните симптоми се дължат на тъканната хипоксия (намалена доставка на кислород) и дистрофично-атрофичните промени в различните органи и тъкани.

Най-често оплакванията включват:

• субективните оплаквания: слабост, лесно настъпване на умора, сърцебиене, невротични симптоми. При леките форми с наличие на латентен железен дефицит се наблюдават предимно невротични оплаквания като лесна раздразнителност, смущения в концентрация и вниманието, понижена трудоспособност и нарушения на съня
• обективни признаци: атрофия на папилите на езика и лигавицата на хранопровода с оплаквания от дисфагия (затруднено преглъщане), атрофия на лигавицата на стомаха и червата, проявяваща се с горно-диспептичен синдром и диарии, суха кожа, лесно ранима и бледа кожа и нокти, ноктите са тънки, чупливи, с надлъжни стрии, плоски или вгънати като часовниково стъкло, косата побелява рано, космите са лесно чупливи. Черният дроб и слезката са увеличени, поради екстрамедуларна хемопоеза (образуване на еритроцити извън костния мозък)
• усложнения: симптомите, насочващи към развитие на усложнения, са тези от страна на нервната система (тежко главоболие, изтръпване и мравучкане, зрителни нарушения и други), сърдечно-съдовата система (нарушения на пулса, ритъма и сърдечната дейност), но също и храносмилателната система, метаболизма и други

Диагноза при желязонедоимъчна анемия, неуточнена

Диагнозата на желязонедоимъчна анемия, неуточнена, се поставя на базата на анамнестичните данни, физикалния преглед, инструментални и лабораторни изследвания. Инструменталното изследване е комплексно, с използване на подходящи методи при всеки отделен пациент с цел откриване на усложнения, вторични заболявания и други.

Лабораторното изследване включва пълна кръвна картина за установяване на тежестта на анемията. Намалени са стойностите на хемоглобина, еритроцитите, хематокрита и средния обем на еритроцитите, като анемията е хипохромна, микроцитна или нормоцитна. Серумното желязо е с намалени стойности, тоталният желязо свързваш капацитет е повишен, намалено е насищането на трансферина с желязо под 30 процента.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при неуточнена желязонедоимъчна анемия е комплексен, като целта е овладяване на нарушенията, превенция на усложненията, стабилизиране на състоянието и подобряване на прогнозата.

Основна задача на лечението е пълно и трайно коригиране на железния дефицит, възстановяването на здравето и работоспособността на пациентите. Това се постига с подходящи железни препарати, назначени първоначално парентерално, а след коригиране на дефицита перорално за пълно възстановяване на наличния недостиг.

Допълнително мога да се включат подходящи разтвори, противовъзпалителни средства, витаминни добавки и други, съобразно състоянието на конкретния пациент.

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от вида, тежестта и давността на наличните нарушения, ранната диагноза и оптимално лечение.

Изображения: freepik.com